Fettercairn 11 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Fettercairn 11 y.o. single malt whisky


 Да се върнем в разумно ценообразуваната реалност, където младо 11-годишно уиски струва не повече от 60-тина лева. В предходната статия ви споделих впечатленията си от Highland Park Thor 16 y.o. single malt whisky, при който рекламните отдели на компанията Едрингтън бяха положили, по мое мнение, излишни усилия върху дизайна на кутията на бутилката, водени от жаждата за иновации и пазарен дял сред хората със средства. Силно контрастираща на лъскавата, но лишена от всякаква форма на полезност визия на Тор е външният вид на бутилките от серията "Произход" /Provenance/, предлагани от независимия бутилировач Дъглас Ленг, при която на етикета се отразява предимно полезна информация, спомагаща да се индивидуализира продукта в стъклото. Аз поне безумно много харесвам вида на бутилката от снимката, който отскоро бе осъвременен.

 В минутите за уиски с Владимир ще си поговорим за уиски от Шотландия, носещо интересното име Фетеркерн. Произлиза от едноименната дестилерия, за която повече може да прочетете на следващите редове.

 Дестилерията е основана през 1824г. от Александър Рамзи в източната част на шотландските Висини /Highlands/. Може би е редно да говорим, че неин предшественик е основан тогава, тъй като първоначално се е казвала Old Fettercairn /име, което може да се срещне на забравени от години официални бутилки в някой магазин/. Някои източници я познават и като Nethermill. Малко по-късно, през 1830г. била придобита от Сър Джон Гладстоун /баща на бъдещия премиер Уилям Гладстоун/. В края на века, около 1890г. била засегната от пожар. Именно в края на века се разразила и кризата, породена от делата на славещите се със съмнителна репутация братя Патисън, които освен млекари, бакали и уиски производители, били известни и с бохемския си начин на живот. След като роднините по съребрена линия били поставени да "отлежават" в "държавния склад", наречен затвор, защото завлекли редица банки и уиски производители, уиски индустрията в Шотландия била сериозно засегната. Това довело до закриването на редица дестилерии. Фетеркерн не била сред тях, но в началото на 20-ти век дължимите държавни налози били увеличени, което почти довело до фалита на компанията-собственик. Последващите размирни години довели до още затруднения, резултирали в затварянето на дестилерията за периода 1926-1939г. 

 Малко преди началото на Втората световна война тя била закупена от Джон Хобс от National Distillers of America. През 60-те години броят на казаните бил увеличен, а по-късно дестилерията била закупена от Whyte & Mackay Distillers, които от своя страна неколкократно било прехвърляни между различни собственици, актуалните от които мисля, че са от Филипините. Без да влизам в подробности ще спомена, че Whyte & Mackay са собственици и на дестилериите на Jura и  Dalmore. И за финал - на етикета на бутилката са изобразени еднорог и подобие на арка. Тези елементи носят своята символика, като се твърди, че еднорогът бил част от фамилния герб на Александър Рамзи, а арката се свързва с действително изградена такава в градчето Фетеркерн по повод визитата на кралица Виктория.

 Ако за първи път попадате на понятието "независим бутилировач" е добре да имате предвид следното: в Шотландия /и в други страни/ съществуват компании, които не притежават собствени дестилерии, но пък предлагат уиски. Това се случва след като то бъде закупено от производителя и предлагано след определен период от компанията независим бутилировач от собствено име, най-често с обознаване на източника му. Така процедират и хората от компанията Дъглас Ленг, която е основана през 1948г. в Глазгоу от Фред Дъглас Ленг и оттогава се занимава със смесването и предлагането на уиски. Освен с блендирането на уиски, някои от т.нар. "независими бутилировачи" преминават и на страната на производителите, основавайки собствени или закупувайки изградени вече дестилерии.  

 11-годишният Фетеркерн е уиски от серията "Произход", включваща различни марки шотландско едномалцово уиски /т.е., получено от дестилация на покълнал ечемик в само една дестилерия/, които се бутилират при 46 градуса, в натурален цвят и без студена филтрация. Студената филтрация е процес, при който уискито се филтрира през мембрани, за да се отнемат от него мастните съединения, които понякога се замътват и плашат естетите с "отблъскващия" си вид. Аз обичам нестудено филтрираното уиски, каквито чувства предполагам изпитват и хората от Дъглас Ленг, които на задния етикет на бутилката изрично са посочили особеностите на процеса по замътването на уискито.


 На етикета на бутилката е посочена още полезна информация: благинката е отлежавала в използвана вече бъчва от бърбън с № 10416, а самата напитка е дестилирана през пролетта на 2003г. и е бутилирана през лятото на 2014г. Сезонът на дестилацията спомага течността да бъде поставена в "пролетната част" на серията Provenance. 

 Споменах ви, че уискито е бутилирано в натуралния си цвят. Шотландските производители имат правото за добавят оцветител карамел Е150а - това е единствената добавка към продукта, захар и овкусители не са разрешени. Причините, по които го правят съм ги коментирал неведнъж. Основно мислят за нас и се притесняват да не се разстроим, че една партида, от един производител, изглежда по-тъмна/ светла от друга. Това им опасение аз не го толерирам, защото с добавянето на оцветител, без значение дали се влияе върху вкуса на уискито, се лъжат сетивата ни - на първо място зрението, след което и мозъка ни. Затова се радвам като видя натурално светли красоти, като тази от снмиката. Светлият цвят не означава, че уискито е некачествено, не оставайте с грешна представа. Моята съвет е никога да не съдите за качеството на течността единствено по цвета `и. Истинските показатели за качество са мириса, вкуса и послевкусът, който тя оставя.


 Аромат - ванилово-лимонов крем, пудинг, мед, силна свежест, малц, сладост, ананас, сушен ананас, пикантност, нотка прах, която аз оприличих на мириса на пръст след дъжд, сладко от жълт плод, крем брюле, парфюмност, цитрус. Мирисът е доста игрив. Напомни ми на мириса на мляко с ориз и канела и зряло бяло грозде, карамел. Споменът за ванилия и крем брюле се засили след минути, в съчетание със свежите лимонови щрихи. Може да ви прозвучи странно, но ми напомни и на аромата на бурканче с горчица. С вода - свеж, зърнен, ябълки. Вкус - обилна сладост, пикантност, мазен, вед и восък, интензивен, спомен за сладко бяло вино, джинджифил, нотки мента и лека горчивина под формата на асоциация с грейпфрут. С вода - пикантността и сладостта утихват. Финал - среден, сладникав, малцов, сгряващо пикантен, цветен, тревист, слабо горчив, носещ асоциация за сушени жълти плодове, масленост и зелена билка или подправка като свеж магданоз. При второто отпиване се появи и дървесност, проявена под по-силна горчивина /танини/, следвани от сладост. С вода - по-силна горчивина и билка "пелин" /не съм я опитвал, но съм долавял характерната `и горчивина във виното, когато се ползва/.
 Оценка: 85/100. Цена: по спомен го закупих за около 60 лв.

 В обобщение: много добро неангажиращо уиски, което не е от най-богатите като профил, но не можем да му се сърдим предвид младостта и все още игривия му характер. Хареса ми повече без вода. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар