John Walker & Sons King George V blended whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 12 юли 2016 г.

John Walker & Sons King George V blended whisky


 Днес ще ви представя едно "царствено" уиски. Уиски, положено в изключително масивна и красива бутилка /декантер/, сътворено от ръцете на мастър блендърите на алкохолния гигант Диажио /и от тези на хората от рекламните отдели/. След като в края на миналата година гостувах в бар Папа Джак в Сливен успях да се докосна до това скъпо уиски, създадено с идеята да впечатлява с външния си вид и да служи за подарък на състоятелни хора, ценящи всяка форма на лукс. Аз обаче ще ви го представя от гледната точка на ценител на уискито като напитка, а не на дизайнер или колекционер. 


 Основите на марката били положени в ранните години на 19-ти век от Джон "Джони" Уокър, който започнал да предлага уиски от бакалията си в градчето Ayrshire, Шотландия. Уискито, което предлагал било бленд, купаж от уискита, и бързо придобило популярност. Но едва след смъртта му в края на 60-те години на 19-ти век марката набрала скорост, която я движи и към днешна дата. Славата `и се свързва с нахъсаните за постигане на успех син и внук на Джони Уокър, съответно Александър Уокър и Александър Уокър Втори, които превърнали авантюристичното начинание на своя предшественик в успешен бизнес. И за да илюстрирам какво е сторил синът Александър с компанията и с разпространението на уискито ще спомена, че по времето на Джони приходът от търговия с уиски варирал около 9% от общите постъпления, а в последните години на Александър този дял вече бил около 90%. През 1865г. синът и внукът представили техния първи бленд - Walker`s Old Highland. През 1870г. въвели и познатата форма на бутилката, която позволявала по-лесното `и транспортиране и устойчивост към чупене. Променили и разположението на етикета - наклонили го под ъгъл от 24 градуса, като по този начин успели да съберат повече информация, видима на лицевата част на бутилката. В началото на 20-ти век последвала нова иновация - цветното означение на различните видове уиски. През 1908 г. на етикета на бутилките се появило и името на "родоначалника" - самият Джони Уокър. По това време било въведено и познатото ни ходещо човече, превърнало се в символ на вечния стремеж към развитие и усъвършенстване. През 1909г. било презентирано и уискито, познато ни като Johnnie Walker Red label, съществуващо до този момент като Walker`s Special Old Highland Red Label. Било създадено с идеята да се смесва със сода. По време на Втората Световна война производството било спряно. През 1932 г. на пазара било пуснато и уискито Johnnie Walker Swing, което било затворено в една различна по форма бутилка, която се поклащала весело в ритъма на вълните на луксозните презокеански кораби. Било `и отредено обаче да придобие повече слава след 1945г. Сменили се и няколко собственици, за да се достигне до настоящия, а именно лидерът в алкохолната индустрия - Diageo, появил се в резултат на сливането на бившите собственици от Guinness и Grand Metropolitan.  

 Преди всичко, признавам, че дизайнът на стъклото е чудесен. Абстрахираме се от качествата на уискито или безумната му цена, за която ще стане въпрос малко по-късно. Шишето е направено със стил, изключително масивно е и вдъхва приятно чувство. Щях да приключа съждението си до тук, ако в него не се криеше уиски, за което не мога да се изкажа чак толкова ласкаво. Защо? Първо, уискито е без означение на възраст. Някъде прочетох, че някой бил казал, че било 25-годишно. Къде го пише? В тефтерите на производителя ли? Мястото от значение е на самата бутилка. И тъй като тук не можем да говорим за етикет, тъй като името е гравирано в стъклото, по същия начин е следвало да се процедира и с важната информация. Уискито е с подсилен с карамел е150а цвят, каквато е утвърдената практика на компанията Диажио спрямо почти всички нейни дестилати. Оправданието "ние продаваме много и навсякъде и ако в другия край на света някои види по-светло наше уиски може да се притесни", са несериозни. Имайте предвид, че това уиски струва около 800 лв. Цена, която е неоправдано висока, като отчетем факта, че King George V е смесено уиски, т.е. съдържа и зърнен /царевичен или пшеничен, дестилиран през колонен дестилатор/ и е бутилиран само при 43 градуса. Тази стойност задължава, тя изисква. Аз не бих си купил подобна бутилка, дори и ако можех да си я позволя, защото реално значимите `и характеристики са прикрити и заменени от маркетингови истории. Да, ще прочетете, че е вдъхновена от Кралското признание на рода Уолкър, случило се през 30-те години под формата на акт на крал Джордж Пети, чието име уискито носи. Да, ще прочетете, че в бутилката има някакво количество малцово уиски от затворената дестилерия Порт Елън от о-в Айла /Port Ellen/. Но това достатъчно основание ли е за прекомерната цена? Какво получаваме срещу нея? Поредният маркетингов продукт, лежащ на славата на марката "Джони Уокър". От кого е вдъхновено това уиски не ме вълнува толкова, колкото какво реално има в него, в какви пропорции и при какви години... Наистина исках това уиски да ме впечатли. Да предложи богат аромат, чудесен комплексен вкус и вълнуващ финал, но за нещастие това не се случи. Или поне не изцяло.



 Аромат - прах, спомен за опушеност, мед, ванилия, сливи, пикантност, препечено, сос с месо. Постепенно се появяват и нотки свежи плодове, като ябълки и тропически плодове, съчетани приятно с нотките опушеност, свежест и асоциация със зелените нотки при Jameson, колкото и странно да звучи. Долових и асоциация с доматен сос, зарзали/ кайсии, ванилов крем с кафе, следи от шери /макар и слаби/, дървесност, далечна асоциация с горски плод, тирамису, плодове, киснати в алкохол, блат за сладкиш напоен с алкохол, амарето, мента. По-късно се появиха щрихи от тъмни плодове като тъмни сливи, които в някаква степен, съчетани със свежестта ми напомниха и на Hibiki 12 с харктерните за него нежни плодови нюанси. С вода - зрели праскови и дъвка. Вкус - маслен, пикантен, слабо опушен, джинджифил, сладникав, тревист, отприщва слюноотделянето, зелени подправки, мед, восък и още сладост при второто отпиване. С вода - сладост, по-слаба пикантност и нотка плодове, които обаче не мога да назова конкретно. Финал - среден, обилно сладък, пикантен, меден, слабо опушен, долових и някаква форма на минералност /може би нещо солено/ и отново препечено. С вода - подправки и далечни следи от сушен плод.
 Оценка: 81/100. Цена: около 800 лв.

 В обобщение: уиски с приятен аромат, при което вкусът и послевкусът не успяват да продължат усещането и не оправдаха очакванията ми. Благинката не е неприятна, напротив - изключително лесна е за консумация, но се надявах на по-задълбочен вкус и финал.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар