Whisky, rum and wine 2017 - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 7 април 2017 г.

Whisky, rum and wine 2017


 Всяко нещо си има край - само саламът има два /може би и дъждовният червей/. Или пък има две начала - зависи от гледната точка. Но куче със салам няма да плаша, нито пък ще си купувам гардероб, тъй като не пуша. Не съм в бизнеса с продажбата на колбаси и оставям на дъската за рязане глуповатия опит за остроумие. Встъплението ми трябваше да ви въведе в заключителната статия за отминалия вече пролетен уиски фест, който бе подслонен от хотел Маринела за времето между 31.03.2017г. - 01.04.2017г. Ако все още не сте затворили статията, ви предлагам да се насочим към по-сериозната част от повествованието ми.


 "Уиски, ром и вино 2017", както звучи в превод името на мероприятието, бе организирано от фирма "Оптимист1" и обедини в себе си старанието на още няколко други компании /като малцофил ще наблегна на първите два елемента от заглавието му/. Задружните им усилия намериха израз в превърналия се в задължителен за всеки подобен форум магазин на Касавино /Casavino/, посрещащ гостите на входа на залата. Доста красота се бе събрала там, водеща сред която бяха дървените кутии на компанията-бутилировач "Дъглас Ленг", криещи дестилатите от серията "XOP" /Extra Old Particular/.


 "Авенди" участваха с щанд, посветен на т.нар. "Класически малцове", сред които бяха Талискер /Talisker/, Къ Ила /Caol Ila/, Лагавулин /Lagavulin/ и Карду /Cardhu/ и други, като бяха дали почивка на до болка познаните блендове на Джони Уокър и Бушмилс, за което ги адмирирам. Нищо против тях - на подобно събитие мисля, че е редно да се акцентира върху по-интересните разновидности на уискито, каквито бяха изброените от мен малцове.  Запознах се с Ники Нейков, който изпълнява ролята на "посланник" за част от марките, внасяни от "Авенди" - оказа се, че сме съграждани и след като възпяхме града, си казахме едно "НаздравИ" и поговорихме за някои от предстоящите творчески планове на компанията. Отлях си и доза от възрастния Talisker 25 y.o. single malt whisky, но забравих да прехвърля снимката и ще трябва само да си представяте как изглежда. Скоро обаче ще се реванширам и ще го положа в собствена статия.

 "Кока-Кола България" имаха своя звезден щанд със смесените уискита на Famous Grouse и Cutty Sark, както и с едномалцовите Macallan и Highland Park. 




 Ако не бъркам, именно хората от Кока-Кола бяха осигурили и трите бъчви от горните снимки, които за мен бях адски интересни и преди началото на феста ги ползвах за снимачна площадка. По спомен, около бъчвата от типа "sherry butt" се носеше все още прясната миризма на алкохол.

 "FiB Trade" бяха разгънали тезгяха и предложиха сериозен набор от шотландско уиски, включващо малцовите Speyburn, Balblair, Old Pulteney, Tomatin и блендовете Antiquary и Hankey Bannister, японското Togouchi и ирландското Writer`s Tears . Нямах време да снимам всичко, но видях, че на феста дебютира и новата продуктова гама на Glen Moray, включваща течности без години, както и по-зрелите 15- и 18-годишни уискита, което само може да ни радва.  Зад щанда на Томатин бе разположен и старият 36-годишен представител на дестилерията, до който успях да се докосна ... само през обектива на фотоапарата си. :)


 Гленротъс от Шотландия /Glenrothes/, Dubliner /ирландското смесено уиски Дъблинер/ и Айришмен /Irishmen whiskey/ заеха стартова позиция до последния щанд на "ФиБ трейд", къткащ рома Диктадор /Dictador/, обслужван от хората от бар Мастърпийс и чиято реклама бе поета от момичета-строги блюстители на алкохолния ред, облечени в латексови костюми, които явно трябваше да олицетворяват строгата власт на Диктатора "Диктадор". 

