Royal Brackla 21 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 16 април 2018 г.

Royal Brackla 21 y.o. single malt whisky

 
 С голямата сила идва и голямата отговорност, със силните рекламни послания се пораждат още по-силни очаквания. Когато рекламираш уискито си като "Уискито на краля", рискуваш много, особено ако не успееш да отговориш на надеждите на потенциалния клиент, наричан "консуматор" от хората от бранша - разликата между двете понятия обаче е съществена. И дивата свиня, и домашното прасе се числят към семейство чифтокопитни, но глиганът живее на свобода, сам избира храната си и се ловува, докато домашният му роднита се храни с това, което му дадат до момента на заколването му. Началните редове звучат нетипично за уиски представяне, особено, когато става дума за 21-годишно уиски, в частност Royal Brackla 21 y.o. single malt. Признавам, че по-младата му 12-годишна версия създаде високи надежди за зрелия ботлинг, които не се оправдаха и едниственото "кралско" или "аристократично" при него бе високата цена, която платих /част от течността поделих с приятели, с които поделихме риска/. Но всичко по реда си. Нека първо да ви разкажа за историята на дестилерията, носеща същото име, която не е сред познатите у нас.

 
 Роял Бракла се намира по мнение на повечето автори в шотландските Висини /Highlands/, независимо че някои я определят като дестилерия от Спейсайд. Основана е през 1812г. от капитан Уилям Фрейзър под името Бракла. Кралското допълнение е получено впоследствие в резултат на аристократска милост - през 1835г. крал Уилям ІV я удостоил с честта да се означава като "Royal Brackla" /освен Royal Brackla и Royal Lochnagar е съществувала и трета дестилерия с подобно наименование - Glenury Royal /. Този му жест дава повод производителят да се слави като първата дестилерия получила подобно признание. Родът Фрейзър останал замесен в контрола на Бракла до края на 19-ти век - през 1898г. "John Mitchell & James Leict" я закупили.


  През 20-те години била придобита от "John Bisset & Co Ltd.", които били блендъри от Абърдийн и ползвали малцовото уиски за смесения си дестилат Bisset’s Finest Old, а през 1943г. от "Distillers Company Ltd". /DCL/ - предшественика на "Diageo", които го ползвали за Johnnie Walker Gold /основно/. Именно през военния период в сградата на дестилерията се обучавали британските военни пилоти, които ползвали изграденото в близост летище. 

 След войната запасите от зърно отново били насочени към уиски производителите. Светът обърнал поглед към вкусната страна на живота. Заради засиленото търсене на уиски /в началото на смесено такова/ дестилерията била преустроена и осъвременена през 60-те години. Съоръженията за малциране на ечемик били затворени, били добавени допълнителен брой медни казани, които вече били подгрявани чрез топлина от пара, а не директно чрез огън. 

 През 80-те години производството замряло заради британската икономическа криза, но в началото на 90-те било възобновено. През 1998г. Diageo продали дестилерията, заедно с други, на "Bacardi", тъй като концентрирали голяма част от производителите в свои ръце. Това наложило смяната в собствеността. Бакарди от своя страна били вече собственици на марката "Dewar`s" и неусетно Бракла заела своето място в смесеното уиски.


 Едномалцовите официални ботлинзи до скоро бяха само блян, но през 2015г. Бакарди "дариха" света с Royal Brackla 12, 16 и 21 y.o. single malt whisky. Уиски от дестилерията може да се намери и сред гамата на независимите бутилировачи /основно при Gordon & MacPhail/.


 Спомням си, че още през 2015г., когато излезе съобщението за гамата на компанията и което тогава отразих под формата на уиски новина, ми се искаше по-скоро да опитам поне част от портфолиото на марката. Малко по-късно открих 12-годишната Бракла, която е описана в блога, а през изминалия октомври си набавих и необходимото количество от 16-годишното уиски, което скоро ще представя тук. В началото на тази година разбрах, че в България може да се открие и Royal Brackla 21 y.o., която на запад се търгува за около 200 евро, а тук открих за 320 лв. И не след дълго я споделих с приятели. Оттогава изминаха няколко месеца, в които дадох време на стария малц да се поотвори под въздействието на въздуха, защото в началото ми се стори доста плах на мирис. И така до изминалата вече седмица, когато с Яна раздвижихме любопитно носовете си над чашите Гленкирн.


 Прегледах сайта на Бакарди за допълнителна информация, касаеща вида отлежаване, наличието на добавен оцветител в уискито, студено филтрирано ли е то, какъв е общият брой на пуснатите бутилки - нищо в този смисъл на можах да открия, което ме разочарова. Накара ме да се замисля и върху подхода на голямата, корпоративна структура спрямо произвежданото от тях уиски, съпоставен с този на по-малките, бутикови производители. Преди може би два месеца писах за островното уиски Килхоман /Kilchoman/ и за това колко съдържателен и полезен е сайтът на марката. В контраст, повечето интернационални алкохолни гиганти, притежаващи дестилерии в Шотландия, неглижират наистина ценната информация и я заменят с прекомерни рекламни послания, аналогични на отразеното на етикета на Роял Бракла. Кралят отдавна е покойник и уискито на Бракла не се ползва със статута на нещо нечувано. Това за мен не е правилният подход, когато става дума за премиум ориентиран продукт, какъвто е 21-годишното уиски.


 Вън от това, мога да споделя моите впечатления за визията на бутилката и от теглото `и. Шишето е доста тежко. Тежка е и капачката. Акцентът е поставен върху комбинацията между син фон и златисти букви, с които обаче и тук не е изписана съществена информация. Нито дума за ползваните бурета. Някъде прочетох, че са включени бъчви от олоросо шери, първо пълнене, но според мен има и такива от бърбън. Не се ангажирам и с категорично становище за цвета на уискито - счетено е за ненужно да се изясни произхода му. Алкохолното съдържание пък е на законовия минимум от 40%, което не ми се понрави. При подобен градус е пълнено и 21-годишното уиски на Аберфелди /Aberfeldy/, също част от семейството на Бакарди. Почти съм сигурен, че течността е студено филтрирана, тъй като не се замъти при добавяне на водата. А хареса ли ми уискито?


 Аромат - кафе, пикантност, интензивен за градуса си мирис, отчетлива дървесност, нотки сладко от кайсии, мармалад от портокали, тъмни щрихи, дървесина, горски плод, малини, касиси, боровинки /макар и доста плахи/, прах, сладост, зелени билки, мед, сладко от ананас, восък, препарат за полиране на мебели, амарето, нотки малц, карамел, следи от шери, тирамису, подправки, ванилово - карамелен крем, борови иглички. С вода - дървесност, сладко от жълт плод. Вкус - восък, прах, солидна пикантност, пиперливост, сладникави жълти ябълки, ананас, дървесност, какао и танини. С вода - лека сладост, восък, намек за жълт плод и още дървесност и танини. Финал - среден, отчетлива нотка тъмен шоколад и какао, кафе, сухота, слаба сладост, слаб спомен за червен плод, която се загуби под влиянието на дървото, нагарчащ грейпфрут и горчиви бадеми. С вода - кафе, хмел и още дървесност.
 Оценка: 84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 300 лв.

 В обобщение: плахо на нос уиски, което се нуждае от време, за да подскаже качествата си. Вкусът и финалът му по мое мнение са прекомерно повлияни от дървото.


 

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар