Wild Turkey 101 proof straight bourbon - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 15 януари 2016 г.

Wild Turkey 101 proof straight bourbon


 Споменах ви в предишната статия, посветена на Monkey Shoulder blended malt, че на 14.01.2016г. блогът отбеляза втората си година и по този повод опитах няколко нови благинки. След сладкия, лесен за възприемане и консумация бленд на "маймуните" се насочих към нещо по-сериозно откъм алкохолен градус, но същевременно и непретенциозно. Реших второто уиски за вечерта да бъде 50,5-градусовият стрейт бърбън "Wild Turkey". На етикета пише "101 proof", което е възприетата система за определяне на алкохолното съдържание в САЩ. За да разберете какъв е градусовият му еквивалент делите единиците "proof" на две. Напитката е стрейт бърбън "straight bourbon". По този начин се отбелязват напитки, в чиято основа стои царевицата /минимум 51% от кашата, която се дестилира/, които са минимум 2-годишни и са с натурален цвят, дължащ се на отлежаването в нови, обгорени бъчви от американски дъб. Правилото има и допълнение - ако стрейт бърбънът е под 4 години, то конкретната му възраст трябва да се посочи на етикета /т.е., ако е между 2 и 4 години/. Става малко завъртяно, но водени от горните законови постулати можем да приемем, че течността е поне 4-годишна. Преди приблизително две години ви представих подобен бърбън, но с означение на възраст - това бе 8-годишният стрейт бърбън Wild Turkey, отново презентиран при 50,5%. Явно обаче дестилерията няма толкова отлежало уиски и е премахнала годините от етикета.

 Дестилерията е ситуирана в Лоурънсбърг, Кентъки. Историята на бранда се свързва с братята Рипи, които през 1869г., отворили своя дестилерия в Лоурънсбърг. Уискито, което произвеждали не носело познатото ни име. Течността в бутилката е кръстена "Wild Turkey" през 1940г., след един лов на диви пуйки, при който близки на шефа на компанията били почерпени с уискито /шефът го ползвал като продукт, с който черпел близки приятели и сродни души/. Директорът Макарти получил вест от един от участващите в лова, който нахално си поискал глътка, бутилка или две от "онова уиски, с дивите пуйки". И тогава Макарти бил сполетян от идеята да обозначи бърбъна със споменато вече име, което виждаме по етикетите. 
 През 70-те години на 20-ти век компанията на братята Рипи била придобита от Austin Nichols Distilling Company, които по-късно били закупени от Перно Рикар. В началото на новото хилядолетие Перно Рикар продали дестилерията на Campari Group.
 Говорейки за историята на марката не мога да пропусна факта, че славата на Дивата Пуйкта по света се дължи в голяма степен на вече възрастния дестилър Джими Ръсел, който десетилетия се занимава с производството на качествен бърбън. Сега е заменен от сина си Еди Ръсел.

 В България брандът не е силно познат, което е жалко, защото считам, че предлага качество на поносими цени /имайте предвид, че наскоро успях да грабна една от последните бутилки от 8-годишният бърбън за под 30 лв/. Гамата тук е доста свита, като официално, освен този от снимката, се внася и Wild Turkey 81 proof straight bourbon /40,5%/. Нека поговорим и за вкусовия му профил.

 Аромат - ръж, спиртността почти отсъства, пикантността също, което е странно за солидните 50%. Усеща се слаба дървесност, портокали, слаба сладост и череши, вишни, както и зряла белена праскова /представете си вече меката праскова, подобен мирис/. По-късно и спомен като от препечена филия, сладко от сливи и карамел. Тъмните нюанси се засилват, но като цяло ароматът ми се стори доста затворен. Засили се и дървесността, като долових и спомен за сос барбекю, балсамико и марината от кисели краставички, както и далечен спомен за зряло киви. Добавянето на вода е силно препоръчително. С нея - цитрус и карамелизирана захар. Вкус - повече сладост, отколкото мирисът подсказва, пикантност и ферментиращи череши. Уискито е със сериозен градус и моят съвет е да му добавите минерална вода /няколко капки/. С вода - стана по-маслено, пикантността и спиртността спадат, като се открои споменът за дърво и слаба горчивина. След като му добавих още няколко капки долових и далечна асоциация с шоколад и нуга. Финал - среден, череши, дървесност и пикантност, сладост и свежест, праскови. Високият градус изсмуква влагата от езика, парализира временно чувствителността и оставя странното усещане за сухота /като грапавост/. След време масленост и повече дървесност при второто отпиване /нотка "шкаф"/. С вода - сгряващ, асоциация с дървесина, масленост, мед и повече пикантност. 
 Оценка: 83,5/100. Цена: около 40 лв /срещал съм го и за около 30/.

Няма коментари:

Публикуване на коментар