Glen Grant 12 y.o. Non Chill-Filtered single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 25 септември 2017 г.

Glen Grant 12 y.o. Non Chill-Filtered single malt whisky


 Снощи за пореден път някъде даваха "Смело сърце" - филм, колкото и забавен, толкова и несправедлив и неточен. Особено финалната му част, която представя в негативна светлина един от шотландските герои и бъдещ шотландски крал, Робърт Брус, митологизирайки Уилям Уолъс, чиято гибел в действителност не се дължи на предателство, а на слаба военна подготовка и на необмисленото решение да атакува англичаните при Фолкърк, превъзхождайки го неколкократно. В блога Храм на уискито обаче не говорим за филми, а за уиски, но чрез уводи си ще направя плавен преход към течността, която описвам днес. Тя произлиза от дестилерията на Глен Грант, която посетих през май и която, по примера на Робърт Брус, по мое мнение все още бива не до там акуратно представяна от настоящия си собственик - италианската компания "Campari". Нека поясня.


 До скоро наличните разновидности на намиращата се в Спейсайд дестилерия бяха сведени до три - достъпния младок "Major's reserve" и 10- и 16-годишните едномалцови интерпретации. 16-годишният ботлинг бе спрян от производство и бе заменен от 18-годишен вариант, който е и далеч по-скъп, а 10-годишният представител бе надграден с две 12-годишни уискита - едното пълнено при 43% /или 40%/ и това, което виждате по-горе, пуснато в магазинната мрежа по летищата и бутилирано при 48% алкохолно съдържание. В най-високия сегмент може да откриете и уиски без означение на възраст, носещо името "Five Decades", компания на което прави друг дестилат без посочена възраст - "170th Anniversary Edition", вдъхновен от 170 години от основаването на дестилерията. Досещате се, че последните две уискита носят значителна цена. И ако в списъка с предложения на независимите бутилиравачи може да откриете изцяло отлежали в шери бъчви малцови уискита на Глен Грант, то сред менюто на компанията-собственик те отсъстват /Gordon & MacPhail имат чутовна селекция от 40-, 50-годишни уискита/. Ботлинзите `и се градят около бърбън отлежалото уиски, към което в някои случаи се добавя и шери отлежал дестилат от неколкократно използвани вече бъчви. И ако това не е достатъчно, за да приемем, че дестилерията не получава заслуженото отношение, ще вметна, че колкото и красива да бе дестилерията и местността около нея, усещането, което тя остави бе някак меланхолично. В деня на посещението ни уиски не се произвеждаше, но разбрахме, че процесите в работните делници се управляват от един-двама човека чрез компютъризирана система. Да, тя е по-съвършена и икономически по-целесъобразна, но се губи от красотата при производството.


 Може би хората от Кампари имат неизвестни за нас планове и е възможно да ни изненадат с нещо по-интересно. Силно се надявам да кроят подобни трикове - в противен случай не виждам как Глен Грант ще пребори далеч по-раздвижените продуктови линии на дестилериите от района. Защото "спасението" за нея е в представянето на конкурентни дестилати и то на достъпни цени. И за да премина към по-позитивната страна на ревюто ще отбележа, че уискито, което ни събира днес, е стъпка в правилната насока. Този Глен Грант е 12-годишен, но не е студено филтриран /естерите и мастните съединения от ечемика не са били пречистени/ и е бутилиран при завидните 48% алкохолно съдържание. Може да се намери и тук - моята доза малцова усмивка открих в клуб "Бакарди" в Шумен преди няколко дни, където бутилката стоеше самотна сред изобилието от предлаган малц. Освен всичко изписано до момента ми се искаше да разполагам с категорична информация и за вида бъчви, през които течността преминава. Уви, не ми се намира. Предполагам, че основната част са ползвани вече бърбън бъчви с по-малък процент неколкократно ползвани шери бъчви. Цветът на благинката е подсилен с карамел Е150, за което свидетелства и бързата справка в немските сайтове /по закон немското законодателство изисква посочването му/ - не мисля, че е чак толкова много, имайки предвид колко бледо стоеше уискито в чашата. И ето че достигнахме до готовото за представяне уиски - Glen Grant 12 y.o. Non Chill-Filtered single malt whisky.


 Аромат - спомен за мириса на мая, пикантност и спиртност /бутилката бе току-що отворена/, жълти и зелени ябълки, зелени круши, накиселяващ жълт плод, мед, малц, тревисти нотки, дъвка "Шок" с цитрус, нотки лимон, сладкиш с овесени ядки от типа на натурален "flapjack" /води се енергийно сладкишче/, заемки бърбън, ванилия, сушени банани и жълти сливи. С вода - круши, карамел и жълт карамелизиран плод. Вкус - интензивен, зелени и жълти ябълки, мед, пикантност, комбинация от сладко и нагарчащ спомен за цитрусова кора, мента, масленост, зелена круша, сок круша, спомен за банани. При второто отпиване повече сладост, но горчивината все още е тук, слаб винен нюанс и спомен за ванилов крем. С вода - без особено развитие. Финал - среден, малц, свежи плодове /зелени круши/, нагарчащ цитрус, цветен мотив, сладост, пикантност, масленост, малц и тревист спомен. С вода - още сладост, зърно, жълто-зелен плод и намек за плодови бонбони.

 Оценка: 82-83/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии, а ако желаете може да се абонирате с електронна поща за публикациите в блога/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: свежо и плодово уиски, което се държи по-смело заради високия си градус. Колкото и клиширано да звучи, течността носи белезите на типичните млади уискита от района.
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар