AnCnoc 22 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

сряда, 20 април 2016 г.

AnCnoc 22 y.o. single malt whisky


  Анок /Анък/ е марка, която може да обърква. Колкото и да е странно, името AnCnoc, положено гордо на етикета не обозначава името на самата дестилерия, както сме свикнали. Всъщност, уискито Анок се произвежда в шотландската дестилерия Knockdhu /Нокду, Нокдо или Нокдю - все ще ви разберат/. Същата е основана през 1893г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението "Knock Estate" и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава "Черен хълм". Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и пред 1894г. производството стартирало. 

 Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата "Патисън", било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът - увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. 

 Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г. Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от Inver House Distillers, които я "реанимирали" и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името "AnCnoc". Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на "Knockando" /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името "AnCnoc". През 2001г. компанията Pacific Spirits, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупила компанията Inver House за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.

 Израз на споменатия по-горе стремеж към утвърждаване на марката е и пускането на пазара на дестилати във високия възрастов сегмент. В България вече са налични 21, 22-годишни дестилати, както и такъв с посочена дата на дестилиране на алкохола /т.нар. "vintage" или реколта/, чиято зрялост гони 40 години. Отдавна исках да опитам 22-годишният дестилат от снимката, но ме спираше разбирането ми, че предпочитам да опитам течността предварително, преди да направя покупка на значителна стойност. А каквото и да си говорим цената от малко повече от 200 лв за мен не е никак малка. Затова се зарадвах като дете в магазин за Лего, когато видях, че Стан Недев и колеги любители на уискито са я поставили в дневния си ред. След няколко реда повествование си бях осигурил и мостра, и готината снимка от началото на статията /Наздраве, Стан!/.

 Какво представлява уискито? Освен, че е в напреднала възраст, то е бутилирано при натурален цвят, без течността да е студено филтрирана /т.е., не е "пречиствана", като бива прекарана през филтри, отнемащи частиците, "виновни" за замътването на напитката/ и при солидните 46% алкохолно съдържание. Отлежава основно в бърбън бъчви, като се ползват и такива от шери, а общото количество от уискито възлиза на около 5000 бутилки /за сведение - други производители при партида от около 30 000 бутилки слагат етикет на продукцията си "лимитирана серия"/.

 Аромат - пикантност и то осезаема, сладост, восък, предимно зрели жълти плодове, слаби следи от шери, грозде, тревистост, малцов, слаба ванилия и карамел, а след време и слаба асоциация със сладко от ягоди. С вода - още по-силна нотка тревистост/ малц, плодова сладост, свежест, цитрус и слаби следи от шери. Вкус - силна сладост, силна пикантност /чили или силно пикантен джинджифил/, малц. С вода - още сладост, по-слаба пикантност, долавя се и лека горчивина, свежест, непривична за старо уиски. Финал - среден, сладост, силна пикантност, създаваща чувство за мента, малц, слаба горчивина като от грейпфрут или портокалова кора, масленост, мед, слаби следи от тъмен плод и зрели ябълки. С вода - още нотки малц, пикантност, ябълки, сладост, бадеми и мед. 
 Оценка: 82-83/100. 

 В обобщение: уиски, с което не успяхме да се разберем. Не е лошо. Дадох му достатъчно време да се развие /колкото на всяко друго/ - около 30 минути, добавях вода, но първоначалното ми впечатление за "срамежливост" на дестилата не се промени. След време ще се върна отново към него.           

Няма коментари:

Публикуване на коментар