Strathmill 32 y.o. single malt, single cask, cask strength whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 28 март 2016 г.

Strathmill 32 y.o. single malt, single cask, cask strength whisky


 Изминалата седмица бе особено богата на интересни събития от света на уискито. Централно място сред тях зае седмата уиски дегустация в Шумен, която този път протече малко по-различно. За разлика от предшестващите я, на 25.03.2016г. за първи път в България се проведе уиски "клас" воден от уиски вносител и от мен, в качеството ми на уиски блогър-ентусиаст. Вносителят бе Петър Керемидчиев от Optimist1, който освен като уиски познавач бих описал и като приятел. Заедно с него подбрахме пет интересни дестилата, които в късната петъчна вечер представихме на колегите малцофили. Подготвям отделна статия за събитието и затова в тази само маркирам основните моменти, без да навлизам по същество. В обобщение ще кажа, че събитието протече супер и се надявам и в бъдеще да продължим с подобни прояви, като съм намислил и други ентусиасти, с които бихме могли да разиграем вкусен уиски спектакъл.

 В тази хладна петъчна вечер се случи и още нещо - Пепи Керемидчиев донесе със себе си изключително рядка бутилка с уиски от непозната като профил за мен дестилерия - тази на Стратмил. На дъното `и бяха останали около 100 мл. и всеки желаещ вожеше да я опита. Аз като по-жаден успях да "открадна" последните 50-тина грама, които поделихме с Яна. Не знам какво включва уиски менюто ви, но в моето не всеки ден попада 30-годишно уиски, 32-годишно за да бъда точен, и ми се щеше и Яна да му се наслади. Затова след края на уиски презентацията грабнах жадно бутилката и запраших в неизвестна посока. Но преди да ви представя самото уиски, нека поговорим малко и за дестилерията.

 Основана е през 1891г. под името Glenisla-Glenlivet, като сградата `и била преустроена някогашна мелница. Намира се в плодородния район Спейсайд, където се намират повечето шотландски дестилерии, в непосредствена близост до дестилериите на Glen Keith /Глен Кийт/ и Strathisla /Стратайла/. През 1895г. била закупена от търговците W. A. Gilbey за 9,500 паунда, ситуирани в Лондон, които променили името `и на сегашното Strathmill, което в превод означава "мелницата от долината", "мелницата от дългата долина" или "мелницата от плитката долина /ако превеждаме буквално/". Дестилерията оцелява след "Кризата Патисън" и не затваря, за разлика от други. Гилби останали собственици до началото на 60-те години на 20-ти век, когато се обединили с компанията United Wine Traders, които притежавали марката J & B /Justerini & Brooks/. Обединението на двете компании било наречено International Distillers & Vintners, което по-късно щяло да се влее в по-голямото обединение, наречено Diageo. И ако се чудите защо не ви е попадало малцово уиски от Стратмил, то отгворът е ясен - огромната част от продукцията се насочва към смесените уискита на Diageo, в частност на J&B и играе допълваща роля в бленда. Едномалцово уиски на Стратмил може да се открие при някои от независимите бутилировачи, докато едниственият официален ботлинг, който ми е известен, е 12-годишният дестилат от серията "Flora & Fauna"

        
 Уискито, което ви представям днес принадлежи към гамата на независимите бутилировачи. Част е от серията "XOP" - Extra old particular на Douglas Laing /Дъглас Ленг/. Благинката е по-стара от мен и носи завидните 32 години, прекарани само в една бъчва, тип "sherry butt", при това от европейски дъб, използван вече за съхранение на уиски, с номер 10912, което на английски се означава като "single cask". Уискито не е разреждано с изворна вода преди бутилиране и носи алкохолния градус на бъчвата - 51%, което го квалифицира като "cask strength". Цветът е натуралният и се дължи на дългите 32 години прекарани в бъчвата от шери. Течността не е студено филтрирана. От тази бъчва са бутилирани само 258 бутилки, като конкретната е с № 74. Казвам "само", защото бъчвата от типа "sherry butt" е с вместимост от около 600 литра. Простата аритметика показва, че след 32 години повече от половината от течността се е изпарила /намаляла е водата/, докато алкохолът е останал на високо ниво. Обичайно, уискито от Стратмил се пълни в бъчвите при 63,5 или 68,5%, което показва, че загубата на алкохол не е толкова съществена. Как ми се стори това чудесно на цвят уиски?

 Аромат - нотка мадейра, сушени тъмни плодове, шоколад, кленов сироп, череши, бонбони "пияни вишни", какаов шоколад /брауни с тъмен шоколад/, ром Ел Дорадо и асоциация с напитка от семейството на коняците, доза свежест и алкохол. Долових още спомен за сладко от ягоди, пикантност и много тъмни плодове. Лек ацетон, орехов ликьор и още по-силна асоциация за сладко от тъмни плодове след минути, допълнени от кола, цитрус, заквасена сметана и тирамису. С вода - повече шоколад, този път такъв със стафиди и лешници, още тъмни плодове /боровинки и къпини/. След още няколко капки вода изпъкнаха ядките, придружени с още вълни от шери. Вкус - сух, пикантен, танини, нотка какао, сушени тъмни плодове и тук, слаба сладост. С вода - засили се горчивината, тъмния шоколад, като пикантността прерастна в спомен за чили. Долавят се ясно и сушените плодове. След още малко вода не настъпи съществена промяна - отключи се слаба сладост. Финал - траен, спомен за мадейра, какао, добре изявена горчивина, слаб спомен за цитрус /портокалови корички/, дървесност /танини/. След време се появява и сладост, гарнирана със спомен за тъмни сушени плодове и чили и солидна горчивина след второто преглъщане. С вода - пикантност, осезаема дървесност и горчивина, плодова дъвка и видни следи от шери. С още вода - горчиви бадемови ядки и марципан. 
 Оценка: 86,5/100. Цена: няколкостотин лева /по спомен около 400 +/.


 В обобщение: уиски-шери гигант. 32 години в шери бъчва ясно подсказват какво можем да очакваме от дестилата, особено когато бъчвата е от европейски дъб. Отчетлива пикантност и какаова горчивина, придружени със заемките на подсиленото вино шери на нос, вкус и послевкус. Тук трудно бихме могли да говорим за балансираност на уискито, тъй като влиянието на бъчвата е превзела духа на алкохола и разпознаваеми почти на 100% са следите от шери. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар