Ledaig 2000 - 2015 single malt whisky, Connoisseurs Choice - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 26 януари 2018 г.

Ledaig 2000 - 2015 single malt whisky, Connoisseurs Choice


 Най-накрая, еврика! Вече два месеца и отгоре сме в есенно-зимния етап от годината, а аз все още не съм подготвил същинска зимна статия със съответните снежни снимки. Тази година снегът ни пощади в Шумен и едва онзи ден, малко след като успя да понавали няколко пръста /пръст - мерна единица за уиски в чаша и сняг по улица/, с Яна се разтършувахме за по-удачна сцена за първата снежна напитка за сезона. Вече сигурно си ме знаете, че харесвам тази част от годината и е излишно да го повтарям, независимо колко премръзнали бяха крайниците ни след това /за уточнение - някои от снимките направих по-късно у дома/. Една от причините е, че сега опушеното уиски ми се услажда най-силно. Дано не съм ви прозвучал като дядо Стефчо или като някой сархош, но късите дни, изпълнени със студ и дим ми навяват асоциации за далечните шотландски Висини или забравени острови. Уточнението е необходимо, тъй като днес ще ви запозная с едно "двулико" уиски, което произлиза точно от такъв остров. А защо "двулико"? Обяснението се свежда до стила на дестилерията, която го дарява на света - Tobermory, която произвежда два вида уиски - опушено и такова, при което торфени буци не са ползвани за сушене на необходимото количество ечемик. В следващите редове ще може да научите повече за историята `и.



 За година на основаването на Tobermory /Тобермори/ се сочи 1798г., като понастоящем носи името на градче от о-в Мул, разположено до нея - основано от рибари десетина години по-рано. За неин основоположник се приема Джон Синклеър, като в началото е носела друго име - Ledaig, с което име сега се произвежда друго едномалцово уиски от Тобермори /по това време уиски производството било силно затруднено от административни спънки, наложени от английския Кралски двор и Синклеър уж трябвало да произвежда бира, но решил да направи нещата по своя начин/. Ledaig /в превод - сигурно пристанище/ се произнася доста непривично за нас - Лиджик или Леджик. Навярно бъркам, затова простете.

 По-късно, след Акцизния акт от 1823г. дестилерията била лицензирана. Но това не означавало, че бъдещето `и е било подсигурено - през големи периоди на 19-ти и 20-ти век дестилерията Ledaig била затворена, тъй като почти всеки неин собственик в даден момент изпитвал финансови затруднения или търсенето на уиски спадало. През 70-те години на 20-ти век вече новите собственици я прекръстили на Тобермори. През 80-те години, времето на британската икономическа криза, отново преустановила дейност за кратко, за да бъде закупена през 1993г. от компанията "Burn Stewart" /основана през 1948г. в Лондон/, специализирана в смесването и търговията с уиски. "Бърн Стюарт" вече били придобили и дестилерията на Дийнстън /Deanston/, а през 2003г. прибавили към малцовото си семейство и дестилерията Bunnahabhain /Бунахабън/, както и марката смесено уиски Black Bottle. През 2013г. "Burn Stewart" от своя страна били придобити от базираната в ЮАР компания "Distell", която е и настоящият собственик на Тобермори и на споменатите по-горе други шотландски производители.

  Сега Тобермори произвежда две групи едномалцово уиски - Ledaig, което е опушено, и Тобермори, при което ечемикът не се суши с торфени буци. Основният дял от производството е предназначен за смесените, бленд уискита /малц на Тобермори има и в Scottish Leader, както и в Black Bottle/, докато за едномалцовите вариации се отделят само около 15% от готовата продукция. Освен входящите 10-годишни дестилати, на пазара отскоро се срещат и 15-годишни уискита с марки Tobermory и Ledaig, както и няколко по-стари вариации, предлагани от независимите бутилировачи. Периодично се пускат и по-лимитирани серии.


 От гамата на независимите бутилировачи е и днешният Лиджик, напълнен на 14.10.2015г. от компанията "Gordon & MacPhail" /Гордън и Макфейл/. "Гордън и Макфейл" са един от най-сериозните производители на уиски в Шотландия, що се отнася до бутилировачите, тъй като историята им започва от края на 19-ти век и в годините на слабо търсене на малцово уиски са предлагали продукти от различни дестилерии, спомагайки за бъдещото им утвърждаване като марки /вземете Глен Грант например/. В хода на изминалите над 100 години управляващите "G&M" са добили световна слава, а запасите им от не една или две бъчви носят радост там, където официалните версии на някои марки отсъстват или са прекалено скъпи.


 Вместо излишни словесни хвалебствия към подобните на "G&M" компании, по-удачно ми се струва да им се доверяваме по-често в избора си на уиски. В България тепърва ще се чува повече за сходните по дело компании, тъй като уиски познанието тук следва това от останалата част на света. По тази причина не съм се чудил дълго дали да грабна семпло изглеждащото шише, част от търговската серия "Connoisseurs Choice" /"Избор на ценителя"/. Семпло, но съдържащо на етикета си необходимата полезна информация за уискито вътре.


 Какво е скрито зад просторния етикет? Едномалцовото уиски не е 15-годишно. Може би е, но на етикета са посочени годината на дестилиране и бутилиране /2000-2015г./. В зависимост от конкретния момент то би могло да бъде на 14 или 15 години. Разлика от няколко месеца обаче не е от съществено значение. Течността е бутилирана при 46% алкохол, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Знам го, защото го пише на задния етикет. Там също е отразено, че уискито отлежава в два вида бъчви - ползвани вече бърбън и шери бурета. Всичко изброено ми носи радост. Ако и вие изпитвате подобни емоции, може би развивате форма на малцофилия. А какво открих в златистите лъчи на благинката?


 Аромат - свеж мирис, носещ спомен за канела, мляко с ориз и канела, свежи жълти плодове, марината от маслини, асоциация с тревна растителност от блатен район, йоден нюанс като от обелка на орех, сладост като от жълт плод, накиселяващ спомен за вино или далечна асоциация с винен оцет или балсамико, нотки мокра пръст, слаба пикантност, жълти ябълки, а след време се появи и нотка солена лакта. Бих добавил и асоциация с аромата на гумичката от молив, лек ацетон и още плодова свежест. С вода - плодов профил, клонящ към жълтата гама. Лека парфюмност и нотки лимон. Вкус - прах, осезаема сладост, слаба джинджифилена пикантност, сушени жълти плодове, манго, ананас, карамелизирани орехи, прегорял крем брюле или крем карамел. Отприщва слюноотделянето. Слаба дървесност. С вода - обилна сладост, приятно пощипване по езика, кайсии и бяло грозде. Финал - среден до траен по продължителност. Сладникаво-маслен, свеж, носещ усещане за зелени ябълки и круши, мента, доза пикантност, намек за опушеност, малц, силно препечена филия на котлон или месо, печено на жар. С вода - интензивен, плодови мотиви, доминирани от зрелите жълти и зелени плодове, пъпеш и още сладост.

 Оценка: 86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: по спомен около 100 лв.

 В обобщение: уиски за хладно време, при което плодове и нотки опушеност градят приятно усещане. Добре понесе добавената вода.  





 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар