Laphroaig Brodir batch 2 single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 5 септември 2017 г.

Laphroaig Brodir batch 2 single malt whisky


 За няколко дни успяхме с Яна да избягаме към Созопол, който се оказва любимото ни курортно морско местенце. Представете си чудесно разположен хотел на скалите с изглед над централния плаж и пристана за лодки, добавете щедрото усмихнато време, вкусната храна, която открихме в едно заведение и ще добиете ясна представа за прекрасното изкарване. Не съм от плажуващите и в часовете на жежко слънце отбивахме морската си "служба" в баровете на първа линия. Щом акцентирам върху баровете, а не върху кафетата навярно предполагате, че съм проверил какво предлагат те. Някои бяха по-оглозгани от преди две години, но все още се намираха вкусни благинки, с които прокарвахме трохите. Бяхме си написали и домашното, носейки един чуден малц с нас, за който ще ви разкажа след известно време, но освен него се поглезихме и с някои други чудесии, които невярващите на очите си бармани наливаха в чашата Гленкирн, която също бях натъпкал в багажа. Всичко обаче остана в рамките на разумното и алкохолът не успя да развали емоцията ни.

 През тези няколко дни на почивка видях, че още няколко от вас са се абонирали за получаване на публикациите в блога, за което ви благодаря. Цялата процедура включва и финално потвърждение, което се осъществява чрез последване на линк, получен в известяващ мейл на електронната ви поща. Подателят му не съм аз, а програмата за разпространение на публикациите в Блогър - Feed Burner. Би трябвало всеки заявил желание да следва блога чрез бутона "абониране" или "subscirbe" да получи съобщение на мейла си, който да верифицира. В противен случай публикациите няма да ви бъдат изпращани. Това не е мой каприз, а съществена част от алгоритъма на Фийд Бърнър.

 Нещо друго, още по-приятно, се случи през изминалите почивни моменти. Писа ми следящ блога малцофил, който се оказа, че има път към Созопол и след като се уговорихме, се запознахме и на живо. Тези преживявания радват, особено когато човекът срещу теб също се интересува от уиски. Ивайло жертва част от собствената си почивка и от свободното си време, за да сменим по няколко изречения за малца и уиски тенденциите. Не стига това, но той дойде и "въоръжен" - на финала на разговора ни измъкна мостра от уиски, което до сега не бях опитвал и щедро ми я подари. Като че ли ми беше чел мислите, тъй като уискито си беше баш морско. Става дума за островния Лафройг Бродир, партида 2, който отдавна обмислях да презентирам тук, но все го пропусках. И тъй като аз и Яна сме добре възпитани /добре де - искахме да го опитаме възможно най-скоро/, се качихме в хотела и му спретнахме кратка, но изключително продуктивна фотосесия, потвърждението за което е налично под този текст. И да - снимката е от ръба на терасата ни и си беше доста рискова. Без риск обаче няма успех.


 Laphroaig е сред най-значимите търсени производители в Шотландия. И има защо. Уискито, което намиращата се на о-в Айла дестилерия предлага е специфично и едно от най-разпознаваемите в света. Както повечето производители от острова и хората от Лафройг залагат на сушенето на малца с горящи торфени буци, придаващи характерната опушеност на вече отлежалото уиски. Лафройг си имат помещения да го правят - по-голямата част от вече малцирания ечемик обаче идва от другаде /по всяка вероятност от комплекса Порт Елън/. Laphroaig Brodir е именно такова опушено, "торфено" уиски, което не носи означение на възрастта си, но профилът му издава младоликост /особено ако го съпоставя със 17-годишното, 50-градусово уиски, за което ви загатнах в началото/. Поначало се предлага в магазинната мрежа по летищата /travel retail/. Мострата на Ивайло бе от втората му партида /batch 2/. Освен коментираната опушеност, Бродир /превежда се като "брат"/ може да се похвали с 48% алкохолно съдържание, отлежаване в бърбън бъчви, допълнено с период на стареене в бъчви от порто руби и с отсъствие на студено филтриране. За нещастие, цветът на благинката е подсилен с карамел Е150. А сега е ред на личните ми впечатления.

 Аромат - очакваната доза опушеност, нотки карамел, сладост, розов плод, доза минералност, намек за машинно масло, марината, дори нафталин, ягоди във фонов режим. Мирисът е интензивен, младолик и пикантен. Долових нотки канела, зрял червен портокал, слаб спомен за праскови, а след минути и усещане като от боровинки, сладко от тъмен/ червен плод, дори сочна диня, ментол, ментови бонбони и бадем. С вода - опушеност, кайсиево сладко, портокалов мармалад. Не така интензивен. Вкус - агресивен, пикантен, чили, обилна сладост, намек за червен сладък плод, който бързо отстъпва пред опушеността, слаб солен мотив, жълт плод, разредител, свежест и зелена билка. С вода - сладост, по-слаба пикантност, мента, кайсия, спомен за опушеност. Финал - среден до траен, малц, пикантност, сладост, масленост, ванилов крем, тъмно зряло грозде, сол, слаба опушеност и нюанс на жълто-зелен свеж плод. С вода - сладост, свежест, сгряващо усещане, негорчиви ядки и нотки свеж плод.

 Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между около и под 200 лв.

 В обобщение: интензивно и игриво островно уиски, съчетаващо пикантност, опушеност и сладникав червен нюанс. Ако не си падате по по-свирепите уискита или по тези с опушен характер, може би това няма да ви зарадва силно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар