Whisky myths part 1 - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 18 април 2016 г.

Whisky myths part 1


  И такаа, време е за една бърза и остра статия, вдъхновена от "Ловци на митове" и все по-разпространяваните заблуди относно уискито.

 1.Не съществува понятие като "най-добро уиски в Света", независимо в какво искат да ни убедят. 
 Без значение кой го е казал - автор, комисия и т.н. Обективно невъзможно е да се определи кое уиски е най-добро, защото за всеки от нас си има отделни фаворити и мнението на няколко човека не е единственото. Предоставянето на уиски като "най-" си е просто търговски похват за вдигане на цената му.

 2. "Ние ползваме най-добрата вода, съставки, бъчви. .." Бла-бла. Поредните маркетингови трикове, мислени от хора в кабинети. Да сте видели някой да напише или каже противното? Делата и качеството на уискито говорят повече, отколкото написаното от човек, който по цял ден мисли как да продаде повече от дадена марка.

 3. "По-скъпото уиски е по-добро." Не винаги. Обикновено е така, но има марки чиято слава върви пред името. Опитвайте и неизвестни марки. Имайте предвид, че установените брандове и имена, често занижават качеството, тъй като продуктите им са добре приемани и са разпознаваеми, за сметка на растяща цена. Противно на това, един непопулярен производител, предлагащ и по-малко количество има интерес да предложи по-високо качество, за да се пребори с конкуренцията, често и срещу достъпна сума. 

 4. "Годините не са важни", "Цветът не е всичко" ... Безспорно, не винаги старото уиски е по-добро от по-младите дестилати, но именно възрастта е оправдателният ход за производителя да ни бръкне дълбоко в джоба. Неестествено е старо уиски да струва, колкото и по-младия му заместник, който не посочва възраст на етикета си. Цветът също не е всичко, но трябва да бъде естествен, защото хората се лъжем по по-тъмния нюанс и си мислим, че светлото уиски е "развалено". Дължи ни се коректност, а с добавянето на оцветител карамел е150а възприятието ни се манипулира.

 5. "Каква есенция има това уиски?" 
Оригиналното уиски включва единствено: вода, зърнени култури, мая и дърво/ влияние на бъчвата/. Не се добавят никакви вкусови подобрители, захар, есенции и химически съставки. Вкусовият профил е натурален. Ако към уиски се добави вкус, то тогава напитката се квалифицира като "спиртна напитка", съдържаща уиски.

 6. Уискито не се разваля
Ако го съхранявате добре след отварянето му може да запази профила си с години. Ако пък държите затворени бутилки те спокойно могат да ви надживеят и отново да бъдат вкусни за идните поколения. Независимо какви стъкла ви се намират обаче, не ги излагайте на пряка слънчева светлина или на натрапчиви аромати.

 7. "Ако пиете по 50-100 мл. уиски на ден ще сте здрави." 
Кой го казва - дистрибуторът на алкохол или журналист в медия, търсеща популярност? Ако го правите всекидневно ще ви се наложи да се сблъскате неочаквано със здравната ни система. Умерената консумация на уиски има своите здравословни ползи. Ключово обаче е уточнението "умерена".

 8. "Уискито ми е остро. Всички уискита имат еднакъв вкус." 
Не всяко уиски е "остро" - такива са евтините блендове. И не - уискитата не са еднакви.

 9. "От малцовото уиски не боли глава." 
Дозата прави отровата. Ако прекалите с него махмурлукът няма да бъде по-приятен. 

 10. Уиски с безалкохолно или мезе. 
Всеки решава как да го приема, но с тях не се усеща характера му. Неусетно се увеличава и консумацията. И да не забравяме, че уискито с кола има вкус на. ... кола. Нека се абстрахираме от наложените стандарти от американските филми, в които наливат с уиски и кола или друга безалкохолна напитка.

 11. "Аз харесвам уиски, следователно трябва непрекъснато да пия. Като харесваш уиски защо пиеш маргарита?" 
Не знам кой харесва уиски, но аз го обичам. Може би като никой друг тук. Това обаче не означава, че трябва непрекъснато да вървя с пълно канче като планинско куче-спасител от Алпите. Истината е, че колкото повече пиете, толкова по-усмихнати стават вносителите на алкохол и на толкова по-екзотични екскурзии пътуват.
  
 12. Уискито и управлението на автомобил не са съвместими дейности. 
При инцидент отсъстват усмивките от т. 11. Никога не сядам зад волана и не съм сядал след употреба на алкохол. Без значение какво е количеството му. Такситата и градският транспорт не са измислени напразно.

 13. "Имате ли марково уиски? Какво отлежало уиски предлагате?" 
Всяко уиски е "марково". "Марка"=име. Всяко уиски отлежава. Дори и царевичното. Дори за няколко седмици или месеци.

 14. "Лимитирани уиски." "
Ограничено количество." В повечето случаи това са кухи фрази, зад които стои едно нищо. Знайте, че повечето дестилерии имат хиляди бъчви с уиски с обем от 200 до 600 литра всяка. Т.нар. "лимитирани" серии включват, в зависимост от решението на компанията, 10-20 или повече бъчви. Досещате се колко "ограничено" е това уиски. Истинските лимитирани серии са от вече затворили дестилерии, които вече не произвеждат уиски. При тях е резонно да се търси по-висока цена. При другите е просто "яхване на вълната" и спекула.

 15. Как да изберете правилното уиски? 
Имайте предвид, че след над 300 опитани уискита аз все още не мога да кажа, че разбирам от уиски. Истината е, че всеки ден се уча, чета и развивам знанията си. Затова ако попадна на неизвестна марка търся информация онлайн, а по възможност опитвам уискито в заведение. Съветвам ви преди да пристъпите към покупка да направите същото. Ако не може да го пробвате, потърсете инфо за него. Разбира се, ще се радвам ако е при мен, но в интернет има огромно количество информация, най-вече на английски, която е полезна в тази насока.

 16. Класове водени от "уиски експерти". 
В България вече се появиха т.нар. "уиски посланници ". Това са хора, които работят за определена фирма/ марка. Това налага те да защитават реномето `и. Истинските уиски посланници за мен са хората, които са независими в своята преценка и свободно могат да говорят по неудобните за производителя теми. Тях много рядко ще ги видите на официален форум като презентиращи, просто защото не са удобни и са неконтролируеми, а големите компании обичат сценария и предвидимостта.  

 17. "Искам да бъда колекционер". 
В България вече има хора със завидни уиски колекции. Аз не съм от тях, защото вярвам, че уискито е потребима вещ, създадена да бъде пита, а не съхранявана в рафтове на колекционери. Имайте предвид, че глобалната тенденция по събиране на уиски е една от причините повечето марки да покачват цената си, от което страдат наивниците като мен, които искат да опитват уиски, но не разполагат с бездънни джобове. По-удачно ми се струва да колекционирам мед, предвид намаляващата популация на пчелите.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар