Yellow Spot 12 y.o. single pot still whiskey - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 4 април 2016 г.

Yellow Spot 12 y.o. single pot still whiskey


 Отдавна не съм представял в блога ирландско уиски и днес ще се поправя. Времето се усмихва, слънцето грее по-силно и продължително и затова избрах уиски, в която се акцентира именно на този цвят. Течността, която опитах вчера и за която ще си поговорим е 12-годишното уиски, наречено "Жълто петно" /Yellow Spot/. На снимката горе компания му прави по-младият му роднина - Green Spot /Зеленото петно/, който освен в блога презентирах и на последния за 2015г. уиски клас в Шумен. За разлика от него, Yellow Spot носи означение на възраст, като съдържимото в бутилката не е студено филтрирано. Цветът и при двете напитки за нещастие е подсилен с оцветител карамел Е150а. И двете вкусотии са от специфичната за Ирландия категория на "single pot still" уискито, при която покълнал /малц/ и зелен ечемик се дестилират през меден казан /наличието на непокълнал ечемик препятства наименоването на уискито като "малцово"/. За отлежаването му са ползвани бъчви от бърбън, шери и малага /сладко италианско вино/. Това е сухата фактология за благинката. Преди обаче да ви запозная с дегустационните си бележки, ми позволете да ви пренеса за кратко в Ирландия, където ще си поговорим за спецификите на конкретното уиски и за произхода му.

 "Петнистото уиски", независимо от вариациите му /някога са включвали и Blue и Red Spot/ се произвежда в новата дестилерия в Мидълтън, родното място и на известното нам уиски на Jameson. На етикета на уискито може да забележите обаче, че фигурира името на компанията "Мичел и Синове" /Mitchell & Sons/, които в годините назад имали практиката да маркират бъчвите с цветове, по които съдели за възрастта на уискито в тях. Именно тя дълги години е притежавала бранда, но в един последващ момент се е видяла принудена от обстоятелствата да го предостави на Jameson. За основоположник на компанията "Mitchell & Sons" се приема Уилям Мичел, който в началото на 19-ти век се заселил в Дъблин /идвал от Северна Англия/ и към 1805г. основал пекарна/ бакалия на Графтън стрийт № 10 /по нашенски - уилица Графтън/, където предлагал луксозни за времето си стоки, каквото било и кафето. По-късно към него се присъединил и синът му - Джордж Патрик Мичел, благодарение на усилията на когото бизнес начинанието било възнаградено с правото да снабдява Кралския двор със сладки изделия. 

 Робърт Мичел, син на Джордж Мичел, отворил в края на 19-ти век друг магазин, специализиран в продажбата на вино и алкохол. Освен с вино, Робърт се заел и с продажбата на уиски. То не било дестилирано от фамилията Мичел, които закупували бъчви с ирландско уиски основно от дестилерията на Jameson и го предлагали под своята марка. И тъй като Мичел разполагали с добър набор от бъчви могли да го пазят, за да отлежава колкото преценят.
 След смъртта на Робърт делото било продължено от съпругата му Агнес Феърбърн. След нея компанията се поела от други наследници на фамилията Мичел, с имената на които няма да ви тормозя. Всичко това обаче идва да покаже, че бизнесът на Мичел все още е фамилна традиция и към днешна дата. Не така стои въпросът със собствеността върху предлаганите от тях уискита.

 Макар и запазили своята идентичност Мичел били принудени да се предоговорят с големия производител Jameson. Причините довели до това им решение са няколко: първо, продажбата на уиски в бъчви на търговци и блендъри в края на 19-ти век криела рискове, тъй като дестилерията губела контрола над течността и често се злоупотребявало с нейното уиски, като същото редовно се разреждало и до клиента достигало не до там добър продукт. Ако през ранните години на 19-ти век бутилирането на уискито не било честа практика /било скъпо начинание/, то в края му и най-вече в началото на 20-ти век, благодарение на индустриалния прогрес, почти всяка дестилерия разполагала с необходимата линия. Затова повечето дестилерии отказвали да предлагат свое уиски дригиму, тъй като можели сами да черпят ползите от производството и предлагането му. Следва да имаме предвид и факта, че Jameson през 20-ти век започнали да снабдяват със "сингъл пот стил" уиски и собствениците на марката Redbreast. Затова, когато настъпили неблагоприятните години за ирландската уиски индустрия от началото и средата на 20-ти век и Мичел изпитвали затруднения да намират необходимото количество уиски, се видяли принудени да се договорят с големия производител. Те щели да получават количество уиски от Jameson, което да предлагат през своите магазини, но количеството и възрастта му се определяли от компанията производител, която вече съхранявала бъчвите с уиски в своите складове, избирайки и вида на отлежаването му. А когато по-късно Jameson придобили и марката Redbreast производството на Yellow Spot замряло, тъй като конкурирало продуктите на изцяло собствената марка Редбрест. Завишеното търсене на ирландско уиски от последните години обаче принудило хората от Перно Рикар /настоящите собственици на Jameson/ да разширят гамата си, в т.ч. отпускайки повече уиски за Мичел. 

 И след толкова история и преразкази е време за вкусната част от ревюто - дегустационните ми бележки.

 Аромат - лека спиртност, ацетон, череши, жълти плодове, сладко от праскови, сладко от бели череши, парфюмност и свежест, пикантност и видни следи от бърбън отлежаване. След време плодовите нотки се засилват, като в съзнанието ми се появи асоциация и със сладко от плодове - представете си жълти ябълки и круши. Тревистите нотки също са тук. След минути долових и слаби тъмни нотки като подправки и следи от кафе. С вода - мирисът се развива. Освен свежите плодове, към които бих добавил и асоциация с тропически плод, се открои и нотка мед, карамелизирани плодове и асоциация със заемки от подсилено вино /знам, че се ползват и бъчви от шери, но типичните шери нотки тук не успях да отгранича/. Осезаема е сладостта. Вкус - масленост, сладост, пикантност, ябълки и круши, свежест, флоралност, цветя, плодови бонбони. Пикантността се засили след второто отпиване, след което се засили и сладостта. С вода - повече пикантност, сладост, свежест, лека горчивина, мента и отново свежите жълти плодове. Финал - среден, сладост, сгряваща пикантност, масленост, череши, нектарини и ябълки. С вода - силна сладост, плодов микс от зрели жълти плодове и мента. 
 Оценка: 83/100 без вода, с вода 84/100. Цена: в диапазона 70-80 лв.   


 В обобщение: свежо и ненатрапчиво уиски, което печели от добавянето на вода. В началото ми се стори доста плахо на мирис, а и на вкус, но след няколкото капки вода се поотвори. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар