Tullamore Dew Phoenix blended Irish whiskey - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

събота, 5 август 2017 г.

Tullamore Dew Phoenix blended Irish whiskey


 Не се лъжете от тъмната и мрачна снимка - не е правена сега, а преди около 3-4 месеца, когато времето все още изискваше носенето на солидна връхна дреха. В един такъв късен зимен ден, може и да е било ранно пролетен, с Яна се качихме на пустеещото шуменско плато, което обикновено привлича не един или двама ентусиасти, превземащи го с колите си. В онази хладна вселена на отминалите мразовити и ветровити дни, когато все още вятърът носеше спомен за сняг, реших да запечатам на снимка уискито, което в идните дни и месеци да ви представя. По-интересното беше, че шишето беше на приятел, който ми го остави, за да мога да изпълня неписания си дълг към малкото ни общество /Наздраве, Ивелине!/. Голям студ беше тогава, но след няколко опита успях да наглася бутилката на желаната позиция, след което я "застрелях" с няколко откоса на бутона на фотоапарата. С треперещи ръце я прибрах в раницата и се отправих към близката топла среда на близкото заведение.


 Звучи странно да говоря за студ в настоящите дни от годината, когато слънцето почти топи асфалт навън. Почти като митологичната птица феникс, обвързната необратимо с огъня. Фениксът обаче е символ на градчето Тюламор в Ирландия, където от няколко години повторно се произвежда ирландското уиски Tullamore Dew. В трудните времена за ирландската уиски индустрия то, както почти всички други, се е дестилирало в Мидълтън, но след закупуването на бранда от страна на компанията "Уилям Грант и Синове" /да, собствениците на Glenfiddich и Grant`s/ е взето решение някогашният дом на Тюламор Дю да бъде възроден с изграждането на модерна дестилерия, пригодена за нарастващото търсене на ирландско уиски по света от зората на 21-ви век /това се случва през 2014г./. За да ознаменуват това постижение, през лятото на 2016г., новите господари пускат на пазара благинката, която ме мотивира да застана пред клавиатурата днес - Tullamore Dew Phoenix blended Irish whiskey.

 Води се лимитирана по тираж, но не знам колко бутилки са и ще бъдат все още пускани от нея. Хиляди със сигурност. Определения като "лимитирани" и "ексклузивно" не ми се нравят, особено когато се насочват от нечии рекламни отдели спрямо огромен брой бутилки, защото това е прийом на психологическото настройване на потенциалния купувач. За мен е важно какво предлага самото уиски. В случая с Тюламор Дю Феникс това е комбинация, бленд от зърнено, царевично и/ или пшеничо уиски, добито през колонен дестилатор, едномалцово ечемично уиски и течност, известна като "pot still whiskey", която отново е вид уиски, произвеждана обаче единствено в рамките на Ирландия. По същността си представлява подготвен за ферментация и дестилация немалциран, непокълнал ечемик /нарича се още и като "зелен" ечемик/, който по подобие на едномалцовото уиски се дестилира през меден казан. Пот стил уиски в Ирландия до скоро произвеждаха единствено хората от дестилерията в Мидълтън /потърсете уискито Redbreast/, което навява на извод, че този компонент на "Феникс" произлиза от там. Мидълтън може би и е родното място и на зърненото и малцовите елементи, които обединени в своя бленд, купаж, са отлежавали неопределен брой години /минимум три години по закон/, след което са прехвърлени в бъчви от шери олоросо за "финиширане". Течността след това е бутилирана при сериозните 55% алкохолно съдържание, без студена филтрация, но е с подсилен с карамел Е150 цвят. И ако изборът на трите вида уиски не е изненада за продуктите от страната на Св. Патрик /който май не е ирландец/, то бутилирането при толкова висок градус определено радва. Може би той натежа при избора кой дестилат да ви представя.



 Аромат - намек за смучещи се плодови бонбони, следи от шери, винена нотка, която ми напомни на червен плод, свеж зелен и тревист облик, зърнен мотив, карамел, сладост, джинджифил, пикантност, екзотичен плод, цитруси, зрял портокал, пипер, лек намек за мухъл и мокър шкаф, зрели нектарини, далечен спомен за профила на Bushmills и неговите кайсиево-нектаринени мотиви. Ванилия, ванилов крем с лешници, загряващо усещане, а след време цитрусовите нотки ми напомниха на лимонена кора с лек намек за нагарчане, доза спиртност, коктейлни череши, жълти сливи, нотка кафе. С течение на времето споменът за шерито се засили. Разгадах и интересна асоциация с опушено месо, която бързо бе заглушена от споменът за подправки и "пот стил" черти, сред които доминантна остава свежестта. С вода - вкусни шери, нотки карамел, кайсии, нектарини, боровинки, лакта и пипер. Вкус - интензивен, мазен, сладък, но същевременно леко нагарчащ като от цитрусова кора, пикантност, слаба дървесност, нагарчащи ядки, намек за кайсии, нектарини, праскови, тоник, билки и зърно. С вода /препоръчвам ви не само да добавите капки в уискито, но и да си подготвите голяма чаша с нея за пиене - с 30-40 мл аз изпих половин литър вода/ - сладост, далеч по-поносима пикантност, лакта, зърно, екзотичен плод, есенция от банан, бонбони "теменужки", зелени круши, дюли, цитрус и още лакта. Финал - среден, сладникаво-нагарчащ, интензивен, маслен, меден, носещ усещане за горчив цитрус, следи от шери, цитрусова кора, череши киснати в алкохол. Стори ми се дори някак младежки агресивен. С вода - свежест, слаба сладост, съчетана с описаните цитрусови нотки, масленост, пикантност, мента, свежи ферментиращи праскови, презряло грозде.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: между 50 и 60 лв.

 В обобщение: ирландско уиски, което изисква време и вода. На мен ми хареса, тъй като показа характер, неприсъщ за част от другите ирландски уискита с по-нисък градус. Шери влиянието бе напаснато красиво и ненатрапчиво.


In my humble opinion, one of the best official bottlings of Irish whiskey money could buy at that price range. Characterful young blend, which consists of grain /based on corn or wheat/, and triple distilled malt and pot still whiskey, bottled without chill filtration at 55% ABV. The nose offers something from all of them - it's malty, fresh, cereal-rich, citric, fruity, warm, spicy and all of this is wrapped in the influence of the sherry casks. Not overwhelming sherry influence, though. Rather hidden and gentle, not in your face sherry. Grass, wet wood, yellow plums, vanilla, bitter zest and maraschino cherries. Hazelnuts as well. Oily and spicy mouthfeel, bitter-sweet, hints of citrus, bitter nuts, tangerines, apricots, peaches, tonic, grain and bitter herbs. With water - sweetness, toffee, remembrance of exotic fruit, green pears, hints of banana, grain. Medium finish. Oily, bitter-sweet, intense, spicy, offering traces of sherry, citrus peel, honey and delightful youth. With water - freshness, citrus, mint, ripe peaches, ripe grapes and sweet undertone. Slainte! #tullamore #tullamoredew #irishwhiskey #ireland #irish #jameson #lovescotch #scotch #scotchwhisky #bourbon #wine #sherry #exotic #photography #singlemalt #whisky #whiskeygram #whiskyporn #cheers #kanpai #cocktails #drinks #bulgaria #lovescotch #instagood #loveit #instawhisky #instadrink #tasting #foodporn
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар