George Dickel Cascade Hollow Tennessee whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 13 март 2017 г.

George Dickel Cascade Hollow Tennessee whisky


 Нещо против да ви представя едно "немско" уиски? Не точно немско, а по-скоро американско, но с лек акцент. Става дума за произвежданото в щата Тенеси уиски, носещо името Джордж Дикел /George Dickel/, който няколко века назад се родил в Германия, само за да положи началото на популярния в САЩ бранд. Първият ми контакт с течност, наименована "George Dickel", датира от преди почти три години и по ред причини бе кратък и непълен. И тогава, както и в края на месец октомври 2016г. гостувах в бар Калдо в София, но през ранното лято на 2014г. опитах на място George Dickel № 12 Tennessee whisky /"Белият етикет"/, докато днес ви запознавам с огнения му роднина - "Каскейд Холоу", облечен в червена ризница. Но преди да му дам думата, нека представя дестилерията по-подробно.

 САЩ е страна, изградена от преселници. Сред тях основен дял са заемали европейците от западна Европа, в частност германците, част от които са пренесли със себе си познанието по производството на алкохол. Германец е бил Якоб Бьом, приел по-късно фамилията Бийм, такъв е бил и Джордж Дикел, роден в немските земи през 1818г. /в градчето Грюнберг/. Дикел се заселил в началото на 40-те години на 20-ти век в района на Нешвил, Тенеси и захванал търговия. 

 В идните години започнал да продава алкохол, а в края на 60-те години оссновал компанията "George A. Dickel and Company", основната дейност на която се свеждала до препродажбата на дестилирано другаде уиски. В района на Тълахома, Тенеси към този период функционирала дестилерия, носеща името "Cascade distillery", в която дялово участие придобили съдружниците на Дикел. Нейното уиски често било продавано от Дикел преди това. Самият Дикел починал в края на 19-ти век, в резултат на травма след езда, и контролът върху компанията и върху дестилерията преминал в ръцете на съдружниците му.

 Началото на 20-ти век поднесъл странна изненада за производителите от Тенеси - в щата бил въведен "Сух режим" около 1910г. и производството на уиски се насочило към щата Кентъки, където се преместила и дестилерията "Cascade", която затворила врати в началото на 1920 година заради централизирано въведения "Сух режим" на територията на САЩ, продължил до началото на 30-те години. До преместването на производството обратно в Кентъки, което се случило в края на 50-те години, уискито се произвеждало в дестилерията "OFC" /Old Fire Copper/ във Франкфорт, Кентъки, основана в края на 19-ти век от полковник Едмънд Тейлър /E. H. Taylor/. По време на "Сухия режим" уискито се произвеждало в дестилерията "Stitzel-Weller" и се предписвало от лекар като медицински спирт.

 Правният ред бил променен след отмяната на "Сухия режим" и през 1958г. в Тенеси, в близост до някогашната дестилерия "Cascade" била основана новата - "Cascade Hollow distillery" /в областта Кофи/. Именно в нея за първи път предз 1964г. било произведено уиски "George Dickel" /Black Label № 8/. През следващите години собствеността върху дестилерията и произвежданото в нея тенеси уиски била придобита от алкохолния гигант Диажио /Diageo/. По ред причини дестилерията преустановила производство в края на 90-те години, но през 2003г. заработила отново. През 2007г. на пазара дебютирало и уискито "George Dickel Cascade Hollow", което било спряно от производство през 2013г.

 Да обобщим: заедно с Джак Даниелс /Jack Daniel`s/ Джордж Дикел формира основния процент дестилирано тенеси уиски /тепърва се появяват и по-малки играчи/. За разлика от бърбъна, то се филтрира през въглища от кленоно дърво преди пълненето му в бъчвите - процес, известен с името "Lincoln county process". Минималната възраст на тенеси уискито е 2 години, подобна на тази, важаща за стрейт бърбъна /straight bourbon/. По негово подобие, тенеси уискито се дестилира от каша, включваща минимум 51% царевица, а останалото количество до 100% се допълва от друга зърнена култура /при Cascade Hollow попаднах на информация, че съотношението е следното: 84% царевица, 8% ръж и 8% покълнал ечемик/. Тенеси уискито се бутилира в натуралния си цвят, по подобие на братовчеда си - стрейт бърбън. Напитката от снимката е 40-градусова, което пък е законовият минимум на алкохолно съдържание в САЩ за бърбън и тенеси уиски. Щях да забравя - отлежава в нови обгорени бъчви от американски дъб. И нещо интересно: уискито се изписва като "whisky", по подобие на шотландската практита.


 Аромат - канела, мляко с ориз и канела, сладка млечна царевица, осезаема кисела нотка като от презрял плод /праскова или портокал/, пикантност, ръж. Мирисът за 40-те си процента е доста интензивен, за което навярно отговорна е и младостта на дестилата. Долових още нотки карамфил, карамел, дървесност, плодов мотив /сладко от сини сливи/, нектарини, желиран плодов бонбон, печени фъстъци, фъстъчено масло, ванилия, крем карамел, кондензирано мляко или течна сладка сметана, намек за сладко от портокали, тъмен сладникав ром, борови иглички и боров мед. С вода - не се промени съществено, като след минути разгадах спомен за домашен какаов крем или брауни с какаов крем. Вкус - силна сладост, пикантност, нотки ръж, но не прекомерни, масленост, ферментиращи плодове, фъстъчено масло с мед, презрял портокал, дори цветен спомен. Долових и асоциация със зрели сини сливи, джинджифил, напитка, наподобяваща сладък тоник /нещо билково/, дървесност, грозде и лека сухота, съчетана с нагарчащ мармалад. Уискито се усеща по-интензивно от 40-те си градуса. С вода - сладост, кайсии и някак размито усещане, което не ми се хареса толкова. Финал - среден, сладост, съчетана с пикантно сгряващо усещане, мента, ядки, слабо нагарчащи бадеми, какао и препечена филия /прегоряла/, мед, дървесност, спомен за вкуса на чипс с гъби и сметана, малц и накиснато зърно. С вода - изтънява и губи от чара си.
 Оценка: 86/100. Цена: неизвестна

 В обобщение: вкусно уиски, носещо силна сладост, плодови мотиви и ръжено намигване.  
Happy Dramday, mates! For tonight's journey into the wild malt lands I'm accompanied by a young fellow, called George Dickel Cascade Hollow, distilled at the Cascade Hollow premises in Tennessee. It's on the young side and it's bottled at 40% ABV, but I liked it. Corn sweetness on the nose, hints of rye spiciness, lots of spices like cinnamon and clove, ripe peaches, oranges and plums, dark rum, cacao cream, sweet condensed milk, peanuts, peanut butter, pine honey. The sweetness developed on the palate and on the finish, garnished with traces of rye, ginger, orange marmalade, ripe plums, honey, butter, caramel, peanuts, cacao, toast and chips with cream and mushrooms flavoring. Cheers all! #jackdaniels #georgedickel #ryewhiskey #cornwhiskey #sweetcorn #bourbonporn #bourbon #singlemalt #whiskey #whisky #tennessee ##whiskyporn #whiskeyporn #old #wine #tasting #rum #drink #cocktails #cocktail #instadrink #instagood #whiskygram #lovewhiskey #sweet #cheers
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар