Laphroaig 10 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 26 януари 2016 г.

Laphroaig 10 y.o. single malt whisky


 Очаквано, след първите две ревюта на уиски от дестилерията Laphroaig идва ред и на трето и то с години. Първите бяха от категорията на "NAS"-дестилатите, при които точната възраст на благинката не е известна нам, тъй като не е обявена на етикета. Но това не означава, че уискито не е виждало бъчва - не, всяко шотландско уиски е минимум 3-годишно, ако разбира се производителят не е от коректните типове, посочващи конкретния период на дървесен покой. 10-годишният Лафройг е емблематичен. Иска ми се да кажа, че го помня все такъв от детските си години, но ще излъжа - когато бях дете писмеността все още не беше измислена. Ако трябва да съм по-сериозен /в момента дори и лицето ми стана сериозно/, ще си позволя да си призная нещо - виждате, че повечето шотландски дестилерии и марки имат странни за нас имена. Когато ми се наложи да си поискам бутилка от бара с течността от снимката преди години, адски се затрудних с произнасянето. Пробвах с "Лафроаг" и нему производни щуротии, докато накрая просто я посочих. Всъщност, "краят" дойде след като започнах да се интересувам от уиски и разгадах произношението - Лафрич. :P

 Лафрич-москвич, това е! 10-годишното уиски на Лафройг присъства в повечето заведения в Шумен, което също ви подсказва, че не е от най-забулените в мистерия течности. Споменах, че при първия си досег с него срещнах сезифовски затруднения при изричането на името му. А споменах ли колко бързо отдръпнах глава от гърлото на бутилката след първото ми вдишване. "Д-р Петров, явете се в 21-ва стая за промивка с йод" - подобна асоциация се прокрадна тогава в съзнанието ми. Стори ми се изключително чуждо и различно от нещата, които бях пробвал. А те бяха малко - основно няколко бърбъна и ирландски и шотландски смесени уискита. "Как, по дяволите, се пие това чудо?!" Да де, оказа се, че не само се пие, но и ми хареса. Но това след години. И като казвам хареса, не разбирайте "лудо влюбен в зелената бутилка". Просто го разбирам малко повече.

 Ако и вие попаднете в подобна ситуация не трябва да се притеснявате, че името или ароматният му профил ви се струват абсолютно непознати и шантави. Името вече го уточнихме - Лафройг. До колко ще се настроите на вълна опушени уискита зависи изцяло от вас самите и от състоянието на рецепторите ви. Тренировката с по-слабо ароматни дестилати е истината - постепенно може би ще усетите желание да се пробвате на Ниво Торф.

 Какво му е особеното на уискито от зелената бутилка? Да, то е шотландско уиски като повечето, на които се натъкваме всекидневно. То е малцово, т.е. произведено е от дестилирана каша на покълнал ечемик и вода. Но и това не го прави нещо по-специално, защото малцови уискита вече се намират по-често в България. Това, което отбива царската карета от пътя е малката червена ягода /припомням, че уискито е едно от любимите на принц Чарлз/ - "ягодата" тук е торфът, който се ползва на о-в Айла доминантно като средство, разпалващо огъня, над който се суши влажният ечемик, преди той да приеме формата на ечемик. Димът от този огън навлиза в ечемичените зърна, а след като те се смелят и се смесят с топла вода - и в спирта, който след минимум 3 години можем да наречем уиски. 

 А сега малко блогърски дегустационни бележки за това студено филтрирано, отлежавало в бърбън бъчви уиски, с натурален цвят /доколкото съм запознат не съм запознат - етикетът говори друто/ .

 Аромат - силно препечено и опушено, представете си препечени филии на котлон, които леко сте забравили. Масленост, спомен за марината от маслини или някаква саламура по подобие на Laphroaig Select, но за разлика от него димът тук ми се струва по-изявен. Долових още бекон или друго печено месо, сладост, лимон или лайм, презрял банан, солена нотка, далечна асоциация с препечено тесто за мекици, а след време и тук се появяват зелените свежи ябълки и нотка щрудел с орехи. Прихванах и нещо като сладко от праскови или кайсии и тревистост, които като че ли след близо час престой на течността в чашата взеха връх над опушеността. Добавих няколко капки вода /уискито е 40-градусово/. С нея - развива се още свежест, мед и жълти плодове. Вкус - по-силна сладост и пикантност в сравнение със Select, опушеност, но не толкова доминантна, восък, свежи ябълки и сочни круши /има сорт зелени, които стават доста свежи и сочни/. С вода - още восък и слаба горчивина. Финал - траен, малцов, опушен и силно сладък, носещ и сгряваща пикантност, мед, чили, жълти плодове, сушени жълти плодове. С вода - изтънява, още сушени плодове, опушеност и горчивина под формата на горчиви бадеми. 
 Оценка: 84,5/100. Цена: между 60-80 лв.

 П.С. Благодарности на приятелите от Maxxium България и на малцовите другари от The Whisky Library Пловдив за мострата и снимката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар