Glentauchers 1991 25 y.o. single malt whisky, Exclusive to The Whisky Shop Dufftown - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 3 септември 2019 г.

Glentauchers 1991 25 y.o. single malt whisky, Exclusive to The Whisky Shop Dufftown


 Честит септември! Между последната статия за август и първата за новия месец оставих кратка пауза от няколко дни, в които с Яна отскочихме до Созопол. Вече отново съм на линия и подготвям новата порция от уиски ревюта. Първото от тях ще бъде представянето на бутилка, която закупих през май 2018г. от Шотландия. Ако следите блога, знаете, че тогава бяхме отседнали в градчето Дъфтаун, известно като "Световната уиски столицата" заради намиращите се там няколко дестилерии - именно в града се подвизава един от най-известните магазини за уиски в Шотландия, казващ се "Whisky Shop Dufftown". Мястото е чудесно и се управлява от познавачи, които често избират бъчви с уиски от производители или независими компании-бутилировачи, които се пълнят за ексклузивна продажба в магазина. Точно такава е версията на Глентохърс /Glentauchers/, която поставя началото на септември в блога Храм на уискито.


 Към онзи момент в магазина се предлагаха още няколко лимитирани заглавия - мисля, че нито едно от тях не бе за подценяване, но тъй като куфарът вече бе на предела си, реших да грабна само две от тях. Освен 25-годишния Глентохърс, купих и един Балблеър /Balblair/ от 1996, също наличен единствено при търговеца от Дъфтаун. Не съм го опитал още, но планирам да го направя скоро, за да го опиша пред вас. От него, както и от почти всяка бутилка имаше отворени тестови образци, които подуших - именно Глентохърс изпъкна с интересния си мирис. Другият мотив за избора ми бе отсъствието на официални версии на дестилерията - до момента съм опитвал само още един Глентохърс, но и той бе част от гамата на независимите бутилировачи. И тъй като се възприемам за уиски изследовател, не можех да пропусна възможността да разнищя тази зряла негова разновидност.


 Историята на уиски производството в Глентохърс се свързва с имената на Джеймс Бюкянън и У. Лоури, които през 1897г. основали компанията, управляваща в идните години младата дестилерия, разположена в рамките на фермата Глентохърс в близост до Кийт, Спейсайд. По-късно Лоури се оттеглил поради финансови затруднения и Бюкянън поел цялата управленска отговорност.


 През 20-те години на 20-ти век компанията на Бюкянън се обединила с "Джон Дюар и Синове", които били закупени от "Distiller`s Company Ltd.", притежаващи вече и марката "Джони Уокър". Следващите години довели до електрифицирането на дестилерията и до увеличаване на производствения `и обем. Както повечето производители от това време и Глентохърс сама подготвяла ечемика си в т.нар. "malting floor", която практика била преустановена в края на 60-те години.


 През средата на 80-те години дестилерията прекратила производството на уиски заради настъпилата икономическа криза, но след няколко години била продадена на "Allied Distillers". Производството било възобновено в началото на 90-те години, но както и преди това, добитият спирт бил насочван към смесените уискита. Вместо официални едномалцови версии, предлагани от собственика на дестилерията, на пазара били налични бутилки на независими бутилировачи, на които били продавани бурета с Glentauchers.


 През 2005г. "Алайд Дистилърс" били придобити от "Перно Рикар", а заедно с тях френският алкохолен гигант установил контрол и върху Глентохърс. Едва в края на 2017г. Перно Рикар пуснаха на пазара трио от 15-годишни дестилати, презентиращи три от дестилериите, произвеждащи малц основно за смесените уискита. Освен Glentacuhers, това са Гленбърги /Glenburgie/ и Милтъндъф /Miltonduff/.


 Собствениците на магазина не са ползвали услугите на официалните господари на Глентохърс, а са се отправили около 40 мили в северна посока /в градчето Елгин/, където се намира седалището на независимия бутилировач "Gordon & MacPhail" /Гордън и Макфейл/, от когото са закупили бурето с четвъртвековния малц. Подобни практики са често срещани в Шотландия, а и не само там и редица магазини глезят клиентите си с по-лимитирани къси серии от уиски - общият брой на бутилките зависи от това колко бурета са пълнени за партидата. Версията, която описвам днес е посветена на 10-годишнината на магазина и е била избрана от целия екип /Кат, Вики, Вал и Майк/. 

 При Glentauchers 25 y.o. налични за продажба са били 216 стъкла, което се дължи на факта, че са произлезли от сравнително малка бъчва от типа хогсхед /American oak refill hogshead/ с № 6963, в който преди това е съхраняван бърбън - вместимосстта ѝ е около 250-300 литра и след дългия престой на уискито в нея, резонно следствие от което са и настъпилите загуби в алкохол и вода, наричани "ангелски дял" /или фири/, количеството напълнени бутилки е сравнително малко. Да не забравим и това, че уискито не е разреждано с вода /cask strength/ и носи доста сериозно алкохолно влияние от 56,4%.





 При бутилките, пълнени за по-тясната аудитория на уиски ценителите, какъвто съм и аз, информацията за историята на напитката е доста богата - освен всичко изброено, задният етикет сочи и денят, в който спиртът е бил положен в бурето и това е 20.06.1991г. Бутилирането му се е случило през юли 2016г. след навършени пълни 25 години. Тези индивидуализиращи белези на благинката са надлежно описани и в сайта на магазина. И за да бъде атмосферата завършена, е редно да споменем отсъствието на оцветител карамел е150 и липсата на студено филтриране на алкохола.





 Аромат - интензивен, нотки дървесина, ванилия, лакта, лимон, лимонена кора, мед, ментов чай, джинджифил, спомен за мириса на филия с масло и мед, пълнозърнест хляб, жълт плод, круши, пъпеш, лимонада, бадемов ликьор, жълто грозде, банани, бананов сладкиш с мед, бонбони с мирис на жълти плодове, йогурт с кайсии/ манго/ праскови, смлян пипер. С вода - водещи са отново щрихите дървесина и усещането за жълти плодове, ананас, ванилия, тютюн /станиолчето от кутията с цигари/, кожа и билки. Вкус - сериозна пиперливост, мощна сладост, мед, захаросан лимон, сгряващо усещане, сухота, дървесност, жълт плод, жълта круша, слаби танини. С вода - пикантност, сладост, лимонени нотки, танини и още по-отчетливо усещане за влиянието на дървото. Финал - среден до траен, дървесност, лимонена кора, тревистост, сладост, сериозна пикантност, нотки свеж жълт плод, кайсиеви ядки, мед и сухота. С вода - билки, тоник, лимонена кора, отново мед и мотив на жълт плод, восък, феноли и слаб спомен за овъглено дърво.

 Оценка: 89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: 135 паунда.

 В обобщение: уиски с характер. Не бих го описал като най-богатото, което съм опитвал до днес, но е композирано по начин, който ми харесва.


       

  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар