Speyburn 15 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 16 юли 2018 г.

Speyburn 15 y.o. single malt whisky


 Преди няколко дни в Шумен акостира нова бутилка. Този път не е моя, а бе заредена от клуб "Zino". Както сами се досещате, изпитах желание да я поснимам, а после и опитам, тъй като все още не съм е представял в блога Храм на уискито. Тук описвам уиски, но не продавам такова. Не правя и реклама на онлайн магазини. Казвам това, тъй като преди дни отново бях запитан дали продавам показаната тогава от мен бутилка. Аз съм уиски ентусиаст, който споделя впечатленията си, формирани в света на вкусната напитка - споделям факти и личното си мнение, представям ви и личните си фотографски напъни. Тръпката от изнамирането на бутилката обаче остава изцяло за вас.


 В статия № 742 ще ви разкажа с няколко абзаца за 15-годишния Спейбърн /Speyburn 15 y.o. single malt whisky/, който бе и новият малцов алкохол в листата на "Зино". Сигурен съм, че името на този шотландски производител не ви говори много и ще си позволя да ви дам и бележки за историята на дестилерията. Истината е, че макар и с вековно минало, Спейбърн тепърва се опитва да спечели вниманието на малцовите любители, тъй като пред него за дълги периоди е била поставяна задачата да произвежда ечемично уиски за бленд уискитата, т.е. за "смесените уискита", в които дестилиран алкохол от ечемик и царевица обединява сили в опит да удовлетвори глобалния глад за скоч.

 
 Дестилерията Спейбърн /Speyburn/ се намира в сърцето на Спейсайд /по закон дестилериите от района могат да се определят и като такива от Висините - затова на етикета е посочено, че уискито е от Highland/, в градчето Ротъс /Rothes/ и е основана през 1897г. от Едуард Броутън, притежаващ в предходен момент дестилерията Тобермори от о-в Мул. Компания му правили двамата му братовчеди - Едуард и Джон Хопкин. Дизайнът `и бил дело на известния архитект Чарлз Дойг, който изобретил и т.нар. "пагоди", през които се отделяла топлината от сушенето на ечемика.

 Идеята на основателите била да отбележат юбилея на кралица Виктория и на всяка цена гонели производство през 1897г. Постигнали го в края на декември, независимо че дестилерията не била завършена напълно.


 В началото на 20-ти век Спейбърн била закупена от "Distillers Company Ltd". По време на Втората световна война я затворили, за да приюти шотландски военни. Новият полъх дошъл през 1947г., когато била върната повторно към малцов живот. 

 През 1962г. практиката по подгряването на медните казани с въглища била заменена от затопляне с пара, а през 1968г. затварят съоръженията за малциране на ечемик /drum malting/, при което нужното количество вече се набавя от външен индустриален комплекс.

  През 1986г. собствеността била поета от "United Distillers", които я продали на "Inver House Distillers", които придобили още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu, Balblair и Balmenach. От своя страна "Inver House" била закупена през 2001г. от тайландската компания "International beverage holdings", която обединява алкохолни производители от целия свят.


 Както стана дума по-горе, огромният процент от няколкото милиона литра добиван ечемичен спирт се ползват в смесените уискита. Не само на марките, притежавани от "Inver House" - в Шотландия е разпространена практиката иначе конкурентни фирми да си разменят или продават бъчви с уиски. Движени от желанието да се намесят по-сериозно в разпределението на пазара на малцовото уиски, "Инвър Хаус" през 2014г. удвояват капацитета на дестилерията.


 В съзвучие с новите тенденции е и решението за обогатяването на портфолиото на Спейбърн и сдобиването му с модерно изглеждащ външен вид. Представеният преди няколко години 15-годишен ботлинг не прави изключение. Той се отличава не само с характерната за Спейбърн визия на стъклото, но и с по-високия градус на бутилирането му /46%/, натуралния си цвят, отсъствието на студена филтрация и ползваните бъчви от американски и испански дъб.


 Всичко изброено подсказва сериозните намерения на актуалните собственици по отношение на младоликия Спейбърн, за което заслужават поздравления. Ако се вгледаме в гамата на повечето конкуренти от района, ще установим, че не малка част от тях залагат на по-нисък алкохолен градус на бутилиране, разчитат на добавен оцветител карамел е150 и тормозят вкусния спирт с ненужното му прекарване през филтри в опит да угодят на непознатите уиски консуматори - процес, известен като "студена филтрация", при който мастните съединения от зърното, които се появяват при охлаждане на спирт, бутилиран под 46%, биват премахвани. Картината далеч не е идеална - имам си своето оплакване и то касае сравнително високата цена на уискито, което тук се намира за около 120 лв., а на запад се търгува за над 60 евро. Някои от вас може би ще възразят, че цената му е нормална, но аз помня времето, когато Glendronach 15 Revival, отлежаващ изцяло в по-скъпите шери бъчви, струваше около и под 90 лв. Да не говорим за 15-годишния Лонгморн, който през 2014г. можеше все още да се открие за 60 лв. Успокоение е, че все още Glenfarclas 15 не е надхвърлил 90 лв. Но да оставим спомените в скрина и да се насочим към представянето на самото уиски.


 Аромат - интензивен, явна сладост, печени ябълки с канела, солиден спомен за ябълков щрудел, слаб намек за восък и мед, печена дюла или круша с канела, пикантност и спомен за мента. Долавя се доза свежест, дори лека парфюмност. Мирисът ми се стори дори някак агресивен на моменти. Бих добавил още спомен за стафиди, манго, плодов сладкиш /кейк/ с ябълки и стафиди. Долових и лека накиселяваща плодова нотка, кожа, намек за компот от праскови, ванилия, лимонова кора и карамелизиран плод. С вода - зърно, ванилия, захарно петле, пудра захар, свежест. Вкус - интензивен, пикантен, сладък, но същевременно и носещ усещане за цитрусова кора /лимонена/, предлагаща нагарчащо усещане, напомнящо и на горчиви ядки. Споменът за сладникав жълт плод също е тук, съчетан с асоциация за ябълков сладкиш, асоциация със сладникаво бяло вино, грозде, масленост и мента. С вода - сладост, към която бързо се присъединява и описаната нотка лимонова кора. Финал - среден, сладникав, но не е лишен и от горчиви мотиви. Дървесност, пикантност, какао, мента, мед, нагарчащи ядки, печени ябълки с канела. С вода - танини, какао, дървесност, пикантност и нотки лимон.

 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.

 В обобщение: свежо уиски, което бих определил като типичен представител на Спейсайд, доколкото предлага свеж плодов нюанс, но обогатен с по-серизона пикантност и горчивина.

    


Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар