Glendronach 15 y.o. single malt whisky, 1990s botlling - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 8 януари 2018 г.

Glendronach 15 y.o. single malt whisky, 1990s botlling


 В днешната статия ще оставим настрана интензивните опушени уискита, а вместо тях ще си поговорим за паралела между миналото и настоящето. В изминалите няколко ревюта спрях вниманието си върху представители на уиски школата от шотландския остров Айла - мястото, където се кове духа на натрапчивите ароматни димни съединения, носещи специфичен характер на категорията уиски, които макар и не до там коректно, можем да определим като "торфени" гиганти. Онези благинки, които предизвикват шок в нетренирания нос на тепърва прохождащите малцофили и благоговение сред онези, които са корабокруширали на торфения бряг на Айла. Вместо тях в статия № 677 в блога Храм на уискито ще се занимаем с миналото на една легенда, която в зората на 21-ви век сме свикнали да асоциираме с вкусните тъмни нотки на испанското вино шери. Виждате сами, че уискито произлиза от дестилерията на Глендронак /Glendronach/. Възможно е дори да сте го срещали под формата на 15-годишен ботлинг, облечен в зелен етикет. Макар и еднотипни по възраст, между двата представителя на марката съществува огромна разлика. И тя не е само във външното оформление на етикетите им. Но всичко по реда си.

 Към днешна дата дестилерията на Глендронак вече е в американски ръце и се управлява от компанията "Браун-Форман", която държи юздите и на най-известното тенеси уиски, Джак Даниелс. През 90-те години обаче Глендронак бе част от семейството на производителите, собственост на френския алкохолен гигант Перно Рикар. Именно от това време е и бутилката от днешната статия. Не очаквах да се добера до капки от нея, тъй като е почти неоткриваема, но приятел ми предложи част от своето шише, за което му благодаря /Наздраве, Преслав!/. Към онези години на Глендронак се е гледало по-скоро като на градивен елемент за гамата от смесени уискита на Перно. Потвърждението за това може да се открие и в не до там разнообразната селекция от едномалцово уиски, пускано в обръщение. Едва след придобиване на дестилерията от Били Уолкър и съдружниците му в началото на 21-ви век, светът придоби по-ясна и неподправена представа за реалния потенциал на Глендронак и се убеди в силата на взаимовръзката между шотландския алкохол и качествените винени бъчви от Испания.


 Не оставайте с представата, че шери бъчви не са били ползвани и по времето на Перно. Факт е обаче, че благодарение на Уолкър уиски общността опозна в по-широка степен шери силата на Глендронак. И тук отново ще се спомена вече спрения от производство Glendronach 15 Revival, който бе представен през 2008-2009г. /може би малко след това/. И Ривайвъл, и 15-годишното уиски от горните фотоси залага на 100%, цялостно отлежаване в шери бъчви. За разлика от Revival, роднината му от 90-те години е бутилиран при едва 40% алкохолно съдържание /46% при Revival/, студено филтриран е /за разлика от по-новата версия/ и е с подсилен цвят - означението за това е видно на задния етикет /mit Farbstoff/. При ботлинга със зеления етикет подобна манипулация на цвета бе недопустима и уискито бе презентирано в естествения си вид. Вглеждайки се в задната страна на кутията на червения Дронак 15 забелязвам, че са посочени белези на цветовия му облик, което за мен е меко казано абсурдно, при положение, че той е подсилен с карамел е150. Прибягването до услугите на изкуствено създадения оцветител е честа практика в политиката на големите уиски производители и бива оправдавана по всякакъв нелеп начин. Пишейки това силно се надявам новите собственици от американската компания да продължат делото на Уолкър. По слухове от преди няколко години в края на 2018г. се очаква повторния дебют в рамките на 21-ви век на 15-годишния Глендронак, който се надявам да бъде все така достъпен и неманипулиран, както Ривайвъл преди него. Нека сега ви представя и впечатленията си от качествата на самата течност.


 Аромат - нотки шоколад, сушени тъмни и жълти плодове, канела, отчетлива нотка мед и осезаема сладост, масленост, крем какао, кожа, спомен за накиселяващ цитрус и праскова, далечна асоциация с клечка кибрит, спомен за солени сушени подправки, опушено месо, което е мариновано в мед, бекон, свежест, карамел, лакта, зърно, червени ябълки, кафе, намек за кленов сироп, слаб нюанс на прах. След минути споменът за шоколад стана по-явен, като се появи и асоциация с ванилов сладолед с банани. С вода - развива се шоколадово-плодовия облик, съчетан със зърнения характер на уискито. Вкус - сладък, но същевременно и леко накиселяващ, маслен и меден. Почти нулева пикантност в началото. Долових спомен за червени плодове, тахан халва. Впоследствие се появи и спомен за прах, восък, по-осезаема пикантност и свеж плодов характер. С вода - сладост, свежест, намек за по-тъмен плод и повече танини. Финал - среден, сладникав, някак рехав заради ниския градус. Плодовите мотиви гравитират около червените плодове /касиси, череши, малини, червени ябълки/, съчетани с обилна масленост, мед, гроздов сок, а впоследствие и асоциация със сок капина. Напомни ми на по-добра версия на Aberlour 12 Double cask. С вода - нагарчащо усещане, още червени плодове, комбинирани с нагарчащи лешници.

 Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се на вторичния, аукционен пазар.

 В обобщение: вкусно уиски, което е повлияно от винените бъчви, но което трудно бих могъл да сравня с Glendronach 15 Revival. Далеч от представата за "шери гигант".      



     
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар