Tyrconnell 10 y.o. single malt whiskey, madeira cask finish - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 14 юни 2016 г.

Tyrconnell 10 y.o. single malt whiskey, madeira cask finish


 Мисля, че измина доста време от последната ми статия, посветена на ирландското уиски. Струпаха ми се не малко шотландски дестилати и оставих роднините им от Ирландия в забвение. Това на практика не е до край вярно, тъй като на 17.03., денят на Свети Патрик /закрилникът на Ирландия/, презентирах в Шумен четири ирландски благинки, всяка една от които имаше общо с фамилията Тийлинг и дестилерията Куули /Cooley/. Отскоро  в България вече се внасят течностите с име Teeling, което пък краси сданието на новата дестилерия в Дъблин. По време на дегустацията опитахме новите Teeling Small batch, Teeling Single grain и Teeling Single malt whisky, както уискито от снимката - Tyrconnell 10 y.o. madeira cask finish. И четирите са дестилирани от семейство Тийлинг в дестилерията Куули, в Дъндалк.

 Куули е ирландска дестилерия, основана през 1987г. от Джон Тийлинг. Преди това дестилерията е произвеждала алкохол от картофи /шнапс/. През 2011г. е закупена от Beam Inc. за "скромните" 95 млн. долара, като по-късно става част от семейството на японската компания Сънтори, придобили Beam Inc. за още "по-скромните" 16 милиарда долара. Преди отварянето на реновираната дестилелия Kilbeggan, в нея са се произвеждали бленд уискитата, носещи името Kilbeggan, зърненото уиски Greenore 8 y.o. /по настоящем Kilbeggan 8 y.o. grain whiskey/, малцовото уиски Tyrconnell и "торфеното" малцово уиски Connemara.

 Тирконел, освен името на кон за надбягвания, за който се твърди, че спечелил изненадващо състезание, е и вид ирландско малцово уиски. Историята му се свързва с тази на дестилерията Уат /The Watts distillery/, в Дери, за която се твърди, че е произвеждала уиски още през 1762г. Доколко е вярно могат да отговорят единствено историциите и съвременниците като Дънкан Маклауд. Истината е, че от края на 19-ти и първите години на 20-ти век в Уат се е произвеждала течност с това име, която е станала особено популярна в САЩ, навярно заради ирландските заселници там, в годините преди въвеждането на Сухия режим. За зла участ, Уатс преустановила своята дейност в годините около Независимостта на Ирландия /1920-1921г./ и с това "галопът" на Тирконел бил забавен. И така до основаването на Куули, където Джон Тийлинг започнал отново да произвежда уиски с това име.

 Уискито, което презентирам е 10-годишно. Бутилирано е при 46%, с добавен оцветител. Не мога да кажа категорично дали е студено филтрирано, тъй като преди да го опитам снощи привърших минералната си вода, а чешмяната е ужасна /особено тази в Шумен/. Течността е дестилирана два пъти /през два медни казана/ и е едномалцова /дестилира се покълнал ечемик/ - тези му специфики го отличават от повечето ирландски уискита, които най-често са тройно дестилирани и се базират на царевицата. Благинката отлежава около 10 години в бивши бърбън бъчви и финишира съзряването си за няколко месеца в бъчви от подсиленото португалско вино мадейра.  


 Споменах, че го опитахме за първи път по време на изминалана уиски дегустация в Шумен. Признавам, че тогава не ме впечатли особено. Затова забавих представянето му и реших да му дам няколко месеца, в които се надявах да се развие под влиянието на въздуха. Така и се получи.

 Аромат - мед, жълти плодове, малц, желирани бонбони, пикантност и то осезаема, сладост, спомен за бяло вино, дървесност /не знам дали проблемът не бе в тапата/, асоциация с мириса на стар шкаф, свежест, стафиди, ферментиращи кайсии. Постепенно се появи и лека тъмно-плодова нотка, но някак деликатна не толкова силно изразена. Бих добавил още крем с жълти плодове, ябълки и жълти сливи, карамел и карамелови бонбони. Вкус - маслен, обилно сладък, пикантен, отчетлива нотка джинджифил, плодове - предимно жълти, но сушени, както и нотка цитрус. Сладостта и пикантността доминират. Вкусът е още малцов, като го асоциирах и със сметанов крем /заквасена сметана/ с ананас, портокалова кора и лека горчивина след време. Финал - среден до траен, интензивен, маслен, силно сладък, зряло грозде и манго, пикантност, мед, още жълти плодове и асоциация с череши /нотки бърбън/. Меденият спомен остава дълго, съчетан със маслеността и сладостта. Открои се и лека спиртна нотка, тревистост, щрихи праскови и жълти ябълки.

 Оценка: 84/100. Цена: около 50 лв /по спомен/.   

 В обобщение: приятно уиски, при което не останах толкова силно впечатлен от мириса /най-вече заради странната нотка "шкаф", може би дължаща се на некачествен корк/, отколкото от вкуса и послевкуса му, които ме спечелиха. Хареса ми повече и впечатленията ми са позитивни. Препоръчвам го, тъй като цената му все още е поносима, а срещу нея получаваме продукт, който няма еквивалент сред другите ирландски уискита.    

Няма коментари:

Публикуване на коментар