 
 В началото на залата пък бе поместен щанда на любимия ми гвиански ром Ел Дорадо /El Dorado/, обслужван от един от най-добрите бармани във Варна и мой приятел - Геро. За нещастие, не изпълних обещанието си и не го навестих на щанда, а там имаше наистина класни представители на тъмната сладка напитка. Мацки в кожа и милиционерски шапки тук отсъстваха и марката разчиташе единствено на уменията му.

 Време е да споделя нещичко и за марките, които запълваха портфолиото на "Оптимист1". На Тошко /инж. Тодор Ангелов/, приятел и уиски ентусиаст, бе поверен континента Гленфарклас /Glenfarclas/, до него бяха нагласени и земите на шотландските дестилерии Едрадауър /Edradour/ и Глентурет /Glenturret/, а между тях се намираше площта на независимите бутилировачи Сигнътъри /Signatory/ и Дъглас Ленг /Douglas Laing/, които също бяха обгрижвани от колеги-малцофили.

 Ние с Яна поехме защитата на ирландската чест и през двата дни маневрирахме в отредената за ирландската дестилерия Глендалох /Glendalough/ земя. Дуото ни се оказа трио, тъй като към нас се присъедини и Джени Макгуайър, която презентира марката в Европа.

 



 Зад щанда на Глендалох имах щастието да се срещна с мнозина от вас. През двата дни, по мои груби изчисления, помогнахме на поне 200 човека, търсещи приключения в териториите на основаната през 2011г. ирландска компания. Трите уискита от портфолиото на бранда ще представя скоро /пучийн-а ще го пропусна/. Без да ставам прекалено сантиментален и лигав, позволете ми да благодаря на всеки от вас, който мина покрай нас и ни се "разкри" - разменените приятни думи са "гориво" за "творческия ми двигател". :)

 Лудницата. Ако първите часове на петъчно-съботния ни маратон бяха по-спокойни, то времето след 18 часа се превръщаше в красив хаос от ръце и чаши, който силно ни зарадва /надявам се и Пепи от Оптимист/. Помня, че по едно време машинално подавах на Яна мерилката и чашите за сливане, а тя почти толкова машинално предаваше заявките, постъпили от нейния малцов фланг. В моментите на затишие вдигах поглед към залата и забелязвах усмихнатите лица на гостите, какъвто е ефектът от концентрацията на добро настроение и алкохол в умерени дози. Не знам за вас, но аз останах с впечатление, че мнозина посетители имаха опит с отбраните напитки и със специфичните особености и етикет на поведение на подобните фестове - спретнато облечени жени и мъже, заобиколени от приятели, с които разменят весели истории и флуиди. Да, имаше и гости, търсеки шоколад и лед, но никой не е съвършен - наложи ми се на няколко пъти да дам насоки при дегустирането на уиски, но това ми е силната страна. 


 Аз поне не видях някой да е прекалил с питиетата. За двата дни пиршество на сетивата двама или трима бяха по-развеселените, преминали покрай нашия щанд, но с никой от тях проблеми не сме имали.

 Несъмнено, концентрацията на хедонистични емоции на уиски съборите за т.нар. "майсторски класове", на които по правило се опитват по-редки и скъпи вариации. По време на "Whisky, rum & wine" бяха спретнати над 20 класа, големия процент от които бяха пропити с уиски. Не присъствах на нито един, поне не и физически, тъй като предпочетох да остана зад щанда. Двама ентусиасти и колеги-малцофили, Стан Недев и Ник Рунев, спретнаха солиден клас с пет уискита от затворени, дори разрушени шотландски дестилерии и именно за него закупих входен билет - по-точно откупих си дозите уиски, които впоследствие отлях и снимах, а в идните седмици ще представя. Такава дегустация до момента в България не бе правена, за което тримата /към тях прибавям и Пепи Керемидчиев/ заслужават едно голямо "Наздраве!" /"Браво" звучи изтъркано/.


 Нямах намерение да съм досадно описателен, но подобно събитие не може да се претупа. Сериозна организация, огромно количество труд от организатори и участници и постигнат завиден резултат, гарниран с вкусни напитки. Така накратко видях феста и да си призная, вече очаквам следващия през 2018г.

 Наздраве, приятели!
 Качество преди количество!  

Няма коментари:

Публикуване на коментар