Glenfarclas Family cask 1987 single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 5 юни 2017 г.

Glenfarclas Family cask 1987 single malt whisky


 Има ли нещо по-хубаво от вкусно уиски в студен ден? Има - вкусно уиски с висок градус, носещо завидно качество. Абсолютното състояние на нирвана е да отпиеш майсторски създадените капки минало в самата дестилерия, където уискито се е родило във времето, когато ти самият си бил нищо повече от едно вързопче, радващо с детинските си изпълнения родители и близки. Какъвто съм бил аз, когато уискито, което ви представям днес, е било дестилирано. Днес искам да ви разкажа историята на една стара напитка, добита в недрата на дестилерията Гленфарклас, до която успяхме да се докоснем при изминалото ни посещение.

 Как се стигна до това блаженство? В статията за гостуването ни в Glenfarclas ви представих подробните си впечатления от дестилерията, които само затвърдиха усещането, което оставя нейната продукция, а именно за нещо обгрижвано с необходимото внимание и знание, в резултат на което на потребителя/ посетителя се доставя необходимото количество позитивна емоция. Визирам потребителите, не консуматорите. Статията тогава се получи достатъчно подробна и описателна и няма да я преразказвам. Факт е обаче, че дестилерията заслужава внимание и отделяне на време, както процедирахме с Яна преди около три седмици. Турът беше повече от чудесен и това навярно ме мотивира да се отпусна повече и да общувам с гида ни, Стивън, комуто бе отредена задачата да ни пренесе през производствените тънкости в района. И може би заради проявеното усърдие и знания, може би и поради това, че оставих бутилката Евсиняк 10 на негови колеги преди обиколката, а може би и защото Стивън беше готин тип, в края на визитата ни той ни помоли да се забавим, тъй като искаше да ни предложи напитка, която не се включва в заплатения от нас вход и до която другите гости нямаха шанса да се докоснат. Отношението, което демонстрира и начинът, по който подходи също бе показателно за състоянието на духа, в който се намираше - вместо да налее нещо по свой избор, Стивън ме запита какъв вкусов профил предпочитам. Беше станало вече на въпрос, че реколтният Гленфарклас от 1988, който бях опитал предния ден и който може да откриете в блога ми се стори прекалено дървесен. Стивън се усмихна и се отправи зад бара. След няколко минути бе готов с избора си - пред нас се разкри красотата на бутилката и приканващия цвят на течността в чашата.


 Това, с което бяхме изненадани бе стара версия на Гленфарклас, пълнена само от една бъчва. За целите на търговията тези версии се наричат с името "The Family cask", като идеята им е да проследят развитието на алкохола през всяко десетилетие, като се започне от 50-те и 60-те години и се стигне чак до началото на новия век. Партидата включва по правило по една бъчва и на година могат да бъдат представени повече от една вариация /в дестилерията има място за 60 000 бъчви/. Конкретното уиски бе дестилирано през 1987г. и бутилирано на 02.12.2014г., което позволява да предположим, че е 27-годишно. Не е разреждано с вода преди бутилиране и градусът му е 51,1%. Отлежава през целия период на стареене в една бъчва от шери /single cask/ от типа "refill butt" № 1477 /"бът" е бъчва с вместимост от около 600 литра/, която вече е ползвана поне веднъж за отлежаване на уиски. Общо от нея са напълнение 585 бутилки и това бе една от тях - нека се върнем към настоящата тенденция на "доене" на пазара с "ограничени" серии от по 20-30 хиляди бутилки, до която практика прибягват други производители. При този ботлинг на Гленфарклас говорим за 585 бутилки. Количеството алкохол в бъчвата някога е било повече, но е намаляло заради фирата /"Ангелски дял"/. Цветът на течността е натурален, а може би не е и студено филтрирана. Представям ви Glenfarclas Family cask, vintage 1987, cask strength single malt whisky, чиято цена е над 300 паунда.


 Аромат - спомен за солена лакта, презрели плодове, фъдж, кибрит, кибритени клечки, карамелизирана портокалова кора, стафиди киснати в алкохол и мед, намек за ром, кожа, приятна пикантност, сладко от жълти плодове, шери, но не натрапчиво интензивно като облик, сладко от жълти плодове, меденки с канела, смлени орехи и карамел. С вода - споменът за кибрит е тук, но го разбирайте като нещо приятно, още зрели жълти плодове, стафиди и нотки тирамису. Вкус - пикантен, слаба сладост, следи от шери, сухота, дървесност, но без силна горчивина, печени плодове, мед, зрели портокали, сладко от портокали, но без горчивината от кората, крем карамел, тропически плод. С вода - сладост, слаба пикантност, мед, нотки прах, жълт презрял плод. Финал - траен, сухота, сладост, пикантност, нотки препечено, дървесност, подправки, липсва горчивина, сладко от жълти плодове. Едва след второто отпиване се появиха слаби танини и карамел. С вода - пикантност, чай, сухота, стафиди. 
 Оценка: 90/100. Цена: над 300 паунда.

 В обобщение: старо уиски, при което дървото не доминира прекомерно над спирта и му позволява да покаже качествата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар