Imperial 20 y.o. single malt whisky, cask #50265 #50266 - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

събота, 26 август 2017 г.

Imperial 20 y.o. single malt whisky, cask #50265 #50266


 След няколко дни отдих и обиколки из местните забележителности около Шумен, и няколко дни преди заслуженото бягство към морето /очаквайте снимки и от там/, днес реших да насоча ръцете си към клавиатурата, за да понапиша ред-два-три. Поводът за моментното ми вдъхновение е светлото уиски от снимката по-горе. Много хора, робувайки на грешната представа, че уискито винаги трябва да има цвят на ръжда или кехлибар, без да си дават сметка, че уиски производителите от Шотландия и Ирландия имат право да ползват карамел Е150, биха заключили, че течността е прекалено бледолика за малцов дестилат. И ще сбъркат, тъй като отварата е 20-годишно уиски, бутилирано при завидния алкохолен градус от 46%. Не само цветът отличава конкретната благинка. Тя произлиза от разрушената вече дестилерия Импириъл /Imperial/, която от няколко години не съществува фактически, а на нейно място бе издигната ултра модерната Dalmuchach /Далмунак/. Другото, което придава особен характер на уискито е, че то не е бутилирано от собственика на марката/ дестилерията, а от компанията Сигнътъри /Signatory/. Ако за първи път попадате в блога, навярно понятието "независим уиски бутилировач" няма да ви говори много. Накратко - това са компании, които не са дестилирали уискито, а са го закупили вече произведено, след което са го съхранявали в бъчви, преди да го бутилират от свое име. Преди да продължим, нека споделя нещичко за Импириъл, която за първи път попада в блога Храм на уискито.

 Дестилерията Импириъл /Imperial distillery/ е основана пред 1897г. - време, означавано и като "уиски бум" в производството и предлагането на уиски в Шотландия, чийто край бил белязан от последиците на "Кризата Патисън". Под това име се крие финансовият колапс, пробуден от фалита и ареста на двамата братя Патисън, които освен с производство на уиски се занимавали и финансови злоупотреби.

 За основател на Импириъл се смята Томас Макензи, които имал участие и в дестелериите на Талискър /Talisker/ и Dailuaine /Дейлюан/. Поводът за откриването `и бил юбилеят на кралица Виктория, който вдъхновил и лъскавото име на дестилерията. 

 В края на века, именно заради последиците от кризата с братята спекуланти, Импириъл замразила дейността си до началото на 20-те години на 20-ти век, прескачайки трудния период на Първата световна война. Малко след това била придобита от "Distillers Company Limited", които я затворили през средата на 20-те години.

 Нов живот на производителя вдъхнали следвоенните години - дестилирането било възобновено в средата на 50-те години на века. Били добавени нови казани, но приказката завършила през 80-те години, когато отново затворила врати. 

 През 1989г. била продадена на "Allied Distillers", които запалили казаните през 1991г. И по утвърдената вече традиция, Импириъл преустановил производство през 1998г. Поне в този период бил пуснат на пазара и единствения официален ботлинг на дестилерията /това не означава, че уиски не било продавано на компаниите - бутилировачи/.

 В началото на новия век "Алайд Дистилърс" били придобити от "Шивъс Брадърс" /хората зад смесеното уиски Chivas Regal/, но от това не последвали поводи за радост за Импириъл. Напротив, през 2013г. било взето решение дестилерията да бъде разрушена, за да даде път на новия играч - Dalmunach distillery.

 Вече може би ви стана ясно защо продуктите на дестилерията не са популярни, освен под формата на плънка за смесеното уиски Шивъс Рийгъл. За наш късмет, благодарение на независимите бутилировачи можем да опитаме уиски от Импириъл, без да се налага да пътуваме назад във времето със специално изобретение. Фактът, че дестилерията не е от най-реномираните води и сравнително ниските цени на ботлинзите, съдържащи нейно уиски. Ниски на фона на стойността на други бутилки от затворили дестилерии. Ипмириъл никога не се е ползвала с името на бележит уиски производител, независимо, че поне на хартия историята `и гони повече от век.


 Уискито, формиращо моята мостра, дойде от две места. Първата част отлях в бар Masterpiece, а другите грамчета допълних от бутилката, която бе презентирана по време на интересен уиски клас от програмата на "Whisky, rum & wine 2017". Позволих си да ги събера заедно в чашата, тъй като и двете са пълнени от бъчви № 50265 и № 50266. Единствената разлика, бе различният номер на бутилките от партидата. Това, което и двете стъкла предложиха бе 20-годишен Импириъл, бутилиран при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Бъчвите с горепосочените номера са били от типа "hogshead" /хогсхед/, с вместимост над 200 литра. Водят се преработени бъчви, тъй като летвите за тях са набавени от други бъчви - по всяка вероятност от бърбън бъчви, ползвани преди това за съхранение на друго уиски. Спиртът е дестилиран на 18.09.1995г. и е бутилиран на 22.07.2016г. Всичко описано можем да обобщим с името Imperial 20 y.o. single malt whisky, под което наименование може да откриете уискито в блога.


 Аромат - цитрус, цитрусова кора, мед, лайм, грейпфрут, компот от праскови или кайсии, нотка разредител, жълти плодове, нагарчащи ядки, марципан, слаб сладък мотив, мента, свежа трева, пикантност, доза парфюмност, бяла халва, слънчогледово кюспе, восък, карамел, фъдж, тофи, ванилия, ванилово-цитрусов крем, зърно, малц, мая, меденки с канела, слаб винен нюанс като от бяло сухо вино. С вода - свежи жълти и зелени плодове, лимон, тревистост, още меденки, чай и кокос. Вкус - интензивен, масленост, сладост, восък, пикантност, слабо нагарчащи нотки, свежест, зърно, кюспе, джинджифил, цитрусова кора, танини. С вода - сладост, по-слаба пикантност, восък и още джинджифил. Финал - среден, цитрус, зърно, нагарчаща цитрусова кора, пикантност, мента, слаба сладост, дървесност, намек за бинт, нагарчащи ядки, магданоз и далечен спомен за опушеност. С вода - танини, пикантност, слаба сладост, дървесност. Стана някак по-агресивен.

 Оценка: 81-82/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 200 лв.

 В обобщение: уиски, при което ароматът ми допадна в най-пълна степен, съпоставен с останалите компоненти на течността.


A dram from a closed distillery is about to appear on my blog. I'm talking about this rather old 20 years old Imperial single malt, distilled on 18.09.1995 and bottled on 22.07.2016 by Signatory Vintage. For that particular version two hogsheads were used. 🍷 Honestly, I'm not thrilled with it. Don't get me wrong, but I found it to be somehow simple. Lots of fresh notes, parsley, bitter citrus, zest, bitter nuts, sunflower husks, honey, hint of wax, apricots and peaches, fudge and interesting spiciness. The sweetness isn't that strong. 🍷 Overall, nice dram which is far from being complex. But I'm happy I tried it. Cheers all! ☺ #imperial #visitscotland #lovescotland #loveit #lovelife #scotch #scotchwhisky #lovescotch #loveit #macallan #signatory #glenfiddich #aberlour #chivas #chivasregal #cheers #dram #instagood #cocktails #drinks #whisky #whiskyporn #whiskygram #whiskeytemple #bourbon #wine #bulgaria
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар