Aberlour A`bunadh batch 13 single malt cask strength whisky

  
 "Дни на отминалото бъдеще" - един от най-добрите филми за супергерои от семейството на Марвъл, в който мутантни и хора водеха борба за бъдещето на земята /ходите по магазините - сами виждате, че и тук мутанти и хора водят борба за ред на опашката/. В настоящата статия ще поговоря за друг отминал момент, а имено далечната 2004г., която остава все по-далеч като отмината малка гара от бърз японски влак. Тогава бях абитуриент, но не това е важното. През същата година на пазара дестилерията Аберлауър пуска красиво изглеждащата визия на Аберлауър Абуна, партида 13, носеща зашеметяващия алкохолен градус от 59,8%. "Владо, че ти наскоро не пробва ли същото уиски?" И да, и не. За последния месец представих две други вариации на Абуна /A`bunadh/, но всяка една от тях бе от различна партида /различна партида=различен подбор на бъчви=различен профил=различен градус/. Уискито от снимката обаче е друга "бира" - макар да носи същото наименование е толкова отдалечено като период от настоящите ботлинги, колкото аз от тогавашното ми аз. Но за разлика от мен, версията на Абуна от 2004г. ми се стори по-добрата от актуалната - и като дизайн, и като мирис/ вкус.

 
 Няма да ви лъжа. Шансът да откриете подобна бутилка е сведен до нула /сега е моментът някой колекционер да ми плесне снимка с два кашона и злостен коментар/ - спасението е в аукционите, но там вече си гони цена. Аз я намерих забравена в бар Пенчис във Варна и си я купих. Гостувахме им с Яна преди около седмица и намерих доста интересни за моя вкус неща. Едно от тях бе и Абуна, но тъй като не носех достатъчно мостри, за да си я отлея я оставих. Минаха няколко дни, а чувството за неизпълнен малцов дълг ме глозгаше както гладна котка ръфа парче салам. Затова писах на хората от заведението, които се оказаха доста свестни и приятни и два дни по-късно осъмнах с трепет в очите и около 80 мл в шишето. Толкова бяха останали от почти изчезналия мастодонт. Не знам колко време е стояла в бара отворена, но при все че самото заведение е на над 20 години /може би сте чували за рекордите им в Гинес за голям брой направени коктейли/ е напълно възможно да е там от поне десетина години. И за моя радост последният клиент не я бе пресушил - идеален повод да я опитам в хладното все още време и да ви я представя. И тъй като се зарибих и по любителската малцова фотография успях да я наснимам хубаво, за да остане запечатана по начина, който намирам за удачен и съответен на представянето `и.

  
 Загатнах, че външният `и вид ми хареса повече от актуалните `и роднини. Не че те са лошо изглеждащи. При тях обаче етикетът е загубил минималистичния си характер /обърнете внимание, че на стария му вариант липсват присъщите за новия ботлинг маркетингови писания/, а с него и отпадналото вече наименование на дестилерията. Какво искам да кажа? Ако сте чели мои статии за Гленливет навярно сте обръщали внимание, че понастоящем дестилерията се изписва като "The Glenlivet". Обяснението е, че преди години, да не кажа век и нещо отгоре, че чак до преди десетина-двадесет лета, е имало производители, сред които и Макалън /Macallan/, които в някаква степен да искали техните продукти да се асоциират с тези на Аберлауър. Затова, дестилерии като Макалът, Гленфарклас, Тормор и още някои, разположени в близост до река Ливет, а и не само те, добавяли допълнението "Glenlivet" към името си /Tormore-Glenlivet; Macallan-Glenlivet и т.н./. Явно към началото на 21-ви век и Аберлауър е процедирал по аналогичен начин, тъй като на етикета е изписано, че уискито е произведено в Шотландия от "Aberlour Glenlivet distillery Co Ltd.". Nicе, a? Явно вече не е много "найс", тъй като актуалните собственици на дестилерията - алкохолният гигант Перно Рикар, са преустановили тази практика.

 Нещичко за самото уиски интересува ли ви? Не? Няма значение - аз пак ще го напиша. В блога съм "King of my castle". Благинката не носи означение на възраст, което поведение остава присъщо и на сегашните ботлинги. Градусът е 59,5%. Течността не е студено филтрирана, но не съм сигурен доколко автентичен е цветът `и. Имам известни съмнения, че е подсилен с карамел, за да се подчертае обстоятелството, че уискито отлежава в шери бъчви, някога подслоняващи /под слона можеш да се подслониш, но под масата не може да се подмасиш - тъпа смешка, която чух в някакво предаване, демонстративно дискриминиращо масите/ испанското подсилено вино шери олоросо. 

 Да отбележа нещо преди да съм го забравил - цялата дегустация ми отне около час. Добавях вода два пъти, а отделно изпих поне 4-500 мл. /в Шумен уран няма, но пък язовирната ни вода е поливна - затова често срещам по улиците ходещи зеленчуци/. Високият градус и характерът на уискито изискват внимание и усилия. Моят съвет е да не претупвате подобни срещи.


 Аромат - интензивен, независимо от дългия престой в бутилката, доза пикантност, череши, спомен за готвена солена храна подобна на яхния с месо, шоколад, бонбони "пияни вишни", подправки, дафинов лист, охлаждащ ефект в носа, сладко от череши, сладко от сини сливи, сладост, свежест, зрял портокал за фреш, дори карамелизирана портокалова кора, малц, доза тревистост, зарзали или по-зелени кайсии, локум с мирис на роза, цветна нотка, червеноплодови дъвчащи бонбони, ядки от типа на бадемите, далечен спомен за лепило /не го възприемайте за негатив/, щрихи малини и боровинки, ванилов чийзкейк с боровинки, карамел, карамелов топинг, тирамиу. С вода - още шери, споменатите тъмни и червени плодове, напомнящи за плодов ликьор, мед, а след време и нотки кренов сироп. С още вода - споменът за гъс плодов сироп и подправки все още доминира, като се допълва от асоциация със сладко от диви ягоди, шери, боров мед. Вкус - пикантност, интензивен профил. Сладост, череши, спиртност, нотки прах, чили, джинджифил. Отприщва слюноотделянето, като носи и спомен за нещо прегоряло, но не съм сигурен доколко ми хареса. Ако задържите течността по-дълго в устата си тя изсмуква влагата от езика и го "парализира" за известно време. С вода - солидна сладост, дървесност и по-слаба пикантност. С още вода - далеч по-поносим облик, карамел, сладост, нотки прах, черешови нюанси, червени ябълки, кокос в далечината, малцова сладост и още дървесност, предлааща леко нагарчане. Финал - среден, пикантност, дървесност, отприщва слюноотделянето, череши, ядки, слаба горчивина, следи от шери, съчетани със свеж малцов спомен, слаба метална нотка. С вода - горчивината се засили, повече танини, което ме кара да си мисля, че в бленда от бъчви е ползвано по-старо уиски, както и по-голям процент от отлежал в испански дъб дестилат. С още вода - дървесност, ядки, череши киснати в алкохол, пикантност, нагарчащ цитрус, сухота, манго и ананас.
 Оценка: 87/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: уиски с богат нос и не до там шарен вкус и послевкус. Хареса ми повече, след като добавих вода и ми се струва, че спецификите му го определят като добър избор за по-хладно пролетно или есенно време.   

Коментари

Помогни на блога. :)

Whiskeytemple във Facebook

Популярно през седмицата

Visit to Glenfiddich distillery

Visit to Glen Grant distillery

Visit to Glenfarclas distillery

Visit to Benromach distillery

Johnnie Walker Blue Label blended whisky

Jack Daniel`s Gold N 27 Tennessee whiskey

Glen Grant 16 y.o. single malt whisky

Arran 12 y.o. cask strength single malt whisky, batch 5

Johnnie Walker Gold Label 18 y.o. blended whisky