Highland Park 18 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Highland Park 18 y.o. single malt whisky


  Споменах ви вече, че изкарах чудесна съботна вечер с Яна и приятели в Martini bar във Варна. Идеята се роди спонтанно и не след дълго замених познатата сива шуменска обстановка със свежия микроклимат в бара. А пред нас редици с вкусни напитки /в този случай визирам уискито/. Още по пътя до там прехвърлях малцовите варианти, с които да посрещнем тъмата и челно място сред тях зае пълнолетният Хайленд Парк, последните ми контакти с когото датираха от почти година и половина назад. Беше ми направил приятно впечатление, което постепенно избледня под напора на стотиците други опитани дестилати. Затова реших да се върна към него и не след дълго в чашите пред нас /наричат се Гленкирн и са предназначени за спиртни напитки с аромат - уиски и ром, предимно/ се заразбиваха вълните от северно уиски. Имам мостра и от старата вариация на Highland Park 18, с която скоро ще ви запозная и това бе още една причина, за да го избера.

 Дестилерията Highland Park се намира на северния остров Оркни, в градчето Къркуол и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Получава законен лиценз малко по-късно - през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си, Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада. Джордж бил заменен от брат си - Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант прибавил два допълнителни медни казана, като общият им брой станал 4. Произвежданото уиски, в унисон с духа на тогавашната мода, било насочвано основно към смесените, бленд уискита. 

 В началото на 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от Highland distillers, които били собственост на Edrington group и William Grant & Sons. Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на по-висок стандарт на качество, израз на което е и представеният през 2008г. 40-годишен дестилат, позициониран заедно с 30-год Highland park във високия ценови сегмент. Едва през 1979г. обаче на пазара се появил официален ботлинг на Хайленд Парк - това било 12-годишното едномалцово уиски.


 Редно е да спомена и по-пикантната и леко митологизирана история на марката. Говори се, че на мястото на дестилерията е функционирала друга, незаконна такава, управлявана от Магнъс Юнсън /ако името ви звучи някак скандинавско, то това не е случайно - остров Оркни някога е бил управляван от северните народи, които са оставили културното си наследство почти върху всеки предмет/. Та, този Магнъс се занимавал с редица дейности, приоритет сред които била тази на контрабандист и нелегален производител на уиски. Дестилирал го на хълм, носещ името "High park", където сега е разположена дестилерията на Highland Park. Някои сочат, че мистър Юнсън бил свещеник и често криел уискито под олтара на църквата. Веднъж данъчните решили да я проверят. Поради това той преместил бъчвите с уиски в дома си, подредил ги в специфична форма, покрил ги и поставил върху тях ковчег. Съседите били също привикани за заблуда на органите, като трябвало да оплакват мнимия мъртвец. Така и направили. Данъчните открили множеството, около ковчега, като им било казано, че покойният е починал от шарка, чиято зла слава плашела хората от онова време. После с месеци никой не видял други проверяващи.


 Отличителна черта на уискито с името Хайленд Парк е, чо то е опушено. Хората от дестилерията си го произвеждат отчасти сами /разполагат и с т.нар. "malting floor"/, като допълнителното количество се набавя от външен източник съобразно желанието им. Водата, която ползват преминава през слоеве торф и също има лека опушеност. На Оркни обаче няма дървета и торфът е изграден от храсти, което резултира в тревистост, флоралност на придобития аромат. Торфът се купува от компанията Hobbister Moor, като се реже през април и съхне през лятото.


 Друга особеност на уискито е, че се ползва за смесените уискита The Famous Grouse и Cutty Sark. Има и уловка - с течение на времето уискито с марката Highland Рark се налага все повече като колекционерска стока, което не се харесва на ценителите на уискито като напитка /включ. и на мен/, защото води до съшествено покачване на цената на новите представители на бранда /по подобие на уискито на Macallan/. 

 По правило, за отлежаване на 18-годишния HP се ползват бъчви от бърбън и шери. Цветът е натуралният /дестилерията се гордее с това, независимо, че тази му особеност не е отразена на етикета/, но пък уискито е студено филтрирано. 43-процентово е. Как ми се стори благинката този път? 

 Аромат - интензивен, осезаема сладост, пикантност, далечен спомен за опушеност, череши, зелени ябълки, дървесност, спомен за бърбън, сладко от кайсии, карамел и мед. Вкус - пикантен, отчетливо опушен, сладникав, нотки канела и спомен за щрудел. Финал - траен, свеж, опушен, сладък, носещ асоциация с жълти плодове, ананас, масленост, мед, ябълки и нотка сушени плодове. 
 Оценка: 83/100. Цена: около 160 лв.

 В обобщение: знаейки, че Хайленд Парк ползват не малко количество шери бъчви останах изненадан от липсата на тъмните нюанси, които те оставят върху уискито /сини сливи, фурми, кафе, нотка, която аз оприличавам на сладко от ягоди, шоколад, горчивина .../. Струва ми се, че бутилката е от партида, при която доминантно са ползвани бъчви от бърбън /а тези от шери са поне второ, трето пълнене/и да си призная уискито леко ме разочарова. Стори ми се прекалено незряло за 18-годишно и ако не знаех възрастта му бих предположил, че е по-младо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар