Monkey Shoulder blended malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 15 януари 2016 г.

Monkey Shoulder blended malt whisky


 Да захванеш уиски блог и той да стане на две години - чудесно усещане! Точно така приятели, вчера блогът за уиски ревюта, дегустации и мнения Храм на уискито имаше кръгла годишнина /не визирам само овалните форми на бутилката от снимката :)/. Струва ми се, че неусетно от хоби настоящият проект се превърна в моя мисия и неизменна част от ежедневието ми, на която всекидневно посвещавам часове. Благодаря ви, че се навъртате тук, че ме четете, че споделяте мнения /а и моите статии/ и че общуваме на приятни теми. Наздраве!

 Да се върнем към днешния ден. По повод вчерашния повод реших да опитам две нови уискита, които в компанията на приятелката ми Яна /нежната половина от проекта/ да "разкостим", "разнищим" или казано по-просто да оценим. Така и направихме, като първото уиски за вечерта бе това от снимката - казва се Monkey Shoulder и представлява смес от малцовите дестилати на Glenfiddich, Balvenie и Kininvie. Част е от портофолиото на най-голямата семейна уиски компания в света - тази на фамилията Грантс, която както се досещате е собственик и на марката смесено уиски Grant`s /притежава и още някои други напитки/. Отдавна си го душех и да си призная бях изненадан от приятния бананово-ванилен аромат, който се носеше от гърлото на бутилката. Все не ми оставаше свободно място в чашата да го пробвам и затова поводът бе идеалният момент. Освен това, преди няколко дни прочетох, че това уиски е може би дестилатът с най-бързо растяща слава в баровете по света, тъй като пасва на редица коктейли. Аз обичам уискито си чисто и ще ви го представя в този му вид.

 Името. Наименованието му е странно, наистина. В превод ще рече "маймунско рамо". На самата бутилка има и три маймуни. Защо е така? Ще ми позволите да отворя кратка скоба - преди време в дестилериите са работили лица, които регулярно са обръщали постлания ечемик на подовете в т.нар. "maltings" /помещения, в които протича част от процеса на малциране на ечемика - веднъж накиснат във вода, тъй се е разстилал в тях и преди да бъде изсушен на пещите е следвало да бъде обръщан с дървени лопати/. По-късно тази технология по икономически и може би здравословни съображения е изоставена и този етап се провежда в отделни комплекси при участието на машини, въпреки че все още някои дестилерии /Bowmore, Kilchoman, Highland Park, The Balvenie и т.н./ сами малцират част от ечемика си, съотв. ангажират подобен служител. Та, именно в резултат на тази тежка работа, а тя наистина е била доста натоварваща, т.нар. "maltman" или човекът с дървената лопата e раззивал заболяване, наречено "monkey shoulder", при което едната му ръка и висяла по-надолу по подобие на маймуна. Тежка и често неблагодарна задача, но все някой е трябвяло да я свърши. От тяхната дейност е вдъхновено името на уискито.

 Както споменах в началото, то е смесено, бленд, но не между малцови и зърнени /царевични или пшенични дестилати/, а само между трите малцови уискита на Грантс. Алкохолът е 40%, цветът е подсилен и е студено филтрирано. Попаднах на информация, че всяка партида се състои от 27 бъчви, съдържащи трите уискита, но ми се струва, че глобалното търсене отдавна е променило пропорциите. Бъчвите по правило са такива от бърбън, но първо пълнене /т.е., това уиски е първото отлежавало в тях след като е бил източен бърбънът/.

 Аромат - мед, зелени ябълки, ванилия, тропически плодове /банани/, джинджифил, силна сладост, сладко от кайсии, парфюмност и свежест, сок зелена ябълка, печен плод, стафиди, карамел, а след време и мирис като от пакетче с подправки. След минути долових и нотка зрели круши, още карамел, а първоначалните зелени нотки придобиват по-жълтеникавоплодов и карамелен нюанс, при който се долавя и спомен за пъпеш и плодови бонбони. С вода - още плодове, свежест и малц. Вкус - солидна сладост, наистина солидна, джинджифилено пикантно, зелените ябълки отново са тук, тревистост, слаба горчивина. При задържане на течността в устата за по-дълго време се долавят по-добре пикантността и горчивината. Масленост. С вода - повече сладост, манго, пикантността спада, още масленост. Финал - среден, маслен, пикантност и плодова свежест, сладост и последваща горчивина. Мед, кайсиеви ядки и горчиви бадеми, дървесност, след второто отпиване спомен като от чили или люта чушка и портокалови корички. С вода - повече горчивина, спомен за грозде и метална нотка, издаваща младост. 
 Оценка: 85/100. Цена: между 40 и 50 лв.

 В обобщение: вкусно уиски, чиято джинджифилено-плодова жилка ми допадна. Не знам как стои в коктейл, но чисто или с малко вода е много приятно. 

2 коментара:

  1. Честита годишнина! Колко станаха ревютата вече?
    Наско (WEBG)

    ОтговорИзтриване