Highland Park Ragnvald single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

четвъртък, 10 май 2018 г.

Highland Park Ragnvald single malt whisky


 Спомняте ли си филма "13-ият войн"? На мен ми е любим и съм го гледал поне 6-7 пъти. Накратко - Антонио Бандерас е арабски пратеник, бродещ из земите на северните народи, който неусетно става част от група войни, призвани да се изправят срещу зла сила в опит да спасят местното население. Без да навлизам в детайли ще вметна, че на финала групата, макар и в намален състав, бе заформила приятелство, калено в отминалите изпитания и битки. Говоря за кино неслучайно - в статия № 719 от блога Храм на уискито ще стане дума за приятелство, войни, а случайно или не ще намеся и числото 13. Но всичко започна през вчерашния ден, когато получих неочакван подарък.


 Приятел от Бургас, на когото бях помогнал в опит да открие нещо интересно за него, неочаквано за мен реши да ме изненада с вкусотия от личната си колекция. Писахме си и Траян /наздраве!/ ми загатна, че мога да очаквам нещо интересно в идните дни. Така и се случи и след като получих съобщение от куриерската фирма се запътих към техния офис, за да си взема мострата. Поне очаквах, че ще бъде мостра под формата на малко шишенце, с каквито често хората от уиски вселената си разменяме уиски за опитване. Ченето ми обаче почти удари плота, когато момичето зад касата изнесе на ръце от склада не малко пакетче, а добре опакован в пукаща хартия дар, който по-скоро напомняше по размер на баскетболна топка.


 С всеки премахнат слой от хартията изненадата се материализираше все повече и повече. Само след няколко прореза с макетното ножче успях да видя масивната дървена кутия, която бе прилежно обвита в защитния материал. Кутия, която издаваше, че в нея се крие доста специална напитка. И преди ми е попадала подобна и знаех, че уискито вътре е от по-вискоия сегмент в гамата на островната шотландска дестилерия Highland Park /Хейленд Парк/.


 На гърба на дървеното ковчеже бе изгравирана карта, сочеща местоположението на дестилерията - прочутият остров Оркни, управляван векове от Датско-норвежкото кралство и отстъпен на Шотландия в знак на добра воля по повод аристократична сватба преди около 700 години.


 Масивният вид на кутията не би бил завършен без качествено изработената закопчалка, пазеща прохода към течното злато. Вместо с възрастта си, то е индивидуализирано сред богатата гама на Хайленд Парк посредством името си - Рагнвалд /Ragnvald/.


 Рагнвалд е бил историческа личност от викингския бит, прочула се с пътешествията си до близки и далечни земи преди почти 1000 години. В негова чест е кръстена и благинката, скрита в тъмната бутилка. В блога вече съм представял друго подобно уиски на марката, носещо името Сигурд /Sigurd/. Освен в произхода им, общото между тях може да бъде открито и в обстоятелството, че Хайленд Парк са кръстили на тях свой ботлинг, който ведно с още няколко подобни вариации формират т.нар. "войнска серия" на компанията /Warrior series/.


 Всяка разновидност на Хайленд Парк от серията се отличава с различен подбор на ползваните бъчви, алкохолен градус, възраст /макар и да липсва изрично посочване върху етикета/ и цена. Рагнвалд е една от най-скъпите версии, превъзхождан в това отношение единствено от Торфин /а може би и от още един ботлинг - King Christian I/.


 Това, което го отличава от събратята му по оръжие са ползваните бъчви и тяхната възраст. В официалния сайт на дестилерията е отразено, че изборът се е спрял на бурета от испанското вино шери, а някъде прочетох, че повечето от тях са направени от европейски дъб, което си пролича при опитването на уискито, което ми се стори доста пикантно за градуса си /44,6%/ и богато на танини.


 Искаше ми се да разполагам с конкретна информация за възрастта на Рагнвалд, но такава не е налична. От това, което усетих при опитването му бих си позволил да предположа, че сред ползваните бурета има такива на солидна възраст. Навярно е ползван и по-млад дестилат на Хайленд Парк, но уискито се усеща наистина силно повлияно от дървото и в тази насока - зряло. Особено при вкуса и финала.



 Към написаното по-горе относно качеството на спирта в непрозрачното стъкло бих добавил още, че хората от управляваната от компанията Едрингтън дестилерия се гордеят с факта, че не ползват карамел /е150/ за манипулиране цвета на уискито си, макар и без да го отразяват на етикета. Друг повод за гордост е наличието на функциониращо  съоръжение "malting floor" /помещение, в която се разстила част от необходимия на дестилерията ечемик, за да бъде обръщан на ръка преди сушенето му в килна/ - в Шотландия преимуществено малцът производителите си набавят от индустриални комплекси, като причините за това са изцяло икономически и са продиктувани от нарастващата нужда от все по-големи количества зърно. Говорейки за малца не мога да не спомена, че част от него е опушен и това се отразява и на спирта, придавайки му типичните леко димни полутонове. И точно преди да прескоча към личните си впечатления от уискито, ще си позволя за пореден път да ви разкажа за миналото на Highland Park, непосредствено след което ще изложа и бележките си.



 Намира се на северния остров Оркни и според мнозина е основана в края на 18-ти век от Дейвид Робъртсън. Дестилерията получава законен лиценз малко по-късно - през 1826г., когато ръководната роля е отредена на Робърт Боруик, като това е и годината на изграждане на сградата на съвременната дестилерия. След смъртта му, Боруик бил наследен от сина си Джордж Боруик, под чието управление дестилерията започнала да запада. 

 Джордж бил заменен от брат си - Джеймс, който бил свещеник и това до голяма степен влияело на поведението и отношението му към семейния бизнес. След него дестилерията престанала да бъде семнейна собственост и преминала в ръцете на Джеймс Грант, който вече имал опит в бизнеса с дестилерията на Glen Grant. Грант поставил два допълнителни казана за дестилиране. 

 В началото на 20-ти век, през 1937г. Highland park станала част от "Highland distillers", които по-късно били придобити от "Edrington group" и "William Grant & Sons". Това управление положило усилия за осъвременяването на продуктовата линия и за поддържането на стандарт на качеството. През новия век едно събитие бележи стремежа за налагане на бранда - през 2008г. е представен 40-годишен дестилат, позициониран заедно с 30-годишния Highland Park във високия ценови сегмент, а малко след светът станал свидетел и на дебюта на 50-годишния Хайленд Парк. Като част от новата фирмена политика можем да отбележим и бутилирането на къси серии от по една бъчва за определени страни или търговци /single cask/, с каквато може да се похвали вече и България /да, имаме си Хайленд Парк бутилиран за нас/.



 Редно е да спомена и по-пикантната и леко митологизирана история на марката. Говори се, че на мястото на дестилерията е функционирала друга, незаконна такава, управлявана от Магнъс Юнсън /ако името ви звучи някак скандинавско, то това не е случайно - остров Оркни някога е бил управляван от северните народи, които са оставили културното си наследство почти върху всеки предмет/. 

 Та, този Магнъс се занимавал с редица дейности, приоритет сред които била тази на контрабандист и нелегален производител на уиски. Дестилирал го на хълм, носещ името "High park", където сега е разположена дестилерията на Highland Park. Някои сочат, че сър Юнсън бил свещеник и често криел, уискито под олтара на църквата. Веднъж данъчните решили да я проверят. Поради това той преместил бъчвите с уиски в дома си, подредил ги в специфична форма, покрил ги и поставил върху тях ковчег. Съседите били също привикани за заблуда на органите, като трябвало да оплакват мнимия мъртвец. Така и направили. Данъчните открили множеството, около ковчега, като им било казано, че покойният е починал от шарка. После с месеци никой не видял други проверяващи.



 Аромат - интензивен сгряващо усещане в носа. Намек за прах, восък, екзотични плодове /манго, папая/, ванилия, мандарини, мента, сладост, интензивен мирис, който ми напомни на кожа и кожени обувки/ чанти. Долових и свежест, нотка плодова дъвка, жълти сливи, кайсии, гума, ванилов крем с кайсии или праскови, кисело мляко /йогурт/ с манго или кайсии, асоциация с прегоряло сладко от кайсии или праскови, крем брюле, десерт с ромова есенция, кокосово десертче. Разгадах и мирис, сходен с този на старата хартия, щрихи пъпеш, пъпешов сладолед, марля и бинт. С вода - мокра амбалажна хартия, дървесина, мляко с плодове, зърно и спомен за опушеност. Вкус - прах, интензивна пикантност и спомен за чили, сладост, пикантност, нюанс цитрус, кайсии, манго, свежи билки. Отприщва слюноотделянето. Нотки восък, нектарини, бинт и спомен за амарето. С вода - сухота и чувство на трохи, прах, сгряваща джинджифилова пхикантност, жълт екзотичен плод. Финал - среден, слаби опушени тонове, прегоряло, едвам разпознаваема сладост, цитрусова кора, кафе, танини, горчиви бадеми и кайсиеви ядки, дървесност и форма на свежест. Нотки костилков плод /нектарини/. С вода - горчиви ядки, дървесност, сгряваща пикантност и слаба опушеност.

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 500 евро.

 В обобщение: уиски с разностранен характер. По-плодов нос, който контрастира на интензивния вкусов профил, издаващ явното дървесно влияние. 





Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар