Hakushu 12 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

сряда, 31 август 2016 г.

Hakushu 12 y.o. single malt whisky


 Имам страннното чувство, че когато говорим за японско уиски се пренасяме няколко века назад, когато екзотичните подправки на Изтока са стрували повече от злато и привилегията да се ползват е била отредена за малцина. Не че и сега шафранът не е недостижим, но не в това е въпросът. Нормално е стоката, идваща от далечна страна, облагана с различни сборове и данъци да бъде по-скъпа от еквивалентите `и продукти, произвеждани в по-близки територии, но също така нормално е да бъде и в някаква степен налична, достъпна като физическо присъствие на пазара, та когато успеем да продадем няколко органа или системи от човешкия организъм поне да я зърнем зад някоя лъскава витрина. В последните няколко години японското влияние върху света на уискито се засили и сега почти всеки уважаващ се търговец или тепърва прохождащ малцофил поназнайва името на Джим Мъри, решил, че едно уиски е "най-добро" както и означението на водещите производители на уиски от страната на самураите и високите технологии. Имах късмета да опитам повечкото достъпни дестилати с означена възраст от далечната страна и действително ще се съглася, че голяма част от тях предлагат завидно качество. Но цената им скочи /по ред причини, някои от които чисто обективни, а други според мен "мръсно" спекулативни/, а почти неусетно изчезнаха и от близките нам пазари. Част от тях бяха заменени от никак не лоши напитки без означение на възраст, които обаче повишиха стойността си с оглед простия пазарен принцип, че завишеното търсене води до скок в цената. И въпреки че и те са вкусни и носят духа на занаятчиите от Изтока за по-любознателните малцофили стои въпросът дали техните качества са съпоставими с тези на по-големите им батковци, носещи години на етикета си. За мен също, затова и когато мога ги опитвам. Последното такова уиски, старо при това, бе 21-годишната Ника Такецуру /Nikka Taketsuru/, която опитах преди няколко месеца в Глазгоу. От тогава бях изключил японските дестилати от менюто си, но успях да се докопам до отворена буилка с 12-годишното Хакушу, пробата от което за щастие не ми коства жизненоважен орган или ипотечен кредит. Затова с удоволствие ще ви го представя, но преди това малко повече информация за дестилерията-производител.

 Да си втори не винаги означава, че си по-слаб или маловажен, или поне такова е положението с втората дестилерия на японската компания Сънтори, която май остава в сянката на по-популярната в последните години дестилерия на Yamazaki. Говоря за Hakushu distillery, която е изградена половин век след Ямазаки с идеята да бъде може би по-достъпния малц, а този на Ямазаки да бъде пазен за по-особени серии. Не знам дали съм прав в разсъжденията си до момента, но явно събитията ме опровергават в някаква степен, тъй като и този "по-достъпен" като наличност малц все по-трудно може да бъде намерен из магазинната мрежа в България, а защо не и в Европа, поради повишеното му търсене.

 Както споменах в началото на изложението дестилерията на Хакушу е изградена от компанията, която в момента притежава не само японските марки/ дестилерии Yamazaki, Hakushu, Hibiki, а и американския символ Jim Beam, както и дестилериите на Auchentoshan /Оухинтошън, Окинтошън/, Glen Garioch /Глен Гири/ и Bowmore в Шотландия. Може да пропускам още някоя. Хакушу е замислена изначално като най-голямата дестилерия за производство на уиски в света. Дори са изградени две големи звена, наречени Hakushu west и Hakushu east, от които сега функционира единствено "източното крило", а другото се ползва за по-официални събития. Проблеми с финансирането и навярно с еколозите /Хакушу е изградена в т.нар. "японски Алпи", на 700 м. надморска височина, в планината Кайкомагатаке - Kaikomagatake/ водят до забавяне в строежа, който приключва през 1973г., когато потича и първия малцов дестилат от казаните. В началото на 80-те години започва разрширението `и и към този момент Хакушу успява да спечели приза за най-голяма дестилерия. По-късно през 80-те години в Япония възниква икономическа криза и дестилерията е затворена /всъщност, именно тогава е затворена западната част и от тогава продължава да функционира източната/. Дестилатите, които се предлагат от компанията не са толкова много /към момента капацитетът на дестилерията е 3 млн. литра алкохол годишно/ - освен Distiller`s Resreve, може да бъдат открити и Hakushu 12 y.o. single malt whisky, Hakushu 18 y.o. single malt whisky, Hakushu 25 y.o. single malt whisky, както и по-лимитираните Hakushu heavilly peated single malt и Hakushu sherry cask single malt whisky.


 Виждате, че бутилката е доста приятна. Стандартната визия при Ямазаки и Хакушу е почти еднаква - голям етикет с означение на японски и английски, тъмно съкло и пластмасова капачка, която адмирирам, тъй като е майсторски направена и бих предпочел и колегите им Шотландия да я ползват по-често. Колкото и да създава илюзия за качество и лукс, коркът може да бъде враг на благинката вътре ако загние или ако изсъхне и се натроши /или пък ако поддаде и протече, в случай че бутилката се съхранява в хоризонтално положение, което е неправилно и ви моля да не го правите/. Освен стилна визия на стъклото, японците са се погрижили и за кутията, която е леко гланцирана и зелена. Няма я на снимката, но я виждам до себе си.

 Какво се крие в стъклото? Ориз? Не, уискито е едномалцово /single malt/ и технологично не съществуват коренни отлики със средствата за дестилация, ползвани в Шотландия. Отново се ползват медни казани, през които се дестилира течността "уош" /wash/, която представлява нискоалкохолна течност, подобна на бира, включваща ечемич, вода и мая. Ползва се водата от реките Ojira и Jingu /не знам как се произнасят на български/, а маята е производство на хората от дестилерията. Разлика има в обема и формата на казаните и разположението на рамото им, но това е запазената марка на дестилерията, с каквато може да се похвали всеки шотландски конкурент. И тук не се добавя нищо към спирта, освен карамелът за оцветяване Е150а, който може би е ползван и при Хакушу 12. Течността е студено филтрирана и е бутилирана при 43%. За отлежаването на уискито се ползват бъчви от бърбън /стандартна и т.нар. "хогсхед", който е по-голям/ и бъчви от шери. И преди да пристъпя към бележките си, нека спомена, че често Хакушу се представя за опушено уиски. При 12-годишния дестилат се ползва опушен до 25 фенолни единици малц /не знам дали са измерени в самия ечемик преди дестилация или в крайния спирт/, но количеството неопушен ечемик е в повече.


 Аромат - изключителна свежест, съчетана с лека кисела нотка като от ферментиращи праскови или грозде. Ванилия, карамел, кокос, тропически плод, бонбони, дъвка, зелени ябълки, дори асоциация с препарат за почистване с подобен мирис. Уискито е и пикантно, с изразена сладост, спомен за смлени орехи, зелена круша /и големи и онези по-малките, които в правилния момент стават чудно ароматни и сочни/, домати, зелена подправка, светла винена нотка. С вода - карамел, лактови бонбони, спомен за прах и подправки от пакетче. Вкус - интензивен, силна сладост, пикантност, отново спомен за зелени круши и ябълки, чили, нищожна опушеност, скрита в зелено-плодовата обвивка, зелени банани и усещането, че опитвам една по-добра версия на Glenfiddich 12. С вода - разми се и не се промени съществено. Финал - среден, слаба опушеност, свежест, малц, обилна плодова сладост, отприщва слюнотделянето, като отново доминатни са свежите зелени плодови нотки /ябълки и круши/, като се появи и спомен за плодова дъвка. С вода - слаби танини, следвани от по-силна асоциация със зърнено уиски.
 Оценка: 88/100. Цена: вече не се предлага тук, но преди време струваше около 90 лв. /сега може да попаднете на чудесни интерпретации/.


It's time for my daily medicine. Today /I tried it yesterday/ I'm having one young, but very delicious #japanese #singlemalt #whisky: #hakushu #12yearsold single malt #whiskey . It's very difficult nowadays to find affordable Japanese whisky with an age statement, so I was pleasantly surprised, when I found opened bottle in a local bar, which didn't cost me arm or leg. The nose was so fresh, that made me feel I'm sipping fruit juice. Plenty of vanilla, caramel, coconut, ripe peaches, green #apple, ripe white grape, green pear, crushed dried walnuts, nice spiciness, sweetness and a sour note. With water: caramel candies, dust and spices. Palate: waves of sweetness, more green fruits, chilly, weak smoky undertone, green bananas. It reminds me of a more powerful and complex version of #glenfiddich #12anos . With water: nothing to write home about, didn't change that much. Finish: medium, slightly smoky, fresh, malty, mouthwatering, fruity, with hints of bubblegum and green apples and pears. With water: a bit tannic and grainy. #wwavcollection #suntory #hibiki #yamazaki #whiskyporn #whiskeyporn #bourbon #sherry #scotch #scotchwhisky #nikka #bulgaria #japan #whiskeytemple #wine #tasting #scotland
Снимка, публикувана от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар