Dalmore 1995 Distillery Exclusive, Matusalem Finesse single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 13 май 2016 г.

Dalmore 1995 Distillery Exclusive, Matusalem Finesse single malt whisky


 Нека продължим обзора на случилото се в Шотландия през изминалия ми престой там. Накратко, да отидеш в Шотландия и да не се насладиш на уиски поне веднъж е поведение, което навярно дори модерната психология не може да квалифицира. Знам, че красивата течност не е по вкуса на всеки, но попаднете ли там - дайте `и шанс, дори и да харесвате повече виното или светлите напитки. Аз не страдам от такъв проблем /моите диагнози навярно са налични в по-дебелите книги/ и за няколкото дни от гостуването ми успях да опитам 9 чудесни напитки, които по реда си заемат място в блога /тези от дестилериите не влизат в това число, но пък се побраха в чашата ми/. Заради плътния ми график сега съм на пост и писание, което навярно ще продължа с още ден-два, защото колкото и вкусна, толкова и опасна напитка е уискито.

 Но нека се върнем в правия път. Във вечерта, когато се насладих на 26-годишното уиски Сейнт Магдалин, чието ревю също е вече в блога, на масата пред мен в бар The Pot Still се озова и чаша с ароматна течност, назовавана като Далмор. Вече съм презентирал десетина нейни представители и с радост разпознах секси бутилката с елена на един от рафтовете в заведението. Освен стандартните годишни вариации, жадното ми малцово око набеляза стъкло, което носеше странно наименование - Matusalem Finesse, което представлява екслкузивен ботлинг, предлаган в самата дестилерия. Освен високата цена, която видях в някои търгове, че надхвърля стотина паунда, уискито се отличава с висок алкохолен градус - 57,6% и с това, че не е студено филтрирано. Въпреки че не видях конкретно означение на възраст подразбрах, че е дестилирано през 1995г. и е бутилирано през 2012г., което го прави 16, 17-годишно /в зависимост от месеца на дестилиране/ бутилиране/. Ще ми се да кажа, че е с натурален цвят, но до момента не съм се натъквал на уиски на Далмор, чийто цвят да не е подсилен. Отлежаването протича основно в бъчви от бърбън, като финалните няколко години благинката отлежава в бъчви от шери метюсалем олоросо.


Дестилерията е построена през 1839 г. от Александър Матисън в Алнес, в близост до гр. Ивернес. Матисън не бил един от изрядните граждани, тъй като богатството си натрупал чрез търговията с опиум. Матисън бил собственикът на дестилерията, но тя се управлявала от членове на рода Макензи, които я закупили в края на 19-ти век. Функцинирала до 1917г., когато военноморските сили я пригодили за производството на мини. Вследствие на неправилното`и управление от военните избухнал пожар, който засегнал голяма част от целостта`и. Затова Александър Макензи, управляващ я по това време, инициирал съдебни дела срещу виновните. 

 Няколко думи и за рода Макензи. Закупили дестилерията през 1886г. и легендата гласи, че един от предците на рода спасил крал Александър Трети по време на лов от побеснял елен. В знак на благодарност, почти като в приказка, кралят му позволил да носи герб с изобразен благороден елен, който пък е разпознаваем символ на марката Dalmore - стилизираното му изображение може да бъде открито на бутилките с уиски след запупуването на дестилерията от Макензи.  През 1960г. Dalmore се обединил с Whyte and Mackay, което довело до увеличение на производствения капацитет. Към семейството на Whyte and Mackay се присъединили още няколко дестилерии, сред които и тази на Jura, а компанията била придобита от индийски собственици /а вече май са филипинци/, в компанията на които мажоритарен дял има алкохолният гигант Diageo. 


 Аромат - тирамису, ванилов сладолед с лешници, сушени фурми, вишни, спомен за тъмен и сладък ром, мента, лека дървесност, сушени боровинки, шери нотки, станиолче от кутия с цигари, тъмен шоколад, плодове киснати в алкохол /ром/, асоциация с портокали, козуначено тесто, свежа зелена подправка и кафе след време. С вода - повече шери нотки, сушени сини сливи, карамел, лека парфюмност, захарно петле, захарен памук и пипер от пакече. Вкус - сладък, спиртен, отприщва слюноотделянето, слаба горчивина като от грейпфрут и лека "земна" нотка. С вода - силни заемки от шерито, сладост, повече пиперливост след време, ацетон, грейпфрут и отново "земна нотка", идваща навярно от бъчвите с олоросо. Финал - среден до траен, сладък, сушен плод, лека сухота, ядки. С вода - лека горчивина, сухота, бадеми и горчиви кайсиеви ядки. 
 Оценка: 83/100. Цена: из аукционите е в пъти по-евтина от обявената в някои западни сайтове.

 
В обобщение: уискито предложи чудесен аромат, но останалите компоненти не ми допаднаха чак толкова.


Няма коментари:

Публикуване на коментар