Captain Jack - Jack Daniels Tennessee whiskey - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 9 май 2014 г.

Captain Jack - Jack Daniels Tennessee whiskey


 Във вечерта, в която дегустирах Wild Turkey 8y 101 proof завърших приключението си в компанията на добрия, стар Джак, който повечето от вас познават по-добре и от мен. Реших, че особеностите на Тенеси уискито биха се проявили най-ярко при съпоставка със силния Кентъки стрейт бърбън на Wild Turkey.  


 Истинското име на човека-символ на производството на уиски в САЩ е Джаспър Нютън Даниел, чието прозвище било Джак. Родил се в голямо семейство през 1850г., като имал още 11 братя и сестри. Майка му починала рано и след десетата си година започнал да се подготвя да усвои търговския занаят. Бил ангажиран с помощ в бакалията на лутерански проповедник в Линчбърг, Тенеси. Отецът се занимавал уи с дестилилирането на алкохол. В тази област щял да се развие и Джаспър, който бил ангажиран с помощна дейност. Проповедникът ползвал две технологии, които щели да бъдат възприети и от Джак - първата, обозначавана като sour mash, се изразява в това, че при дестилация на алкохол се запазва част от старата ферментирала каша, която да бъде добавена към новата, за да подсили ферментацията. Втората технологична заемка се нарича "Lincoln County process", отличаващ днес бърбъните от тенеси уискито. Това е допълнителното филтриране на дестилиранивя спирт в Тенеси през слой от въглища от кленово дърво, действащи като естествен филтър.  През 60-те години на 19-ти век, на около 13 години, Джак закупил дестилерията от отчето, което било принудено да преустанови дейността си. Джак открил добра земя в Линчбърг, както и чист воден извор, които също закупил. На около 16 години вече бил работодател на няколко лица, а дестилерията му била законно регистрирана. На 21 години вече бил утвърден бизнесмен, който ползвал всякакви иновативни трикове за популяризиране на стоката си, включ. и рекламни балони.  В края на века Даниелс взел участие и в политическите борби, помагайки на тези, от които бизнесът му би имал полза. Дори спонсорирал и създаването на първата музикална група в Линчбърг.  Началото на 20-ти век донесло утвърждаване на марката на американския пазар. Джак въвел племеника си, Лем Мотлоу, в производството на уиски. В идните години тенеси уискито на Даниелс спечелило и първите си международни призове, вдъхновили бъдещите лимитирани издания "Gold Medal", част от които вече ви представих и подробните ми бележки може да откриете в категорията "Tennessee whiskey" в дясно. За нещастие, при инцидент през 1906г. Даниелс си наранил пръста на крака /казват, че ритнал сейфа си, тъй като не се отварял/. Джак не обичал лекарите и пръстът му се инфектирал. Положението се усложнило и довело до загубата на крака. През 1911г. последиците от нелепата случка довели до смъртта на Даниелс. Контролът върху компанията поел Лем Мотлоу. Заради въведения Сух Режим, първоначално само в Тенеси, Мотлоу изместил дестилацията в Сейнт Луис, който период не е от най-добрите в историята на бранда. По-късно Сухият режим обхванал цялата територия на САЩ и дестилерията затворила.  С отмяната на забраната Мотлоу преместил дестилерията повторно в Линчбърг и започнал усърдна работа. Дошла Втората световна война и приготвеният алкохол бил използван като гориво в торпедата. За сметка на това, през 1944г. уискито на Джак Даниелс било признато за тенеси уиски, различно от бърбъна, благодарение на допълнителния процес по филтрация на дестилирания алкохол през въглъщи от клен, известен като "Lincoln County process". През 1954г. компанията била продадена на Браун-Форман. И от тогава марката Jack Daniel`s бележи чутовен световен успех.

 Стандартният Джак е минимум 2-годишен, по подобие на стрейт бърбъна, произвежда се от каша с минимум 51% царевица в нея, като дестилираната течност отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб. Не се ползват оцветители, по подобие на стрейт бърбъна, но за разлика от него благинката след дестилация се прекарва през слоеве от гранулирани кленови въглища, които играят ролята на филтър. 
  
