Glengoyne Teapot Dram Batch #5 single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 31 август 2018 г.

Glengoyne Teapot Dram Batch #5 single malt whisky


 Намислил съм нещо и то е свързано с едномалцовото уиски на шотландската дестилерия Гленгойн /Glengoyne/ - ако за първи път попадате в света на уискито имайте предвид, че под термина "едномалцово" уиски разбираме ечемичен спирт, дестилиран в една дестилерия, през медни дестилатори /казани/, който е отлежавал в дъбови бъчви минимум 3 години, освен ако етикета на продукта не сочи по-висока възраст. С понятието "дестилерия" обозначаваме мястото, където се добива бъдещото уиски, което в контекста на днешната статия от блога Храм на уискито се нарича Гленгойн - "Долината на гъските" е най-честият превод на български. Внасям тези уточнения за по-непознатите. Ако сте прочели и предходната статия, знаете, че и тогава представих уиски със същото име, но бутилирано не от и за сметка на дестилерията и нейния собственик, а от друга компания, "Дъглас Ленг", която преди години е закупила бъчви, които са били "излишни" за официалния господар - грубо казано. Още докато подготвях миналата статия ми хрумна идеята да ви презентирам три уискита на Гленгойн, всяко от които носещ свой собствен стил - първото бе продукт на "Дъглас Ленг", в настоящата статия ще си поговорим за официален ботлинг на дестилерията, а в следващата статия, която ще забавя с няколко дни заради кратко пътуване към морския бряг, ще ви разкажа за 21-годишна версия, пълнена от друга компания - "Cadenhead". По този начин целя да отгранича спектъра от възможности, които стоят пред един зърнен спирт в зависимост от буретата, в които отлежава и съответната продължителност на престоя му в тях. И тъй като днес е ред на официлната разновидност, нека ви е опиша с пълното `и наименование - Glengoyne Teapot Dram Batch #5 single malt whisky. Тя не се предлага в широката магазинна мрежа, а е налична единствено в дестилерията - моята мостра отлях в бар "Мастърпийс" в София, където бе налична след завръщане на собствениците от Шотландия.

 Историята на името на уискито е доста интересна и маркира съществен недостатък на уиски бранша от преди стотина години - кражбите на алкохол и прекомерната употреба, която спокойно можем да определим и като пиянство. Ако се зачетете в архива на блога или използвате търсачката на блога ще откриете, че другите наименования на ревюираните от мен продукти на марката носят далеч по-простички имена, в които фигурира и възрастта на дестилата. С уискито от настоящия очерк положението е по-различно - на етикета му не е отразен периодът на стареене, а се съдържа означението "Teapot dram". "Тийпот" не е име на древен крал или куче - магьосник, а вид чайник, може би меден, с който дестилериите са разполагали назад във времето за варенето на чай.

 Защо някой ще си кръщава уискито на чайник?! Ако се върнем някъде в последните години на 19-ти век може би ще открием прекалено усмихнати казанджии и работници в дестилерията на Гленгойн, на които биха съответствали липси в някои от бъчвите с уиски. Да, през онези години липсата на завишен контрол и слабостите в човешкия характер са водили до нерегламентирани кражби на пресен алкохол или дори на вече отлежало уиски. Решението за Гленгойн било открито от тогавашния управител на спиртоварната, Уилям МакГийки, който въвел непозната до тогава практика на рязане на ръце на пиене на уиски по време на работа. На три пъти през деня работниците се събирали и им се е наливало уиски, най-често доста младо, което следвало да удовлетвори евентуалните им нечестиви помисли за кражба - първата доза замествала актуалното днес кафе и било разливано в 09.00 часа. Не всеки успявал да изпие отреденото му количество - остатъкът се преливал в медния чайник или чайници, за които стана дума, от които някои от старите малцови вълци в дестилерията си наливали екстра "чай". Тази практика била изоставена някъде около 70-те години на 20-ти век, но пък вдъхновила собствениците на дестилерията да пуснат уиски, вдъхновено от нея - така светът познал "Teapot dram" /"dram" обозначава мярка за уиски/.

 Не съм абсолютно сигурен, но първият бач, първата партида на Тийпот драм, дебютира преди може би десетина години и оттогава стана част от екстрите на посещението в дестилирийния магазин. Всяка една от партидите включва различен брой бутилки /при партида 5, от която е и моята мостра те са общо 3138, а конкретното стъкло е с номер 1963/. Обединяващото ги звено е обстоятелството, че всеки един бач отлежава единствено в бурета от шери олоросо, първо пълнене и не сочи годините на уискито - спокойно можем да предположим, че се бутилират по-млад дестилат на Гленгойн. До подобен извод достигнах и след като привърших с дегустирането му. Партидите се различават и по алкохолния си градус, който не се разрежда с вода - в случая той възлиза на 59,6%. Цветът на благинката, както при всички актуални версии на Гленгойн, е неподправен с карамел е150 и се дължи единствено на влиянието на дървото. Не е прилагана и технологията на студеното филтриране. Всичко изброено е повод да поздравим дестилерията за отношението `и към нас, уиски ентусиастите, но беше ли това гаранция, че уискито ще ми хареса? 


 Аромат - спомен за мириса на десерт какаов флапджак /flapjack/, нотки череши киснати в алкохол, бренди, тютюн. Мирисът е доста интензивен и стои младежки, дори агресивно. Виното шери се отграничава още при първото вдишване. Долавят се още нотки подправки като канела, индийско орехче, смлян пипер, а след няколко секунди се появи и асоциация с по-тъмни череши. Младостта се усеща и посредством усещането за зърно, което течността оставя. Разгадах още нотки зърнен десерт с боровинки, тъмен шоколад, боров мед, сушени фурми, десерт "стики тофи пудинг", тъмни стафиди, лешникова паста като от кроасан, щрихи шоколадов кейк или мъфин с ягодов пълнеж. Откроих асоциативно и нюанс на кола, амарето и доза парфюмност. С вода /добавях я на няколко пъти/ - алкохолът стихва, за да отстъпи пред влиянието на виното, носещо и усещане за сушен тъмен плод. С още вода - зърно, парфюмност и сладко от сливи. Вкус - интензивен, маслен, сладникав, носи асоциация с шоколад, тъмни череши, пикантност, сушени боровинки, нюанс на портокалова кора. Стои агресивно. С вода - сладост, шоколад, свежа нотка, която се прокрадва под виното и спомен за нагарчащи ядки. С още вода - по-стихнал и благ, слаба сладост, джинджифил, нюанс на тъмен плод и дървесина. Финал - сгряващ, слабо сладък, предлагащ асоциация с тъмни череши, зърно. Интензивен е, но не е траен. Долових още нотки тъмна бира, слабо нагарчащи ядки и сушен плод. С вода - дървесност, слаби танини, зърно и какао. С още вода - зърно, свежест, танини.

 Оценка: 83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен е около 80-90 паунда в дестилерията.

 В обобщение: шери гигант в ранна възраст, който не ми се стори особено балансиран и пред него бих предпочел по-зрелите му роднини.         




Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар