Nikka Straight from the barrel blended whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Nikka Straight from the barrel blended whisky


  Дойде време за кратко бягство от зачестилите статии, посветени на шотландските малцови и смесени уискита. Този път в блога ще ви представя симпатичната бутилка на японската марка Nikka - Nikka Straight from the barrel, която напомня на шишенце от аптека или на стъклена касичка. Умалителната форма на обръщение не е случайна - уискито се предлага в бутилка от 0,5 мл /500 мл казано по друг начин/, независимо че съм я срещал и в огромната разфасовка от 3 литра, за която искаха огромната сума от над 400 лв. Както може сами да се убедите, уискито не носи означение на вързраст, защото съдържа голям процент младо уиски, което хората от Ника не желаят да посочат /в края на миналата година обявиха, че поради недостиг на отлежало уиски преустановяват до по-късен момент дистрибуцията на уиски от дестилериите си Yoichi и Miyagikyo, носещо обозначена възраст/. Тази практика е все по-разпространена и обхваща огромен процент и от шотландските дестилерии /П.С. знаете ли как се прикрива младостта на едно уиски - с висок градус и отлежаване в активни бъчви, които да я замаскират :)/. За сметка на това, уискито е с висок алкохолен градус - 51,4% и представлява смес между малцови дестилати /дестилиран покълнал ечемик/ на дестилериите Yoichi и Miyagikyo, и зърнено уиски, което навярно също е произведено на територията на Miyagikyo, тъй като тази дестилерия разполага с т.нар. "Кофи" дестилатори /колонни дестилатори, кръстени на техния изобретател Ейнъс Кофи/ за производство на зърнено /царевично и/или пшенично/ уиски. Необходимите компоненти предполагам са смесени впоследствие и са оставени да доотлежат бъчви от бърбън /наличието на думата "barrel" сочи на бърбън отлежаване/ Отдавна се канех да опитам тази Ника и след като размених няколко мостри с Филип Станчев, на когото благодаря и за красивата снимка, получих желания вкусен стимул. 
  Компаниятa Ника е основана от Масатака Такецуру, който почти навсякъде определят за "бащата" на уиски производството в Япония. Коя би била майката не мога да предположа, но за Такецуру знам, че по подобие на основателят на Сънтори - Шинджиро Тори, е бил японец от по-странна "порода", силно отворен към западния свят, в т.ч. и към производството на уиски. Такецуру произхожда от семейството на производител на саке. Знаете, че сакето е слабо алкохолна японска напитка, която векове наред радва народа от островната държава. И така до средата на 19-ти век, когато Япония се отваря към Света, в частност към САЩ. Засилват се търговските отношения и в японската култура навлиза, макар и не до там силно в началото, западното влияние. Една от проявните му форми е била и уискито като напитка, а и като начин на възприятие на света. Именно в средата на 19-ти век в пристанището на Токио акостира американския кораб, управляван от Матю Пери /съименник на актьора от "Приятели"/, с чиято поява се свързва първия по-съществен контакт между източната японска култура и западното уиски. В края на века японски компании вече пробват да дестилират уиски, но им липсва опит и знания и напитката, добивана основно от царевица и ориз не се получава много добре. И така през новия 20-ти век на сцената се появяват две лица - на Тори и Такецуру, които променят тези неудачи и поставят началото на успешния процес на производството на японско уиски. Такецуру в началото на 20-те години на века работил в Settsu Shuzo Company и имал професионален уклон към химията. Била му поставена задача да изучи технологията на производство на уискито, поради което той си събрал багажа и потеглил към Шотландия. Основно опит попил в дестилерията на Hazelburn /към онези години отделна дестилерия в Кембълтаун, а сега бранд на Springbank/. По време на престоя си там се запознал Рита Коуан /Rita Cowan/, която ако не се лъжа била сестра на братята Haig, произвеждащи уиски, което като марка е достъпно и нашия пазар. Харесали се и се оженили, като Коуан му вдъхвала голяма доза себеувереност. След като приключил обучението си Такецуру и Коуан се върнали в Япония, но през 1922г. Settsu Company фалирала. Тогава Такецуру, натрупал вече опит като технолог, се присъединил към компанията Kotobukiya, основана от Шинджиро Тори, която по-късно щяла да стане Сънтори. Именно с помощта на Такецуру била построена и първата японска дестилерия за уиски - тази на Ямазаки. След около десетина години, Масатака основал собствена компания за производство на уиски, чиято първа дестилерия била Yoichi, разположена на о-в Хокайдо, който по климат наподобявал този в Шотландия. Компанията се казвала Dai Nippon Kaju, което се превежда като "Великата японска компания за производство на сок". В началото се ползвали именно бъчви, в които се съхранявал плодов сок. През 1952г. името било променено на Nikka Whisky, което обединява в себе си първите срички на NIppon и KAju. Бизнесът потръгнал и през 1969г. на о-в Хоншу била построена и втората дестилерия на Ника - The Miyagikyo. През 1998г. към медните казани в Miyagikyo били добавени и два колонни дестилатора. Към днешна дата производството кипи и в двете дестилерии на Ника, като за нещастие поради недостиг на старо уиски от компанията решиха да преустановят предлагането на уискита Yoichi и Miyagikyo с означение на възраст.

 Аромат - лек спомен за ацетон, сушени плодове сливи, стафиди и кайсии, аромат подобен на този от NIkka Black 8 y.o., слаба пикантност. Солидно плодов, свеж и ментов /младостта на дестилата и високият градус оставят усещане на хлад в ноздрите/, ванилов крем с плодове /банани и портокали/, сладост, череши, като се засилва и първоначалното впечатление за плодове, киснати в алкохол. Мирисът е доста кремав /може би не се изразявам коректно - напомня ми на крем/, сметанов, носещ спомен и за карамелизирана захар, карамелизиран плод. С вода /уискито е над 50% и е силно препоръчително да се добавят няколко капки вода/ - сметаново-плодов, като сметаната е от сладкарската, ядки или лешников сладолед на базата на сметаната, капучино, ябълки, а по-късно и мирис като от билката бъз. Долових още сушени плодове и спомен за шери. Вкус - маслен, силно сладък, нотки сушени плодове, джинджифилена пикантност, спиртност, отприщва слюнката. Долових и лека метална нотка. С вода - още повече сладост и пикантност във фонов режим. Финал - къс до среден, маслен, нищожно горчив в началото, сгряващ и сладък, като се далавя и лека опушеност /уискитата на Yoichi са опушени/, слаба минерална нотка и слаби плодови нюанси. Постепенно горчивината като от грейпфрут се засили. С вода - повече пикантност, тъмни сушени плодове, по-отчетлива опушеност, горчивина и препечено. 
 Оценка: 84/100. Цена: за бутилка от 0,5 мл - 60-80 лв. В безмитните магазини /този на Морска гара във Варна/ го срещнах за далеч по-поносимите 50-тина лева. За сумата от около 50-60 лв бих избрал Nikka Black 8 y.o.

Няма коментари:

Публикуване на коментар