Glenfarclas 12 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 30 май 2016 г.

Glenfarclas 12 y.o. single malt whisky


 Този луд, луд ден ... Наистита денят се развива не според очакванията ми, но за щастие задачките пред мен започнаха да намаляват и за да преборя горещината навън съм решил да ви представя в статия № 396 още едно добро шотлнадско уиски, което ще попадне под номер 3 в предстоящата уиски дегустация в Шумен. Дестилерията-родител се ползва с много добро име сред уиски любителите, били те по-запознати или навлизащи в света на уискито - името `и е Гленфарклас и към момента е една от малкото, които все още не са паднали в плен на големите корпорации, а вместо това се управлява от фамилията Грант вече пето или шесто поколение /простете липсата на конкретика по въпроса/. 

"Долината на зелената трева", както се превежда името на дестилерията е основана през 1836г. в района Спейсайд в Шотландия, когато Робърт Хей успял да я лицензира. Около 1850 г. носила за кратко името Glenlivet. Защо? Може би поради факта, че към онзи момент почти всеки искал да копира Гленливет заради качеството на тяхното уиски, съотв. да се вмести на пазара и да черпи дивиденти. Впоследствие, дестилерията възвръща името си, а единственият Гленливет остава оригинала, обозначаван на етикетите от тогава като The Glenlivet. През 1865г. Гленфарклас била закупена от фамилията Грант /не онази, основала Grant`s/ и след кратък период, в който се управлявала от Джон Смит, попаднала трайно в ръцете на наследниците на рода Грант /които са собственици и към днешна дата/. През 1895г. било сформирано дружеството Glenfarclas-Glenlivet Distillery Co Ltd. Половината от компанията и от Гленфарклас била притежание на фамилията Грант, а останалата част на братята Патисън. Същите тези братя започнали изначално дейността си като търговци на млечни продукти, които след години заменили с уиски. Братята били находчиви и предприемчиви. "Империята" им постепенно се разраснала и за да рекламират бленд уискито си снабдили не малко на брой бакалии с говорещи папагали, които заучено промивали мозъците на купувачите с фразата "Купувайте Патисън!". И доста хора се заслушали в птичия глас. Така братята направили финансов гръб. Но за целите на търговията си взели огромни заеми, които пръскали и за солидна реклама. За година харчили нечувани суми за популяризиране на продуктите си, като в няколко поредни сезона похарчили между 20 и 60 хил. паунда. Сума, която за времето си била колосална и с която биха могли да си построят поне няколко дестилерии. И като споменах дестилерии, Патисън придобили тези на Oban и Aultmore, както и споменатия дял от Гленфарклас. Късметът бил с тях, а с това и вниманието на заемодателите - банки, търговци, уиски производители ... Всичко било повече от перфектно, но когато братята били прибрани зад дебелите стени на затвора за извършени измами /не само финансови, но и такива, свързани с част от предлаганото от тях уиски/, не само империята им рухнала. Последващите процеси по закриване на дестилерии и колапс в уиски бранша сега са известни с името " Кризата Патисън". След краха им контролът върху Гленфарклас бил поет изцяло от фамилията Грант, която сменила името на компанията собственик на "J & G Grant".  Следващите десетилетия било изключително благодатни и през 60-те и 70-те години капацитетът на дестилерията бил увеличен. Малцът се леел като река. Без значение от управленските кризи, хората, ангажирани с дестилирането на уискито знаели как да си вършат работата и използвайки качествени бъчви от шери произвеждали високоценен малц. Каквато е и тенденцията към днешна дата.
  
 След краткият исторически преглед нека се върнем към дестилата. Той е 12-годишен, цветът му е натуралният, но навярно благинката е студено филтрирана. В отлежаването му несъмнено са ползвани шери бъчви, второ и последващо пълнене, но ми се струва, че е възможно да са били замесени и такива от бърбън. Изначално течността е била насочена към магазините от летищните мрежи и за износ, но вече мисля, че е достъпна и във Великобритания. Тук със сигурност се намира и цената `и е между 50-60 лв. 

 Аромат - мед, плодово сладко, восък, сладост, сладко от ягоди или череши, свежест, локум, плодова дъвка, лека нотка ацетон, банани, стафиди и лека дървесност, доза пикантност, слаб спомен за карамел и следи от шери, които са доста по-слаби от тези при Glenfarclas 15. Долових и нотки сушени фурми, печен тестян сладкиш със стафиди, ябълки и канела, щрудел, мая и "арменски сладки" /масленки/ с орехи. С вода - свежест, тропически плод и печена ябълка. Вкус - лека пикантност, свежест, не толкова силна сладост, колкото мирисът предполага, масленост, "земна нотка", дървесност, а по-късно щрихи зрял жълт плод и по-разграничима сладост. С вода - сладостта се засилва, кокос, слаба пикантност, мед и нотки ананас. Финал - къс до среден, сушен плод, слаба сладост, малцов, липсва голяма шери експлозия, както при 15-ката, а след второто отпиване открих нотки мента, сладост и последваща горчивина. С вода - засили се сладостта, като отчетлива стана и дървесността. 
 Оценка: 83/100. Цена: между 50 и 60 лв.  

     

Няма коментари:

Публикуване на коментар