Пътят на бивола - Buffalo Trace straight bourbon - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

събота, 6 септември 2014 г.

Пътят на бивола - Buffalo Trace straight bourbon


 Широки равнини и стада биволи/ бизони, пасящи наволя, необезпокоявани от човешко присъствие. Това е било някога. Сега е друго. Биволите освен сред природата могат да бъдат срещнати и на друго място - това място е дестилерията "Buffalo trace" в Франкфорт, Кентъки. Онзи Кентъки, където се ражда качествения бърбън.

 Дестилерията е позната и под други имена, едно от които е George T. Stagg. Под това име днес се произвежда един от премиум позиционираните бърбъни на компанията, до който се надявам някога да се докопам. Дестилерията функционира непрекъснато от създаването си някога през 19-ви век, дейно участие в което взел Харисън Блантън /чиято фамилия означава един от най-добрите бърбъни на компанията, за който може да прочетете в следващото ревю/ и това я прави търсена туристическа дестинация сред американските исторически забележителности. И за да завърша историческия преглед ще спомена, че дестилерията е произвеждала уиски и през Сухия режим за "медицински цели".

 Компанията произвежда редица уискита, сред които Buffalo trace, Eagle Rare, Blanton`s /който ще ми прави компания в следващото ревю/, George T. Stagg и Van Winkle, който е един от най-редките видове бърбън, продаващ се мигновено на високи цени, като годишното му производство възлиза на около 7000 бутилки, които предполагам предварително са разпределени. Така че ако искате да ме изненадате за рождения ден, знаете с какво да бъде. :)
 А сега за Buffalo Trace.

 Какво ми направи впечатление? На първо място - бутилката, в частност етикетът. Изглежда като парче откъснат вестник и създава приятно усещане. На следващо място - алкохолният градус, който тук е 40%. И не на последно цената - успях да се сдобия с него за 42 лв., което си е добра сделка на фона на всеобщата му цена в България.

 Какъв е цветът му? Златист /някакъв нюанс на благородния метал/. Прилагам снимка за сведение. Тъй като това е straight bourbon /за него има строги регулиции/, то цветът е натуралният и се дължи на отлежаването в новите обгорени бъчви от американски дъб.


 Аромат. Силен е, но без да се натрапва и да налага извъртане на глава или избърсване на сълзи. Още в началото долових ликьорен аромат /може би черешов/ и лек ацетон. Налични бяха и дървесни дъбови нотки, примесени с приятна сладост. Вкусът беше нещото, което ме изненада. Усеща се леко "сухо" /аз му казвам скок в неизвестната дълбочина/. Очаквах по-силно проявена сладост, която обаче почти отсъстваше. Долавя се и нотка пикантност, но същата е далеч по-слаба от представителите на Wild Turkey. Може би "сухият" му вкус, който е наличен и при шотландските уискита, отлежавали в бъчви от шери олоросо, и липсата на присъщата на бърбъните сладост кара част от заклетите фенове на сингъл малцовете да го оценяват високо и да го предпочитат пред другите бърбъни. Силно проявен е дървесният вкус. Послевкусът е със средна продължителност. Проявява се лека "мазнота" и отново споменатото дърво. Долових лека ванилия и спомен за царевица. Като цяло Buffalo trace е един приятен бърбън. Липсваше ми обаче нещото, което да ми завърти главата, ако не броим коментираното "дървено" начало. Въпреки това, следва да спомена, че се пие лесно, отеквайки приятно. 
 Оценка: 4,5/6.





 The trace of the buffalo - Buffalo Trace straight bourbon




 Vast plains and herds of buffaloes/ bisons grazing freely, undisturbed by human presence. So was once. Now is different. Except in the nature buffaloes can be found and elsewhere - this place is Buffalo Trace Distillery in Frankfort, Kentucky. That same Kentucky, where the good-quality bourbon is born.

 The distillery has been known by several names, one of which is George T. Stagg. Today, one of the premium positioned distillates of the company is produced under that name, and I hope ever to get in my hands on it. The distillery is continuously operating since its establishment in the 19th century, as an active part in it took Harrison Blanton /whose last name denotes one of the best bourbon of the company, about which you can read in the next review/ and this makes it popular tourist destination among American historical places. So as to finish the historical preview I will mention that the distillery has been producing whiskey even during the Prohibition for "medicinal purposes".The company produces a range of whiskies, including "Buffalo trace", "Eagle Rare", "Blanton's" /which will keep me company in the next review/ "George T. Stagg" and "Van Winkle", which is one of the rarest types of bourbon sold instantaneously on high prices, as the annual production is about 7000 bottles, which I guess are previously allocated. So if you want to surprise me for my birthday, you know what to be. :)And now about "Buffalo trace".

 What impressed me? Firstly - the bottle, partially and the label. It looks like a piece of torn paper and creates a pleasant feeling. Next - the alcoholic strength, which here is 40%. And last but not least the price - I managed to find it for 42 lv., which is a good deal compared with its general price in Bulgaria. What is the color? Golden /a shade of the precious metal/. I attach and photo for information.Aroma. It is strong but not intrusive and doesn't require twisting of the head or wiping tears. From the beginning I caught liqueur scent /maybe cherry/ and light acetone. Woody oak notes mixed with a pleasant sweetness were also tangible. The taste was what surprised me. Feels a little "dry" /I call it “leap into the unknown depth”/. I expected more strongly manifested sweetness, but it was almost missing. It is also perceptible and a touch of spiciness, but that's far weaker than the representatives of Wild Turkey. Maybe its "dry" flavor, which is also detectable in the Scotch whiskies matured in Oloroso sherry casks, and the lack of inherent bourbon sweetness, makes part of the single malt admirers to evaluate it higher and to prefer it to the other bourbon. Strongly pronounced is and the woody taste. The aftertaste is of medium length. It appears and a slight "oiliness", and again the already mentioned wood. I caught a slight vanilla and a hint of corn. On the whole, "Buffalo trace" is a nice bourbon. However, I was missing something to spin my head, not counting the commented "woody" beginning. Nonetheless, I should mention that it is palatable, echoing pleasantly.
 Assessment: 4,5/6.

Няма коментари:

Публикуване на коментар