Възраст на уискито - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

Възраст на уискито




 Наскоро попаднах на материал за уискитата без означение на възрастта им или както са известни - "NAS"/no age statement/. Отдавна ми се въртеше идеята за подобен пост, в който да изложа моето виждане по темата и попадайки на статията при приятелите от Nokov&son, се мотивирах да седна и да напиша виждането си по темата. Всъщност аз вече изложих мнението си към тяхната статия и сега ще го възпроизведа, като приложа и няколко катинки за пример.

 На мен, а и на повечето от вас предполагам вим прави впечатление, че утвърдени марки, стоящи солидно на пазара все по-често предлагат нови уискита, да не кажа и че заместват наложените си дестилати с означение на години с т.нар. "NAS-уискита". Отговорът, който често получаваме от ангажираните с производството хора е почти идентичен - този подход се оправдава с някаква прекомерна загриженост за нас, клиентите, както и с възможността мастър дистилърите всяка година спокойно да подбират най-добрите възрастни уискита, без да се притесняват от необходимостта да сменят етикетите на бутилките. Можем да чуем и по-откровен отговор, но това няма да се случи пред голяма аудитория и то от голяма компания, просто защото ще признаят факт, който ще навреди на имиджа `и. В тази статия няма да обсъждам дали съответните дестилати без години са вкусни, качествени или не. В част от случаите ще бъдат. Но не в това е въпросът. Идеята на този пост е даде личното ми и безпристрастно становище, което ми се струва, че кореспондира и с това на останалите уиски почитатели.
Glenmorangie Tusail - част от т.нар. "Private" линия на Гленморанджи, която предлага дестилати без години, които за сметка на това са ограничени като количество и се търсят доста от колекционери
 За нещастие описаната по-горе тенденция е глобална и тя обхваща все по-широк кръг от малцови напитки /при бленд уискитата е утвърдена практика от години, но с оглед съставките на бленда и наличието на зърнен дестилат, при който не се търси ефекта на отлежалия малц/. Това, че не се поместват години хората от съответната марка го обясняват с грижата за нас, клиентите и как еди кой си избира най-качествените дестилати за своеобразния бленд от бъчви /ако не говорим за т.нар. "single cask/barrel whisky", които се пълнят от една бъчва/. Истината е друга. Търсенето на малцови напитки в момента е по-голямо от всякога / не само от истинските ценители на кехлибарената течност, но и по-заможните хора, които възприемат скъпото старо уиски като отражение на просперитета и благосъстоянието им, което води и до някои абсурдни ценови изражения на някои напитки на аукционния, вторичния пазар/. И то не какви да е, а отлежали. Хората се ръководим от означението на етикета, за добро или лошо и асоциираме напредналата уиски възраст като знак за невероятно качество, което обаче не винаги е така и често се разочароваме от скъпи и отлежали напитки. Така че не би могло да се постави знак за равенство между голямата възраст на уискито и неговото качество. Но да се върна на търсенето и завишения му темп. 

 На това търсене дестилериите не могат да отговорят с необходимото количество. В годините на рецесия и на свит пазар от преди 30 години са имали складирани запаси /ясно е, че става дума за по-старите дестилерии, тъй като такава а 10-15 години не е съществувала към онзи момент/, които вече се изчерпват или намаляват, а съществуващите наличности се насочват към водещи пазари. Повечето младо уиски и желанието да запазят останалата наличност от стар дестилат ги води именно към тенденцията на NAS-производството. Обяснения от типа на "в тази бутилка има уиски от 5 до 20-30-50 години" са нонсенс, защото ние реално не знаем дали това старо уиски не е минимален процент от бленда /сместа от отделните малцови бъчви, а не между малц и зърнено уиски/. Следва да се има предвид и факта, че шотландската уиски асоциация е забранила подобно означение на етикетите /"Уиски на възраст до Х годни"/. И ако в този случай пък решат да пососчат годините на уискито ще трябва да означат най-младия дестилат, отново съобразно утвърдените стандарти. Кой тогава би дал 80-90-100 и повече лева, евро, паунда за младо 5-годишно уиски?! Разбира се, дестилериите тогава могат да решат да намалят цените на уискито, но това до момента не се случва и няма да се случи именно заради вратичката на уискито без години, а и с оглед пазараното им поведение и стремежа за генериране на средства. Още нещо, ако някога се е предлагало 12-годишно уиски, заменено от да речем "Distiller`s Reserve", това не означава, че цялото съдържимо е било единствено 12-годишно. За постигането на оптимален вариант производителите по преценка на мастър блендърите добавят и са добавяли и по-стари уискита за придаване на богат характер на напитките. Нещо, което сега ни се представя като нововъведение при напитките без години. Това накратко е движещата сила на дестилериите в днешно време. Кога ще се преустанови тази практика? Ще продължава ли вечно? Животът и пазара на уиски в частност се определя от цикличност. Във времето на засилено търсене и консумация пада качеството на предлагания продукт, грижата за клиента, макар и да звучи прекалено крайно като становище. Когато обаче пазарът се свие и дестилериите започнат да изпитват затруднения, както вече неведнъж се е случвало, тогава борбата за клиента ще се засили и отново ще видим позабравените напитки с години. А и към този момент, с оглед заниженото търсене, дестилериите биха могли да заделят повече уиски за по-дълго отлежаване, което по-късно да предложат под етикет с години. 

 Накратко това е моят поглед по темата. Знам, че са възможни и други становища. Както споменах и в началото чрез тази статия обосновавам единствено виждането си по въпроса с отсъствието на означение на годините на уискито, а не целя да заклеймя отделно уиски или напитки изначално като по-слаби или не до там вкусни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар