Tullamore D.E.W. 14 y.o. Irish single malt whiskey - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 27 март 2018 г.

Tullamore D.E.W. 14 y.o. Irish single malt whiskey

  
 На това му казвам чудесен момент - слънце, море и капки малц в изпитания Гленкирн. И ако се чудите дали случайно липсата на статии в блога през последните дни не се дължи на кратка забежка към Акапулко, Дюни или Бали, ще ви кажа, че отсъствието ми е с извинителен характер. Морската снимка, която илюстрира началото на статия № 706 от блога Храм на уискито направих преди две седмици. През последните няколко дни обаче вместо на море, прекарах повече време в подножието на планина - през изминалите почивни дни в София се проведе уиски феста "Whisky, rum & wine 2018", по време на който успях да се срещна с част от вас, приятели, а с някои дори си казахме и "Наздраве!" на водената от мен уиски презентация. Фестът бе уважен от редица вносители, представящи не само своето уиски, но вината и ромовете, които дистрибутират. Сред тях бяха и приятелите от Трансимпорт, които бяха достатъчно щедри, предоставяйки ми двете нови попълнения в гамата на ирландската марка Тюламор Дю /Tullamore D.E.W./ - 14 и 18-годишните едномалцови уискита. Досещате се, че днес ще стане дума за по-младото от двете, а малко по-късно на ваше разположение ще бъдат и бележките ми за пълнолетния му батко.


 В блога неведнъж е ставало дума за Tullamore D.E.W., както и за съдбата на ирландската индустрия като цяло. Говорейки за утвърдените марки - производители на ирландско уиски не можем да пропуснем краткия преглед на миналото и настоящето им. В противен случай рискуваме да изтървем съществен елемент от пъзела. Казвайки това съм наясно, че мнозина от нас са консумирали ирландско уиски. Заради по-благия си характер, често дължащ се на тройната дестилация /с изключения/ и заради наложената практика на миксиране или смесването на ирландския дестилат, напитката от страната на Св. Патрик е добре приета у нас. Написаното е особено важимо за смесените, бленд уискита, при които малцов дестилат се съчетава с пшенично или царевично уиски, при което се получават познатите ни и често срещани достъпни ирландски блендове /Jameson Orginal, Bushmills Original, Tullamore D.E.W. blended whiskey и т.н./. Отскоро обаче пазарът се обогати с по-полираните и интересни едномалцови уискита. Към тях се числи и Tullamore D.E.W. 14 y.o. single malt whiskey, по което то се различава от наличните вече по-млади версии - получено е в резултат на дестилация на малциран ечемик през три медни казана и друга зърнена култура не е намесена. И в този момент поемаме към краткия исторически преглед, който ще обясни написаното по-късно относно произхода на самото едномалцово уиски.


 Историята на Тюламор Дю започва в началото на 19-ти век в едноименното ирландско градче. Истинският бум и утвърждаването `и се свързва с името на Даниел E. Уилямс /Daniel E. Williams - известно и като D.E.W. в името на дестилерията/. 19-ти век е бил може би най-благодатният период за уиски индустрията в Ирландия, предопределил и славните години на Тюлюмор Дю. Моментите на величие и успех обаче бързо били задушени от тежкото начало на 20-ти век, когато ирландците печелят своята независимост от Великобритания, но с цената на търговско ембарго, наложено от Кралския двор и загубата на големия американски пазар. Добавете Гражданската война в Ирландия и съпътсващия я глад и Сухия режим в САЩ, и ще получите не до там приятната ситуация, в която неочаквано изпада вкусния сегмент на индустрията. Заплашени от реалната възможност да фалират, оцелелите 6 ирландски производителя се групират през 60-те години в един нов субект, известен като "Irish Distillers". Тюламор Дю бил един от тях. Старата дестилерия в Тюламор затворила врати, а добивът на уиски се концентрирал в новата голяма дестилерия на "Айриш Дистилърс" в Мидълтън. Оборудвана с нови казани и колонни дестилатори, тя снабдявала с нужното по вид и количество уиски марките Power`s, Jameson, Paddy, Redbreast, Bushmills и Tullamore D.E.W., а съществувалите преди това индивидуални дестилерии престанали да функционират /за Бушмилс не съм напълно сигурен/.


 По-късно в Мидълтън била изградена още по-голяма дестилерия, благодарение на която до световните ширини достигали ирландските дестилати. И така до първите години на 21-ви век, когато шотландската компания "Уилям Грант и Синове", притежаваща дестилериите на Glenfiddich и The Balvenie, придобила марката "Тюламор Дю", а през 2014г. върнала уиски производството, след близо 60 години тишина, в покрайнините на ирландското градче Тюламор. Там била изградена съвременна версия на някогашния бранд. Написаното поставя въпроса за произхода на уискито, бутилирано под името "Tullamore D.E.W.", особено за зрелия му малцов компонент.


 Въпросът има прост и прагматичен отговор - и сега, както и в миналото, част от количеството се набавя от дестилерията в Мидълтън /когато говорим за т.нар. "single pot still whiskey", базирано на каша от малциран и немалциран ечемик - това уиски влиза в състава на блендовете на Tullamore D.E.W./. Информацията, на която попаднах, сочеше, че малцовото /ечемичното/ уиски е с произход дестилерията на Бушмилс /Bushmills/. Правя уточнението, че тук говорим за по-старото малцово уиски. След 2014г. дестилерията в Тюламор сама си произвежда необходимия малцов дестилат, но нужното количество за Tullamore D.E.W. 14 y.o. няма как да е добито там. Не е добито и в дестилерията на Куули /Cooley/, тъй като тя практикува двойна, а не тройна дестилация. Всичко написано би звучало някак неясно, ако не бях разказал в резюме за съдбата на уиски бранша в Ирландия и опитите му да оцелее тежките години от средата на 20-ти век.


 Какво друго мажем да си кажем за прозрачното стъкло и за вкусотията, която пази? Първо, уискито старее основно в бъчви от бърбън, но за да добие по-интересен и богат характер се прехвърля, финишира съзряването си, в бъчви от испанско шери олоросо, португалско порто и мадейра. За нещастие обаче цветът на течността е подсилен с карамел е150, ползването на който е отбелязано на задния етикет. Уискито е и студено филтрирано - процес, който мнозина, сред които съм и аз, намират за излишен, особено имайки предвид чистотата на алкохола след тройната дестилация. Алкохолното съдържание в бутилката е 41,3%. Щеше ми се да е поне 43%, а защо не и 46%. Въпреки това благинката ми хареса.


 Аромат - спомен за ябълков сладкиш с канела, щрудел, лека кисела плодова нотка, ябълки, круши, ванилия, свежест, доза пикантност, портокалови резенки, мандарини, пудра захар, сушен ананас или манго, плодова сладост, далечна винена нотка като от мадейра, слаб спомен за тъмен сушен плод, шоколадова тунквана вафла с печени фъстъци. Разви се усещане за зряла и сочна жълта круша, сок от круши, зърно и слаба парфюмност. С вода - още ванилия, зърно, канела и спомен за вино. Вкус - маслен, сладък, не особено интензивен и пикантен. Напомни ми на жълт костилков плод /праскови, нектарини, кайсии/. Доза свежест и тревистост, крем карамел и асоциация с цитрус и цитрусова кора. С вода - още сладост, свежи плодове, намек за влажна дървесина и зряло тъмно грозде. Финал - къс до среден, носещ сладост, сгряващо усещане и пикантност, нотки мента и тревистост, масленост, спомен за прасковен компот, жълти ябълки. Доминира плодовото усещане, съчетано с нюанс на сладникав цитрус. С вода - сладост, слаба дървесност и асоциация с тъмно грозде.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между 60 и 70 лв.

 В обобщение: свежо и плодово уиски, което би подхождало на топъл пролетен ден.
   




 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner
Irish dram tonight. If you're into fruity and sweet, slightly spicy and grassy pours, maybe Tullamore Dew 14 y.o. is your whiskey. It reminds me of a warm spring or early summer day - hints of pears, apples, apricots, nectarines and peaches, covered with spicy honey curtain. Well done TD for blending those casks, which seems to be sourced from another Irish distillery /Bushmills/. I didn't like the usage of colorant, the chill filtration after triple distillation and the ABV content/41,3%/, though. This dram could be even better at 46% ABV. Cheers mates! 🙂 #tullamoredew #irishwhiskey #jameson #bushmills #bourbon #madeira #portugal #wineporn #winelover #scotch #scotchwhisky #glenfiddich #balvenie #theglencairnglass #singlemalt #whisky #whiskey #whiskyporn #photography #sonycamera #sonya5000 #cheers #kanpai #macallan #bourbon #spain #instagood #bokeh
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар