Colonel E.H. Taylor Small batch Bottled in bond Kentucky straight bourbon - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Colonel E.H. Taylor Small batch Bottled in bond Kentucky straight bourbon


 Да отидеш в Шотландия и да си поръчаш бърбън. И най-важното, на никому да не му пука, че си избрал вносната напитка пред родния скоч. Не че персоналът в бара /CASC в Абръдийн/ се вълнуваше от поръчките ни - докато се опитвах да надскоча високите рафтове, а те наистина са разположени неудобно и бутилките се скриват една зад друга, младите господари на заведението и техните гости се бяха отдали на бирена фиеста. Към онзи момент, визирам началото на юни, не бяха напечатали още и меню, което още повече затрудни решението ми. И тъй като за последната седмица престой в Шотландия си бях доставил пределна доза малц /не количествено/, ми се искаше да опитам нещо по-непривично. Погледът ми се спря върху няколкото по-интересни бърбъни, които тук не се предлагат. Над всички тях изпъкна /буквално - бутилката е адски висока/ шишето с Кърнъл Тейлър /Colonel E.H. Taylor Small batch/, който неведнъж почти е влизал в потребителската ми кошница, но цената, която му се търси в Европа /около 110 евро/ все ме отказваше. И ето така се озовах с него в ръка, търсейки удобно място за снимки в сумрачния бар. Добре дошли в статия № 764 в блога Храм на уискито, приятели!


 "Полковникът", какъвто е и преводът на думата "colonel", е бърбън, който се ползва с добро реноме не само в САЩ, но и в останалите части на света, където хората консумират уиски. Причините не са една и две, като някои от тях са обвързани с делото на историческата личност полковник Едмънд Хейнс Тейлър - Младши, за когото ще ви разкажа след малко, а други се дължат на скорошните награди, които Джим Мъри раздаде на някои от версиите на "Colonel Taylor" в своята "Уиски библия". Оправдание да опитам именно този бърбън открих и в по-ограничената му дистрибуция в европейските земи, до които достигат като че ли повече бутилки от бърбъните "Блантънс" /Blanton`s/ и Buffalo Trace /Бъфало Трейс/ - всички, произвеждани от една от най-големите американски дестилерии, тази на Бъфало Трейс. "Полковник Тейлър" е неин ботлинг и това налага да поговоря и за нея в следващите минути.



 За предшественик на Бъфало трейс /Buffalo Trace/ се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на 19-ти век от представител на фамилията Суигърт, която била закупена от "нашия" човек, полковник Едмънд Хейнс Тейлър - Младши, който бил роднина на двама американски президенти /Закари Тейлър и Джеймс Мадисън/. Придобиването се случило скоро след края на Гражданската война.


 Тейлър дал ново име на дестилерията, вдъхновено от подгряването на казаните с дърва - "O.F.C" - Old Fire Copper. През 70-те години на 19-ти век полковникът основал нова дестилерия, а контролът върху "O.F.C." преминал в Джордж Т. Стаг, който бил подпомаган от Тейлър основно чрез лобиране - полковникът бил инициатор на приемане на закона "Bottled-in-Bond" от 1897г., който въвеждал задължителни стандарти за бърбъна, които Тейлър възприемал за свое верую.

 "O.F.C." под управлението на Джордж Стаг и с помощта на Тейлър била усъвременена - увеличен бил производствения `и капацет, а за съхранението на допълнително добитото уиски били изградени още складови помещения. Новите складови площи получили и своите имена - складове "A", "B" и "C".


 През 1897г. към екипа на O.F.C. distillery се присъединил и Албърт Блантън /на чието име е кръстен и бърбънът Блантънс/, който щял да я преведе и през почти убийствения период на "Голямата депресия" и "Сухия режим", когато Блантън произвеждал уиски за медицински цели.

 В началото на 20-ти век дестилерията била преименувана на George T. Stagg distillery, новите собственици изградили по-нова дестилерия през 20-те години. През 30-те години бил изграден още един склад "H", единственият метален в дестилерията, в който понастоящем отлежават буретата с бърбън, които се пълнят като Blanton`s.


  В края на 40-те години в дестилерията Джордж Т. Стаг/ някогашната O.F.C., работа започнал и Елмър Т. Лий, благодарение на завидните качества на който качеството на производството било изведено до нови висоти.

 През 1992г. дестилерията-наследник на закупената от полковник Тейлър получила и актуалното си име - Buffalo Trace, след като била придобита от компанията "Сазерак" /Sazerac/.  Новите собственици отдали чест на знаменитите имена, изградили бъдещето на Бъфало Трейс, посвещавайки им разновидности на произвежданите бърбъни и ръжени уискита.

 Нека си поговорим малко и за самия Едмънд Тейлър. Попаднах на противоречива информация за рождената му година /тук се сочи 1830г., докато в този сайт се спират на 1832г./. Едмънд бил част от прославен род - чичо му, Закари Тейлър, бил дванадесетият президент на САЩ, който по време на войната с Мексико от 1846-1848г. демонстрирал завидни умения, извоювали му и ранг на генерал-майор, през 1848г. и президентския пост.

 Едмънд Тейлър получил добро образование и започнал банкова дейност, в хода на която натрупал опит и средства за бъдещите си начинания. Не всяко от тях било успешно и някои довели до фалит. Периодът около и преди Гражданската война обаче се оказал благоприятен за Едмънд Тейлър. Тейлър не служил по време на войната. Северът изпитвал необходимост от средства, а Едмънд Тейлър разполагал с такива. И с влиятелни роднини. Отпусканите заеми и успешният бизнес с памук му донесли достатъчно финансови наличности, които след военния период той щял да насочи към бърбъна. Помощта, която оказал на Северните щати пък му донесла и честта да бъде провъзгласен за "полковник" - практика, позната към онези години.


  Първите стъпки на Едмънд Тейлър били насочени към закупуването на дестилерията от рода Суигърт, която по-късно преименувал на O.F.C. distillery. Малко по-късно заради финансови затруднения Тейлър я продал на Джордж Стаг, а след няколко години основал друга компания в съдружие със синовете си, която добила популярност с предлаганото от нея уиски Old Taylor, добивано в едноименната дестилерия. Олд Тейлър останал семейна собсвеност до смъртта на Едмънд Тейлър в началото на 20-те години на 20-ти век, след което под ново управление функционирала до 1972г. По-късно контрол над дестилерията и складовете `и установил Джим Бийм. До началото на 21-век бърбън там не се произвеждал и Old Taylor била в плачевно състояние. През 2009г. тя, съвместно с марката "Old Taylor", били закупени от "Sazerac", които вече предлагат свой бърбън под това име, отново в чест на Едмънд Тейлър.


 Тейлър остава в американската дестилационна история не само с въведените от него практики, но и с ролята му при приемането на акта от 1897г. /известен и като закона "Bottled-in-bond"/. Неслучайно "Сазерак" бутилира версиите на Colonel E.H. Taylor, стриктно следвайки постулатите на закона /виждате надписа в червено на горната снимка/. В какво се изразява значимостта на този държавен акт?

 Да се върнем за кратко в края на 19-ти век. САЩ е на ръба на модерната епоха, но периодът след Гражданската война оставя възможност за развитие и на не до там коректните уиски производители, които често са продавали в баровете млад, неотлежал спирт, към който са добавяли тютюн, керосин, химикали и всякакви съставки, които биха могли да подлъжат купувача, че купува нещо стойностно. Говорим за времената на Дивия Запад, когато все още достиженията на шотландските и ирландски производители не са напълно навлезли в САЩ. Тук на преден план изпъква фигурата на Едмънд Тейлър, който осъзнава, че е необходима законова регулация, скрепена със силата на държавата, която да рамкира стриктно изискванията относно бърбъна.

 Точно такава е ролята на акта от 1897г., която въвежда понятието "bottled-in-bond" като опита да се защити купувача. Под този термин се разбира алкохол /бърбън, ръжено уиски, пшенично уиски, тенеси уиски/, което минимум 4 години е отлежавало в склад под контрола на правителството и е произведен от една дестилерия в един сезон. Законът забранява добавянето на всичко, различно от вода и въвежда изискването уискито, означено като "bottled-in-bond", да бъде бутилирано при 50% алкохолно съдържание. 
 С приемането на този акт американската уиски индустрия посрещнала подобаващо новия век и изпитанията, които той предлагал.


  Всичко изброено се отнася и за Colonel E.H. Taylor Small batch, който представям днес. Както всеки бърбън и този отлежава в нови обгорени бъчви от американски бял дъб. Четирите години отлежаване преминава в склад "C", изграден от самия Едмънд Тейлър в началото на 80-те години на 19-ти век. Американското законодателство въвежда изискване за процентното съдържание на царевицата в кашата, която се дестилира при производството на бърбън - тя трябва да бъде минимум 51%. Останалото количество се допълва от други зърнени култури /най-често ръж и пшеница/. Не мога да ви кажа каква е конкретната рецепта и процентното съотношение при "Малката партида" /Small batch/. Не открих и данни за нивото на обгаряне на дъбовите бъчви - както знаете, американските уиски производители избират между няколко степени на обгаряне, всяка една от които влияе по различен начин върху цвета и профила на уискито. Тук ми се струва, че буретата са обгаряне до трета или четвърта степен. Цветът на благинката е натурален, но не съм сигурен дали е била студено филтрирана.


 Аромат - интензивен мирис, носещ асоциация за ръж, накиселяващ портокал, карамфил. Носи усещане за слаба сладост, печени фъстъци, сладко от малини или ягоди, ванилов сладолед с портокалов топинг, плодови желирани бонбони с мирис на червени плодове, щрихи ацетон или разредител, плодова дъвка, сладко от череши и карамел. С вода - кафе, ръж, портокалова кора, ягоди и ягодово сладко. Вкус - пикантност, още ръж, сладост, накиселяващо усещане. Отприщва слюноотделянето. Нотки цитрус и сгряващо усещане. Стои някак дървесен и суховат. Разви се и спомен за сладникав тъмен или червен плод. С вода - сладост, пикантност, дървесност, нотки тъмни плодове. Финал - среден, суховат, щрихи кафе, дървесност, слаба сладост, какао, ръж, асоциация с подправката карамфил, масленост и нотки нагарчащи бадеми. С вода - свежест, зърнен нюанс, мед, горчивина и спомен за прасковен компот.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 100 евро.

 В обобщение: типичен представител на бърбън школата с подчертано ръжен профил и видно дървесно влияние.

             



  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар