Macallan 7 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 4 декември 2015 г.

Macallan 7 y.o. single malt whisky


 Преди около месец бях служебно ангажиран в София и след като изпълних поставените задачи реших да уплътня свободното си време. Не пътувах с личен транспорт и можех спокойно да пробвам някое и друго уиски до отпътуването на автобуса. И тъй като се намирах до Народния театър не се наложи да се чудя дълго къде да упражня хобито си - бар Caldo бе на отсрещната страна на Раковска. Ангажиментите ми пък съвпаднаха с дегустационната среща на колегите от Whisky Gallery Bulgaria /сложно име, зад което стоят приятели, към които се обръщам като Миро и Марко/, посветена на четири труднодостъпни уискита на Макалън. Разбира се, срещата бе обявена за по-късен час и до началото `и пробвах представените в блога Dewar`s 18 y.o. blended whisky и Tullamore Dew 15 y.o. blended whiskey.

 Не знам дали съм ви споделял вече, но се стремя на седмица да не опитвам повече от 3-4 уискита, при около 15-25 мл. за мостра. Уискито е вкусотия, но преди всичко е алкохол, който може да увреди организма ви и неусетно да ви обгърне в хватката си на зависимост. Затова и онази вечер не опитах четирите Макалъна от класа. Виждали сте навярно моите малки шишенца, в които си отливам материал за дегустации и точно в тях отлях полагащото ни се количество. Снощи пък ми се стори идеалното време да подхвана серия от 6 ревюта на нови за мен дестилати на Макалън, с които да ви запозная в идните седмици. За да съм честен ще споделя, че заедно с уискито от снимката си налях и 15-тина грама от BenRiach 12 Sherry wood, който също както и 7-годишния Макалън е отлежавал в бъчви от шери. В общи линии душих и двете чаши, за да успея да разгранича двете напитки. По тази причина в бележките по-долу може да срещнете сравнение между тях. 

 И ако продуктите на Бенриак са тепърва прохождащи на нашия пазар и не са толкова популярни, то марката Macallan ми се струва, че се ползва със славата на "връх в уиски производството", придобивайки почти легендарен статут /причините за което са предмет на друга статия/ дори и по нашите земи. И ако по-старият контрапункт на Бенриак бе 46-градусов и бе отлежавал в два вида бъчви - от шери олоросо и от педро хименез, то младото 7-годишно уиски бе 40-градусово, а за матурацията му са ползвани единствено бъчви от шери олоросо. 

 Както сами се убеждавате, визията на бутилката е силно контрастираща с актуалните представители на Макалън, при които се залага на имена, асоциирани с цвят, без да се определя възраст, а стъклото има по-издължена снага. Признавам, че ретро видът на бутилката ми се харесва повече. 

 Особеното при уискито, което ви представям /освен означението на години/ е фактът, че то е бутилирано за голям италиански търговец и вносител на алкохол - Giovinetti & Figli. Колкото и да ви звучи странно, именно италианците са едни от най-големите колекционери и ценители на уиски - все пак са признати естети и любители на качеството във всяко негово измерение. 

 Аромат - приятна карамелова и тъмно-плодова сладост в началните мигове от наливането на течността в чашата, шери нотките от олоросото са повече от видни. Долових нотки захарен памук/захарно петле, карамелизирани плодове, тъмни сушени сливи, ягоди, боровинки, нищожна спиртност и лека дървесност, кола, пикантност - канела и индийско орехче, спомен от мента, мед, слаби тъмни череши, кожа, далечна свежест. Тъмните нотки обаче доминират. След време се засили споменът за карамел и сладко от круши и сливи /в комбинация, ако можете да си го представите/, слаб кленов сироп, лека "земна нотка" и слаба странна за мен асоциация, която оприличих на мириса на газова бутилка. Появи се и спомен за пияни вишни и восък, нар и фреш от нар, които ведно с нотката "пръст" станаха по-лесно разпознаваеми след като подушвах и уискито на Бенриак. Вкус - почти нулева пикантност, сладост, масленост, спомен за плодов сладкиш, като при второто отпиване се доловя повече пикантност. Спомен за мента/ анасон, сушен плод, земна нотка, но при отсъстваща горчивина, подобна на тази от кафе, тъмен шоколад или ципа на грейпфрут. Финал - среден, маслен, сладък и то силно, сгряващ, отприщва слюнката, сушено-плодов с нотки марципан и слаб какаов шоколад, но горчивината е слаба. След второто отпиване се появи спомен за печен сладкиш с плодове, отново силна сладост, далечен спомен за тропически плод - манго, след третото отпиване се появи и сухота, заменяща сладостта. 
 Оценка: 85,5/100. Цена: уискито вече не се предлага официално и стойността му се определя от цената му на вторичния пазар - аукционите, където варира между 100 и 200 евро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар