Glen Keith 19 y.o. single malt whisky, "The Un-chillfiltered collection" - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

събота, 7 юли 2018 г.

Glen Keith 19 y.o. single malt whisky, "The Un-chillfiltered collection"

  
 Събота, някъде малко след 17.00 часа и отборите на Англия и Швеция се впускат в пореден опит да измъчат топката в двубой от Световното първенство по футбол. Не се вълнувам как ще завършат. Това, което терзае вниманието ми е поредната статия в блога Храм на уискито, където от време на време ви представям размишленията си от пътуванията си в света на уискито и от срещите си с уискито, без значение на произхода и вида му. В поредния опит с № 739 ще стане дума за едно 19-годишно уиски, което от няколко години стоеше в шкафчето и очакваше реда си. Преди няколко дни с Яна го разходихме и тогава нахвърлях бележките си за него, които ще ви представя в края на писанието ми. Течността в бутилката произлиза от дестилерията Глен Кийт /Glen Keith/, буквално намираща се на хвърлей с камък от тази на Стратайла /Strathisla/, но не там намерих стъклото. Историята му е свързана с друго пътешествие. Всичко по реда си.


 Точно преди три години се озовах в Люксембург и в едно чудесно местенце там намерих бутилката с 19-годишната малцова магия, бутилирана от независимата компания Сигнътъри /Signatory/ в чест на белгийския вносител "The Nectar". Компанията е основана през 2006г. и в жест на признателност към клиентите си са подбрали една бъчва с уиски на Глен Кийт, която Сигнътъри са бутилирали под търговското наименование "The Un-chillfiltered collection". Нека това не създава във вас някаква представа за изключителност на ботлинга - Глен Кийт е от онези дестилерии, които не разполагат с богато официално портфолио, тъй като основната им роля е да участват в състава на смесените уискита на Перно Рикар. Вместо това, бъчви с уиски от намиращия се в Спесайд, Шотландия, производител, се предлагат на добра цена на компаниите - бутилировачи, каквато е и Сигнътъри. Поносима бе и стойността `и в магазина, където я открих и я прибрах към България.




 Друг мотив за избора ми бе, че исках да опитам по-зрял Глен Кийт, воден от малцовото ми любопитство по отношение делата на младия уиски производител. Не случайно го определям за "млад" - дестилерията е основана през 1957г. /производството стартира година по-късно/ в шотландския район Спейсайд /Speyside/.


 Част от сградите преди това били ползвани за нуждите на съществуваща мелница. Идеята била уискито на Глен Кийт да бъде ползвано за блендовете Chivas Regal и Passport. Несвойствено за тази част от територията на Шотландия, алкохолът бил и тройно дестилиран - технология, присъща на уискито от Низините. През 70-те години обаче били добавени още два медни казана и производството било насочено към двойна дестилация /правилото гласи: колкото повече се дестилира един алкохол, толкова повече се вдига алкохолния му градус, но с доближаването до неутралния спирт, с над 80%, се губят аромати/. 


 До края на 70-те години дестилерията носела името "Glen Keith-Glenlivet" - много дестилерии от района на Спейсайд прибавяли името "Glenlivet" към наименованието си, за да черпят облагите от славата на дестилерията The Glenlivet, но след продължителни съдебни процеси тази практика била ограничена и към днешна дата не се сещам за дестилерия с подобно сложно име /имам съмнения относно Тамнавулин/. 


 Глен Кийт била и място за "експерименти". Не военни, разбира се. Собствениците я ползвали за тестови полигон за нов вид мая и за производството на два дестилата - Glenisla и Craigduff. Гленайла /Isla е името на малката рекичка, течаща до Глен Кийт; Glen се превежда като долина/ било опушено уиски, при което се ползвали опушен малц и наситена с феноли вода, която била прекарвана през медните дестилатори. 


 През 1983г. бил добавен и шести меден казан. Дестилерията била затворена през 1999г., а през 2001г., ведно с Chivas, била закупена от алкохолния гигант Перно Рикар от предходния собственик - канадската компания Сийграмс. И така останала до 2013г., когато била повторна въведена в експлоатация, с удвоен капацитет, който да удовлетвори нуждите от малцово уиски за блендовете на Перно.




 Какво друго мога да споделя за Глен Кийт в тази `и "редакция"? Алкохолът е дестилиран на 08.11.1995г. и е бутилиран на 18.03.2015г. на 19 навършени години. Уискито е пълнено само от една бъчва от типа "хогсхед" /hogshead/ с № 171209, който преди това предполагам е съхранявал бърбън. Уискито е презентирано в натуралния си цвят, не е студено филтрирано и е бутилирано при 46% алкохолно съдържание. Общо от бъчвата са произлезли 281 бутилки, като моята е с № 204.

 Аромат - нотки ванилия, мед, жълти ябълки, липов чай, джинджифил, банан, ананас, сладост, слаба парфюмност, бисквити, ванилов крем, зелени круши, зелена тревиста нотка, сушени кайсии, шамфъстък, сочно жълто грозде, спомен за желирани бонбони, жълти сливи и пудра захар. С вода - още свежест, зелени лешници, стои някак агресивно. Разви се още нотка ванилия и жълти плодове. Вкус - джинджифил, сладост, зърно, свежи жълти и зелени ябълки и круши, слаба сухота, ванилия, слаби танини, сладникав лимон, мандарини. С вода - повече сладост, жълто грозде, кайсии. Финал - среден, сухота, нагарчащи ядки, дървесност, слаба сладост, намек за свеж зелен плод, пипер, подправки. С вода - пикантност, дървесност и намек за жълти плодове.


Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60-70 евро по спомен.


В обобщение: уиски, което се усеща свежо и младолико. Хареса ми повече на вкус и финал, след като му добавих вода.




Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар