Johnnie Walker Gold label reserve blended whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 9 януари 2017 г.

Johnnie Walker Gold label reserve blended whisky


 Всеки обзор над категорията на смесените уискита не би бил пълен, ако не отделим необходимото време и на може би най-известната марка шотландско уиски в света - Джони Уокър, в случая на неговия "Златен етикет", който ще опитам да анализирам в следващите редове. Този ботлинг е сравнително нов и се предлага от няколко години, след като замени в категорията "злато" друг дестилат на бранда, носещ означение на възраст. Някогашният 18-годишен златен етикет получи нов медал и вече се търгува за над 120-130 лв под името "Platinum Label", а напитката от снимката получи неговия златен нюанс. Заигравката с благородния медал цели да внуши качество и стил в потенциалния купувач. Дали и доколко качество открих в нея ще разберете малко по-долу. Преди това няколко думи за историята `и. 

 Основите на марката били положени в ранните години на 19-ти век от Джон "Джони" Уокър, който започнал да предлага уиски от бакалията си в градчето Ayrshire, Шотландия. Уискито, което предлагал било бленд, купаж от уискита, и бързо придобило популярност. Но едва след смъртта му в края на 60-те години на 19-ти век марката набрала скорост, която я движи и към днешна дата. Славата `и се свързва с нахъсаните за постигане на успех син и внук на Джони Уокър, съответно Александър Уокър и Александър Уокър Втори, които превърнали авантюристичното начинание на своя предшественик в успешен бизнес. И за да илюстрирам какво е сторил синът Александър с компанията и с разпространението на уискито ще спомена, че по времето на Джони приходът от търговия с уиски варирал около 9% от общите постъпления, а в последните години на Александър този дял вече бил около 90%. През 1865г. синът и внукът представили техния първи бленд - Walker`s Old Highland. През 1870г. въвели и познатата форма на бутилката, която позволявала по-лесното `и транспортиране и устойчивост към чупене. Променили и разположението на етикета - наклонили го под ъгъл от 24 градуса, като по този начин успели да съберат повече информация, видима на лицевата част на бутилката. В началото на 20-ти век последвала нова иновация - цветното означение на различните видове уиски. През 1908 г. на етикета на бутилките се появило и името на "родоначалника" - самият Джони Уокър. По това време било въведено и познатото ни ходещо човече, превърнало се в символ на вечния стремеж към развитие и усъвършенстване. През 1909г. било презентирано и уискито, познато ни като Johnnie Walker Red label, съществуващо до този момент като Walker`s Special Old Highland Red Label. Било създадено с идеята да се смесва със сода. По време на Втората Световна война производството било спряно. През 1932 г. на пазара било пуснато и уискито Johnnie Walker Swing, което било затворено в една различна по форма бутилка, която се поклащала весело в ритъма на вълните на луксозните презокеански кораби. Било `и отредено обаче да придобие повече слава след 1945г. Сменили се и няколко собственици, за да се достигне до настоящия, а именно лидерът в алкохолната индустрия - Diageo, появил се в резултат на сливането на бившите собственици от Guinness и Grand Metropolitan.

 Колкото и да ми се иска да ви дам насока за възрастта на бленда, включващ малцови и зърнени уискита от производители, управлявани от Диажио, няма да мога да го направя. На мен уискито ми се стори прекалено младо. Може би и заради това създателите му препоръчват да се консумира в коктейл с лед и портокал. Аз съм уиски сноб и обичам уискито в един единствен коктейл - налято в правилната чаша на стайна температура, съпроводено от съд с вода. Другото, което мога да споделя е, че уискито е предозирано с оцветител карамел Е150. Цветът е неестествено тъмен. Алкохолното съдържание е 40% /законовият минимум/, а течността е студено филтрирана. Не разполагам с информация и за ползваните бъчви - тъй като това е масов продукт, бих предположил, че основният им процент гравитира около бърбън бъчвите.



 Аромат - зелен, зърнен мирис, мед, сладост, карамел, доза парфюмност, ванилия, карамелизирана захар, карамелизиран печен плод, печена тиква с карамелизирана коричка, запечени карамелизирани орехи, прясна обелка от орех с намек за йод, спиртност, портокалова кора, слаб спомен за пъпеш и затоплящо чувство в носа. С вода - без съществена промяна. Единственото ново бе далечната асоциация с кафени зърна. Вкус - нотки опушеност. Сториха ми се слаби, може би защото чашата бе пълнена с последните капки от шишето и опушеността бе намаляла /затова и на снимката е запечатано пълно стъкло/. Долових масленост, сладост, свежест, нотки восък, тиквеник, канела, слаба солена асоциация и слаба минералност. С вода - повече сладост, по-слаба пикантност, асоциация със свежи ябълки, презряла праскова и дървесина. Финал - къс до среден, зелена тревиста нотка, сгряващ, сладникав, нотки мента, лека сухота. Разгадах още спомен за малц и слаба горчивина. С вода - минералност и белени слънчогледови семки. 
 Оценка: 80-81/100. Цена: между 60 и 70 лв.

 В обобщение: уиски с не много богат профил. Пивко, но скучновато. За цената му може да откриете приятни малцови уискита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар