Една мечта или ... Macallan fine oak 12 y.o. single malt - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 14 януари 2014 г.

Една мечта или ... Macallan fine oak 12 y.o. single malt


Macallan fine oak 12y

  Дълго чаках тази среща. Често се засичахме по щандовете ... Бегъл поглед и въздишка ... Днес обаче се реших и предприех първата стъпка - след като се сдобих със стъклото "Glencairn" отскочих до алкохолния рай и "свих" една миниатюра на Макалън 12г. Да си призная имах големи очаквания и изгарях от желание да развинтя капачката /което впоследствие не се осъществи, тъй като бутилката е запечатана с коркова тапа/.

 Сега по същество - какво се получи? Подготвих терена за снимки и преди разливането направих няолко кадри, които ще споделя и с вас. Бутилчето само по себе си беше приятно на допир, а златистата течност, затворена в него, караше ръката неволно да посяга към чашата. След отварянето на кутийката, в която беше бутилката и премахването на бандерола се насочих към отпушването на гърлото. Лъхна ме леко сладникав аромат. "Предстои орално пиршество" - помислих си аз, спомняйки си за любимите ми десертни вина, които някога ще представя. Копирайки майсторите излях с вещина съдържимото в Гленкирн-а. Първата фада приключи - започна дългоочакваната дегустация.

 Преди да поднеса течността към устната си падина проведох задължителното разклащане на чашата, което бе последвано от "улов" на аромата. Прибавих и малко вода на умерена стайна температура, за да "отключа" ароматните свойства на скоча, отново разклатих, подуших, премрежих поглед и поднесъх чашата за начална проба. Уискито попадна там, откъдето нямаше никога да излезе и взе да се люшка в устата ми. В първите секунди вкусът на Макалън ми се стори благ, но след няколко секундно жабурене капките скоч "избухнаха" и изгориха рецепторите ми. Добавих още няколко капчици вода и повторих процедурата. Този път вкусът ми се стори по-приемлив, но все така неочаквано твърд. Ако не броим паренето мога да кажа, че уискито има не много плътен вкус, напомнящ ми на мед или меден продукт. Послевкусът носи тези му характеристики с още по-голяма сила, което безспорно радва. 

 Освен в чист вид дегустацията обхвана и "замезването" с ядки /бадеми и лешник/ и с шоколад /бонбони "Мерси"/. С ядки определено комбинацията не ми се понрави. След почистване на устната празнота с чиста вода тествах и вариацията с шоколад, която бе далеч по-успешна. Определено черният шоколад с високо какаово съдържание би паснал идеално и би туширал експанзивния вкус на скоча.

 След още няколко глътки чашата се изпразни и дойде време за равносметка. Тук е мястото да споделя защо консумирах миниатюра - цената на изпробваното уиски не е ниска, а неизвестността ме плашеше. Преди време рискувах с Мадейра и бутилката стои пълна над половината в ъгъла /за разлика от Портото, което редовно пада в жертва на моето чревоугодничество/. С думи прости - не ми се набутваха отново шапка с пари за нещо, което можеше да се окаже провал.

 Заключение: не съм очарован. Надявах се на нещо по-добро, без да знам какво. Меденият вкус/ послевкус ми хареса, но остротата не ми се понрави. Бих ли го пробвал отново? Да, но от бутилка с гарантиран произход. 

 П.С. Това беше първото ми ревю и в действителност не мисля, че го проведох по съответния начин. В архива на блога можете да намерите последващата ми дегустация, при която резлутатите бяха по-пълни и представителни.
Ето и обещаните снимки:


   










 A Dream or … Macallan fine oak 12y.o single malt whisky



 I've been waiting long time for this meeting. We were seeing each other often on the stands … Cursory glance and a sigh … Today, however, I decided and did the first step - after I got the glass "Glencairn" I jumped to the alcohol paradise and "stole" a miniature of Macallan 12 y. Must admit that I had high expectations and was very eager to unscrew the cap /subsequently this didn't happen, because the bottle was sealed with a cork stopper/.

Now to the point - what happened? I prepared the terrain for photos and before the spill I made a few shots that will share with you.
The bottle itself was pleasant to touch and the golden liquid encapsulated therein made the hand involuntarily to reach for the glass. After opening the box in which was the bottle and removing the banderol I headed to opening the throat. I caught a slightly sweet flavor. "Here comes the oral feast" - I thought, reminiscing my favourite dessert wines that will present you at some point. By copying the masters I skillfully poured out the content in Glencairn glass. The first phase ended - began the long awaited tasting.
Before steering the liquid towards my lip-hollow, I did the obligatory shaking of the glass, which was followed by "catching" the flavor. I added a bit of water at moderate room temperature to "unlock" the aromatic properties of the scotch, shook again, sniffed, dazed gaze and prepared the glass for initial taste.The whiskey ended up where it could never go out and began to sway in my mouth. During the first seconds Macallan tastes good to me, but after a few seconds of gargling the scotch drops "exploded" and burned my receptors. I added a few more drops of water and repeated the procedure. This time the taste seemed to me more acceptable but still unexpectedly hard. Excluding the burning I can say that whiskey has not very dense taste, reminiscing me of honey or honey product. The aftertaste brings these features with even greater intensity, which undoubtedly please the senses.
Except its pure form the tasting included and "appetizering" with nuts / almonds and hazelnut / and chocolate / "Merci" chocolates /. The combination with nuts definitely didn't satisfy me.  After flushing the mouth-gap with clean water I tasted and the variation with chocolate, which was far more successful. The dark chocolate with high cocoa content would definitely fit perfectly and would neutralize the expansive taste of scotch.
After a few more sips the glass is empty and it's time for summary. Here is the time to share why I consumed a miniature - the price of the tested whiskey is not so low and the unknown did scare me. Some time ago, I risked with Madeira and the bottle stands over half full in the corner /unlike the Port wine which regularly becomes victim to my gluttony/. In simple words - I didn't want to shove again a hat full of money for something that might be failure.
Conclusion: I'm not fascinated. I was hoping for something better, not knowing what. I liked the honey taste/ aftertaste, but didn't like the sharpness. Would I like to taste it again? Yes, but from a bottle with guaranteed origin.

 P.S. This was my very first review so i wasn`t satisfied with it. In the blog archive you can find my second tasting, which i find a bit more accurate.


Няма коментари:

Публикуване на коментар