Glenmorangie Cellar 13, 10 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 10 юни 2016 г.

Glenmorangie Cellar 13, 10 y.o. single malt whisky

                                                       
 Да се върнем във времената, когато дестилериите не са се страхували да сложат означение за възраст на уискито си и когато модата да се консумира старо уиски все още не е била толкова силна, каквато е днес. Годината е 2001г., мястото - шотландските Висини, дестилерията - Glenmorangie, складът - "Cellar 13" /склад разположен около дестилерията, с прашен под както традицията повелява/, уискито - младото по днешните стандарти 10-годишно Гленморанджи, бутилирано при 43%, след като е отлежавало изцяло в бъчви от бърбън, първо пълнене. Знаете, че и сега хората от Луи-Вютон-Мое-Хенеси /LVMH/, като собственици на дестилерията, предлагат 10-годишно уиски. То обаче не отлежава в този склад, бутилира се при 40 градуса и не старее в бъчви от бърбън, първо пълнене. А ако се чудите какво е специалното на този склад, наречен "Cellar 13" ще спомена, че той се намира до морския бряг и се описва като традиционен склад за отлежаване на алкохол - с прашен под, навярно с каменни стени /не съм го виждал лично/, с ниски рафтове, побиращи няколко реда с бъчви. Запознатите с процесите на стареене ще споделят, че в тези складове уискито придобива по-добри характеристики, отколкото в съвременните индустриални халета, в които всичко е бетон, ламарина, високи стелажи и понякога - изкуствено поддържан микроклимат. Но и те, както и практиката да се посочват годините на младите уискита и да не се надуват тези без обозначена възраст са част от историята. В 21-ви век, когато всеки производител иска да продаде максимално количество на все по-гладния пазар, който пък е и все по-малко претенциозен, старите практики и техники все по-често излизат от употреба. В такива времена живеем. И ако на бутилката, която ви представям /била е предназначена за летищата, затова е и литър/ има отразена възраст, макар и със ситен шрифт, то продуктите на същата дестилерия, 15-години по-късно, преимуществено се означават с лъскаво име, до което стои прекомерна цена ... 

 Дестилерията се намира в района Хайлендс в Шотландия и името `и в превод означава "Долината на спокойствието". Преди да бъде пригодена за дестилиране на уиски Гленморанджи е произвеждала бира. Източници сочат, че това се е случвало около век преди официалното `и снабдяване с лиценз за производство на уиски от 1843г., получен от Александър Матесън. В началото медните казани били втора ръка - Матесън закупил два, които преди това се използвали за производство на джин, но след като бизнесът потръгнал били добавени още. През 1887г. била основана Glenmorangie Distillery Company Ltd и дестилерията била изградена повторно. Във времето около Първата световна война била закупена от фамилията Макдоналд, която я управлявала в следващите около 90 години, в т.ч. и във времето на Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим, и Втората световна война. Мирният период донесъл шанс за успех и благоденствие, и броят на казаните бил увеличен /твърди се, че са най-високите в Шотландия, заедно с тези на Брухлади/. Гленморанджи черпи вода от извора Tarlogie Springs. Именно във времето на следвоенен икономически бум и развитие, хората от дестилерията решили да се подсигурят от евентуално неблагоприятно въздействие върху водния си източник и закупили няколко квадратни километра около него. В началото на 21-ви век компанията била придобита от Louis Vuitton-Moet-Hennessy, които закупили и дестлилерията на Ardbeg. Под тяхно ръководство Гленморанджи пуснала на пазара различни дестилати с винени финиши. Всъщност, такава политика компанията е практикувала още от началото на 90-те години, когато Dr. Bill Lumsden /Бил Лумсден/, основният технолог и движеща сила в днешно време в Гленморанджи и Ардбег, се присъединил към дестилерията и започнал да експериментира с т.нар. "двойно стареене" /double maturation/ и включването на по-нестандартни винени бъчви в процеса. Основната част от малцовото производство се предлага като едномалцово уиски. Има обаче и процент, който се заделя за бленд /смесените уискита/ като Highland Queen, но поне аз не съм срещал това уиски до момента. И за финал. Имах възможност да разговарям преди време с Ян Брекерс, който е глобалният посланник на Douglas Laing - бутилировач, който купува бъчви с уиски, с правото да ги държи и пусне на пазара, когато и както намери за добре. Та, той спомена, че имат проблеми с уискитата на Glenmorangie и затова не ги купуват, за да ги включат в някои от сериите /Provenance, Old Particular, Old malt cask, Director`s cut и т.н./. Не само с тази марки, разбира се. Спомена и други популярни. Проблемът бил, че производителите добавяли друго уиски /някога, сега гладът за техни продукти е прекомерен и не вярвам да имат желание да продават на когото и да било/, което пречи закупеното количество да се предложи от бутилировача като едномалцов дестилат с означение на дестилерията производител. И докато подготвях тази статия попаднах на иформация в този смисъл, че в подобни случаи от Гленморанджи добавяли в бъчвите си уиски от бившата тяхна дестилерия Glen Moray.


 Аромат - бонбонен, спомен за сладко бяло вино, мед, свежест, цветен, "пролетен", череши, асоциация с мириса на цъфнали пролетни дървета, зряло бяло грозде, шера /винен сок/, напомни ми на Penderyn Madeira, круши, ябълки, зрял тропически плод, манго, банан, сметанов крем с ванилия, доза парфюмност, кайсии, лимон, лимонов чийзкейк, бял шоколад. Дори и след минути мирисът остава все така бонбонен и сладникав, с изразени сочно-гроздови нотки. Споменът за мангото се развива, а плодовите щрихи доминират ароматния профил на напитката. С вода - дървесност, стафиди, тестян сладкиш, мая, спомен за мирис на морков. Вкус - маслен и доста сладък, слабо пикантен, свежо плодов /цитруси, ябълки и круши/, много лек и свеж, малцов, тревист, като пикантността напомня на усещането от джинджифил. Отприщва слюноотделянето, а при второто отпиване се появи слаба горчивина и малко по-силна пикантност и вкус на ябълка /дори някак неестествен/. С вода - горена захар, плодове, пикантност. Финал - среден, малцов, сладък, слабо пикантен, маслен, плодов /отново жълти плодове/, свежест, спомен за череши, нищожна горчивина, мед, маслен сладкиш, тревистост, ядки, а след второто отпиване долових нотка, която ми напомни на вкуса на безалколно "малина", която се загуби почти веднага. С вода - флоралност, "зърнен", свеж, плодови бонбони и сладост. 
 Оценка: 86,5/100. Цена: не се предлага вече и цената му се определя от вторичния пазар /аукционите/. Аз намерих моята мостра в бар Masterpiece.

 В обобщение: вкусно леко уиски, което с удоволствие бих консумирал в топлото време.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар