Macallan 1851 Inspiration single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 8 декември 2015 г.

Macallan 1851 Inspiration single malt whisky


 "Какво правиш?"
"Нищо, пия един Макалън." ?!? Такъв диалог е невъзможен. Поне при мен. Първо, защото се стремя да отделям пълното си внимание на всяко уиски и второ, защото в диалога по-горе замесих прославената дестилерия на Macallan, към която повечето почитатели на малцовото уиски не остават равнодушни. Да ви призная няма как е иначе - уважението към труда на хората го изисква. И споменавайки трудовата дейност нека кажа, че уискито, което ме вдъхнови днес /Inspiration=вдъхновение/ е дело плод на усилията на мастър дестилъра на Макалън, Боб Далгаро, който навярно е вложил камара усилия, за да възпроизведе автентичния вкус на уискито от времето на 1851г. Така поне се твърди по повод тази рядка бутилка, предназначена за азиатските безкрайни портмонета. Бутилката напомня на стъкло от онези времена и се крие в обвивките на лист с индиго в хубавата лилава кутия. Градусът е 41,3% , а за отлежаване на уискито са ползвани познатите шери бъчви.

 Основана е през 1824г. от Александър Рийд в Спейсайд /Крагелъхи/, Шотландия и се явява една от първите законни след приемането на Акцизния акт от 1823г. Името навярно се е получило от амалгамата на галската дума за плодородна земя /Магх/ и названието на ирландски проповедник - св. Филан, бродил през 8-ви век из земите на езическите още скоти. В района от векове сее произвеждало уиски заради добрите условия, от които се възползвали местните фермери. Такъв бил и основателят Рийд, който наел земя около прочутото имение Easter Elchies /Ийстър Елхис/, изградено в стил и величие в началото на 18-ти век. Това имение е закупено от собствениците на Макалън през 60-те години на 20-ти век и се е превърнало в един от "стълбовете" на марката, нещо с което се "фукат". Дори краси бутилките и кутиите им. След Рийд дестилерията се управлявала от местни хора, докато в края на 18-ти век начело застанал Родерик Кемп, на чиито усилия Макалън дължи голяма глътка от славата си, тъй като Кемп и неговите наследници, част от които имали дялово участие в собствеността на дестилерията чак до 1996г., положили чутовни усилия по популяризирането `и. И ето че след Втората световна война, в годините на развитие и завишено търсене на уиски качествата на дестилатите станали известни на мнозина. И може би имало защо, тъй като бъчвите, които били ползвани идвали от Херез, Испания и в тях преди това се съхранявало вино шери. Тази тенденция продължила до началото на настоящото хилядолетие, когато на пазара се появили уискита от линията "Fine Oak", при които матурацията протича основно в бъчви от бърбън. Освен тази серия хората от Макалън са радвали света и с линията "Sherry Oak", отлежавала изцяло в екс-шери бъчви от европейски дъб, пазещи в себе си преди това 18 месеца шери, след което бъчвите биват транспортирани до Шотландия, за да се случи магията между дървото и получения алкохол. За нещастие, тази линия вече не се произвежда по ред причини, а където все още има останали бутилки те гонят абсурдно високи цени, които превръщат благинката в блян. За сметка на това, широко разпространени са новите представители на бранда, принадлежащи към гамата "1824", при които възраст на уискито не се посочва. 

 Горното вече го повтарям за може би стотен път. Моля за извинение тези от вас, които вече са чели фактологията и преди в страниците на Храма на уискито, но е редно да го поместя, в случай че в нашата обител попадне нов гост. Може би няма да ви изненадам и с твърдението си, че и тази бутилка на Макалън се води рядкост и струва не малко валута. В Whiskybase бяха посочили цена от около 300€, което е лудост нещо нормално за Macallan. За да се докосна до моя дял от нея аз платих далеч по-малко, тъй като бе презентирана от колегите от Whisky Gallery в бар Caldo през ноември, т.е. преди около месец. И не след дълго яхнах стъкления Делориън и се върнах в 1851г. 

 Аромат - мед, праскови, билков чай, далечен спомен за торф, дървесност, кайсии, ферментиращи плодове, сладко от ягоди /бих казал такова от диви ягоди/, сладост, сушени сини сливи и сладко от сливи, усещане, което оставя и вдишването от пакетче с подправки, далечна нотка кафе, карамел, захарен памук, кленов сироп, печени ябълки, плодови бонбони, домашна торта с покривка от домашен карамел с орехи, тютюн. След минути още карамел, сладко от сливи, бонбони "пияни вишни", шоколад с портокалови корички, крем с течен шоколад и карамел /само докато пиша усещам, че вдигам кръвна захар и огладнявам/. След време още портокали, какао и тъмен шоколад. Вкус - слаба горчивина /от ципа на грейпфрут или от кайсиеви ядки/, силна, но приятна пикантност, спомен за мента, сушени плодове, шери. При второто отпиване още шери, дървесност, сушени плодове/кайсии, сливи и фурми/. Приятната горчивина и шери нотките остават и в идните минути, като зад тях наднича сладостта. Финал - траен, слабо горчив, кайсии, малц, спомен за тъмна бира с присъщата `и карамелова нотка, сушени плодове, ментова свежест, пикантност, дървесност и масленост, след което сладостта взема връх. Спомен за плодова дъвка, мед, а след третото отпиване се засилват шери нотките, като долових и слаба метална нотка. 
 Оценка: 88,5/100. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар