Glenfarclas 30 y.o. single malt whisky /Статия № 300/ - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

сряда, 23 декември 2015 г.

Glenfarclas 30 y.o. single malt whisky /Статия № 300/


 Няколко дни преди Коледа и преди рожденния ми ден покорих поредното уиски предизвикателство - достигнах до статия № 300 в блога Храм на уискито. По мое мнение си е достойно постижение, особено ако отчетем, че началото на блога бе положено преди по-малко от две години. Затова и тази статия е особено важна за мен. И тъй като не сме "Бгмама" или някой емоционален сутрешен блог реших да не ви занимавам с обзелите ме радостни чувства. За сметка на това, ще ви поговоря за уиски. Не какво да е, а 30-годишно. Време е да поцъкам с език.

 "Долината на зелената трева", както се превежда името на дестилерията е основана през 1836г., когато Робърт Хей успял да я лицензира. Около 1850 г. носила за кратко името Glenlivet. Защо? Може би поради факта, че към онзи момент почти всеки искал да копира Гленливет заради качеството на тяхното уиски, съотв. да се вмести на пазара и да черпи дивиденти. Впоследствие, дестилерията възвръща името си, а единственият Гленливет остава оригинала, обозначаван на етикетите от тогава като The Glenlivet. През 1865г. Гленфарклас била закупена от фамилията Грант /не онази, основала Grant`s/ и след кратък период, в който се управлявала от Джон Смит, попаднала трайно в ръцете на наследниците на рода Грант /които са собственици и към днешна дата/. През 1895г. било сформирано дружеството Glenfarclas-Glenlivet Distillery Co ltd. Половината от компанията и от Гленфарклас била притежание на фамилията Грант, а останалата част на братята Патисън. Същите тези братя, започнали изначално дейността си като търговци на млечни продукти, които след години заменили с уиски. Братята били находчиви и предприемчиви. "Империята" им постепенно се разраснала и за да рекламират бленд уискито си снабдили не малко на брой бакалии с говорещи папагали, които заучено промивали мозъците на купувачите с фразата "Купувайте Патисън!". И доста хора се заслушали в птичия глас. Така братята направили финансов гръб. Но за целите на търговията си взели огромни заеми, които пръскали и по солидна реклама. За година харчили нечувани суми за популяризиране на продуктите си, като в няколко поредни похарчили между 20 и 60 хил. паунда. Сума, която за времето си била колосална и с която биха могли да си построят дестилерии. И като споменах дестилерии, Патисън придобили тези на Oban и Aultmore, както и споменатия дял от Гленфарклас. Късметът бил с тях, а с това и вниманието на заемодателите - банки, търговци, уиски производители ... Всичко било повече от перфектно, но когато братята били прибрани зад дебелите стени на затвора за извършени измами, не само империята им рухнала. Последващите процеси по закриване на дестилерии и колапс в уиски бранша сега са известни с името " Кризата Патисън". След краха им контролът върху Гленфарклас бил поет изцяло от фамилията Грант, която сменила името на компанията собственик на "J & G Grant".  Следващите десетилетия било изключително благодатни и през 60 и 70-те години капацитетът на дестилерията бил увеличен. Малцът се леел като река. Без значение от управленските кризи, хората, ангажирани с дестилирането на уискито знаели как да си вършат работата и използвайки качествени бъчви от шери произвеждали високоценен малц. Каквато е и тенденцията към днешна дата.


 Освен възрастта на дестилата уважение буди и неговиях произход - семейната дестилерия на Glenfarclas, която все още устоява на бурните корпоративни вълни, често превземащи нови територии от песъчливия бряг, наречен "независим производител на уиски". В повечето случаи резултат не е от най-добрите. Дестилерията е добилата славата на производител, който ползва предимно бъчви от шери от Херез, Испания, на които се дължи и цветът на благинките. В случая тази, която представям е 43-градусова. В началото на статията ползвах снимка на The Whisky Exchange, тъй като не разполагам с такава - ревюто се базира на мимолетните ми впечатления от мостра, предоставена ми Пепи Керемедчиев.

 Аромат - мед, флоралност, сладко от сливи и печени ябълки с канела, силна дървесност, нотка свежест, която ми напомни за бор и смола, както и за ръжено уиски, сладко от ягоди, прах или "земна нотка", кожа и тютюн, цитрус, спомен за шкаф, пикантност като от канела или индийско орехче, карамел и осезаема сладост. Вкус - сух, пикантен, леко парещ, силно повлиян от шерито, сушени плодове като стафиди, сливи, боровинки и къпини, спомен за тъмна бира, долавя се и сладост, свежест, спомен за "шкаф", отприщва слюнката, кедрови ядки, "земна нотка" /опушеност/, парфюмност. Финал - траен, слабо горчив като от кафе, последван от слаба сладост и спомен за палачинки с масло, мед и плодово сладко /ягоди или сливи/, силен спомен за горена захар, лека опушеност, малини и касис. 
 Оценка: не мога да поставя, тъй като мострата бе около 10 гр. Цена: около 550 лв.

 В обобщение: вкусно уиски, което ще ви представя в близко бъдеще по-подробно, тъй като го заслужава.
 Наздраве!

Няма коментари:

Публикуване на коментар