 След тези, надявам се интересни, факти, дойде времето и за моето кратко ревю. Цветът е тъмен, махагонов. Без вода ароматът е мек и приятен. Странното е, че долових плодови нотки, които първоначално оприличих на пъпеш, но впоследствие ми напомниха банан, което ми се стори странно и помислих, че има нещо нередно с чашата или с бутилката. Впоследствие, след като се допитах до чичко Гугъл, се оказа, че и други са установили този аромат, дължащ се на естерите в бъчвите. С вода ароматът леко се отприщва, като се засилват нотките банан и карамел. Вкусът без вода е свеж, приятен и мек, особено ако го съпоставя с този на 50% Wild Turkey, плодов/череша, банан/, като течността е доста пивка. След капка-две вода се засилва усещането за черешов вкус, ванилия и карамел. Финалът е сравнително краткотраен, мек и приятен. 
 Оценката ми е 4,8/6. Цена: около 30 лв. 

 В обобщение: повече ми се понрави силният аромат, вкус и послевкус на бърбъна Wild Turkey, който отдавам на липсата на присъщата за Тенеси уискито допълнителна филтрация през няколко слоя кленови въглища.





 "Captain Jack" - Jack Daniels Tennessee whiskey




 In the same evening, in which I tasted "Wild Turkey 8y 101 proof" I finished my adventure in the company of good, old Jack, which most of you know even better than me. I decided that the peculiarities of the Tennessee whiskey would have appeared most vividly in comparison with the strong Kentucky straight bourbon of Wild Turkey.


 Before meet you with my notes, I present you a few lines that i read here. "The whiskey is produced in Lynchburg, Tennessee by the Jack Daniel Distillery, which has been owned by the Brown-Forman Corporation since 1956. Paradoxical fact is that in the home state of the popular brand was been introduced Prohibition, despite the working distillery. In 1910, Tennessee passed a state-wide prohibition law, making impossible the legal distillation of Jack Daniel's. That's why Lem Motlow / Jack's nephew / moved the distillery in St Louis, Missouri, and Birmingham, Alabama. Unfortunately, none of the bottles produced from these locations was ever sold due to quality problems. The introduction of prohibition in 1920 through the Eighteenth Amendment to the Constitution stopped production in St Louis; production in Alabama having been stopped earlier by that state's prohibition laws. Even the Twenty-first Amendment didn't allow production in Lynchburg to restart, as the Tennessee state prohibition laws were still in effect. Motlow, as a Tennessee state senator, helped repeal these laws, allowing production to restart in 1938. The five-year gap between national repeal and Tennessee repeal was commemorated in 2008 with a gift pack of two bottles, one for the 75th anniversary of the end of prohibition and a second commemorating the 70th anniversary of the reopening of the distillery - with an anniversary bottle. The U.S. government banned the manufacture of whiskey during World War II and a little beyond, from (1942 to 1946). Motlow resumed production of Jack Daniel's in 1947 after good quality corn was again available. The company was later registered as "Jack Daniel Distillery, Lem Motlow, Prop., Inc."  This has allowed the company to include the name of Lem Motlow, in its advertising. Likewise, the advertisements continue to say that Lynchburg has only 361 people, though the 2000 census reports 5,740. This is allowable because the entire label was trademarked in the early 1960s when the population were just as much. Another interesting fact is that in the Moore County, where the Jack Daniel's distillery is located, is one of the state's dry counties, i.e it is legal to distill the product within the county, but it is illegal to purchase it there. However, a state law has provided one exception: a distillery may sell one "commemorative product", regardless of county statutes. Jack Daniel's sells "Gentleman Jack" and "Jack Daniel's Single Barrel" at the distillery's "White Rabbit Bottle Shop."
I hope that you found these facts interesting, and now it's time for my short review. The color is dark, mahogany. The aroma is mild and pleasant without water. It is strange that I caught fruity notes, which initially likened to a melon, but subsequently reminded me of banana. This seemed strange to me and I thought there was something wrong with the glass or bottle. Subsequently, after a consultation with uncle Google, it turned out that others also have found that aroma, result of the esters in the barrels. The added water slightly unleashes the aroma, and strengthens banana and caramel notes. The taste without water is fresh, pleasant and soft, especially if I compare it with 50% Wild Turkey, fruity /cherry, banana/ and the liquid is quite palatable. A drop or two of water increase the feeling for cherry flavour, vanilla and caramel. The finish is comparatively short, mild and pleasant. My assessment is 4,8/6. I was more pleased by the strong aroma, taste and aftertaste of bourbon "Wild Turkey", which I relate with lack of inherent to the Tennessee whiskey, additional filtration through several layers of maple charcoal.

Няма коментари:

Публикуване на коментар