Glen Garioch 15 y.o. Sherry cask matured single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 11 февруари 2019 г.

Glen Garioch 15 y.o. Sherry cask matured single malt whisky


 Статия № 811 в блога Храм на уискито има лек ретроспективен уклон. Почти като в приказките, ще започна разказа си с няколко встъпителни думи за миналото. Вместо неуточненото и времево неясното "имало едно време", ще прибегна до силата на конкретиката - предисторията на днешното ревю може да бъде проследена до последните майски дни на 2018г., когато с Яна поехме към Шотландия в опит да сменим тукашното топло време с по-хладното и влажното, което Островът обикновено носи. Уви, жегата ни застигна и там, но тя не попречи да си изкараме супер в дните, през които пътувахме между малки и големи градове, съответно между малки и по-големи дестилерии. Първата сред посетените дестилерии бе малката по площ, а и по производствен обем Глен Гири /Glen Garioch/. Може би за много от вас името `и не говори нищо, но си направете услуга и потърсете 12-годишното малцово уиски - няма да съжалявате, а след това ще ми благодарите.


 Ранното майско утро, в което пристигнахме в селцето/ градчето Олдмелдръм предвещаваше само красиви емоции - стартирахме деня с кафе и сладки в близката сладкарница, тъй като Гири все още не приемаше туристи в девет сутринта. Независимо от топлината навън, хората в дестилерията вече бяха подпалили медните казани, около които температурата става още по-нетърпима. В това се убедих за пореден път в хода на тура на производителя. За него вече писах подробно в статията за посещението в Глен Гири /Visit to Glen Garioch distillery/. Преди и след него успях да поразгледам подробно дестилирийния магазин, в който освен сувенирите и брандираните дрехи, се предлагаха и не малко уискита. Интерес разпалиха няколко от тях, но не всяко бе по финансовите ми възможности - помня, че очите ми останаха по един дестилат от 70-те, отлежавал в шери бъчви, който обаче струваше около 500 паунда. Утехата обаче открих в далеч по-приемливо оцененото 15-годишно Глен Гири, също отлежавало в шери бъчви от вино олоросо. Не се стърпях и бързо посегнах към рафта - след фотосесията в посетителския център, бутилката намери новия си собственик и я отмъкнах към Дъфтаун, където бяхме отседнали.


 Горната снимка направих в дестилерията. Тематично, нали? След Дъфтаун, Glen Garioch 15 y.o. пое по дългия път към дома, старателно увит в предпазна хартия. Идеята ми беше да го отворя и да го споделя с приятели - все пак, за това е произведено. За моя радост, бутилката оцеля в куфара след дългия полет и прехвърляне на багажа в Лондон и няколко дни по-късно я разходих вече на шуменска земя. Почти като "Пътят на коприната".


 Шишето отворих през юни и след като изпълних замисъла си, го оставих да подиша. Така процедирам с бутилките си - не се притеснявам от навлизащия въздух. По мое мнение престоят след отварянето им, ако не продължава вечно и се обезпечи добра среда за съхранение, не вреди, а напротив - помага, особено при високоградусните или при по-младите напитки, които в началото могат да се усещат по-агресивно.


 Изминаха месеци от последните летни снимки и преди около две седмици прецених, че вече е дошъл моментът за по-задълбочен прочит. Той не би бил пълноценен, ако не бе съпроводен с водене на дегустационни бележки и със задължителната за мен уиски фотография, документираща капките шери отлежало щастие, до които имате възможността да се докоснете чрез зрението си.


 Първото, което може би ви прави впечатление, че никъде по етикета на уискито не фигурираха празни хвалебствия за качеството на ползваните на бъчви и за това колко лимитиран е тиражът на тази версия - а той е такъв заради малкото количество добиван спирт в дестилерията. На гърба на бутилката бе посочен единствено алкохолния градус, 53,7%, а на лицевата страна бе упоменат характера на отлежаването - уискито старее изцяло в бурета от испанското шери олоросо - не е посочено дали са първо или последващо пълнене. Подозирам, че цветът на благинката е подсилен с карамел е150. Опасенията ми се градят на установената практика от компанията-собственик /Suntory/, която ползва оцветител за версиите на другите свои шотландски едномалцови уиски /Auchentoshan, Laphroaig, Bowmore и Ardmore/ и най-вече на липсата на изричен текст на етикета, отхвърлящ употребата на оцветител. Никъде не бе отразено и дали уискито е студено филтрирано - информация, която може би е маловажна за консуматорите, но е от съществено значение за ценителите на уискито, какъвто съм, а надявам се и вие.


 Аромат - интензивен, долавят се видни следи от шери, зърно, ацетон, какао, фъдж с шоколад, какаов десерт flapjack, пикантност, не особено сладък на мирис. Доминира се от усещането за тъмни сушени плодове и подправки, карамфил, карамелов топинг, сушени солени подправки, къпини, тъмни боровинки, шоколадово брауни, препечен хляб с масло и шарена сол, желирани бонбони с мирис на "кола" или горски плодове, мирис на ягода като сладкарска есенция или десерт, нотки череши киснати в алкохол, а след минути на преден план изпъкват сушените тъмни плодове. Долових и мирис като от клечка от кибрит, тамян, смола и прилика с тъмен ром или бренди. С вода - по-свежи плодови нотки, мандарини, шери, ароматни билки, спомен за плодов сок от тъмни плодове. Вкус - суховат, интензивен, пикантен и леко киселинен. Оставя спомен за цитрусова киселинност. Щрихи какао, канела, слаба сладост, сушени плодове, какаов десерт, шоколадов мус с високо съдържание на какао, нотки препечено, усещане като от тъмно грозде, арония и повече сладост при следващите отпивания. С вода - сладост, по-умерена пикантност, нюанс на тъмни плодове, сладникав цитрус и зърна от кафе. Финал - среден до траен, интензивен, дървесен. Долавят се танини и сгряваща пикантност. Нотки сушени тъмни и червени плодове. Сладостта е слаба. И тук се прояви киселинността като от цитрус. Оставя спомен за тъмно грозде и тъмни боровинки, далечна асоциация с прах, бира стаут, восък от восъчна пита и прилика с орехов ликьор. С вода - танини, следвани от нотки сладникави сушени тъмни плодове и шоколадов бонбон с кафе.

 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 70 паунда.

 В обобщение: шери бомба с хармоничен характер.

     

 

Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар