King Car Conductor Taiwanese single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 6 октомври 2017 г.

King Car Conductor Taiwanese single malt whisky


 "Билети и карти за проверка, моля ..." Шах. Който от вас е от по-голям град със сигурност е намразил това изречение при пътуването си с градския транспорт, тъй като обикновено е съпътствано със скандали, заплахи, глоби и опити за бягство през отворените малки прозорчета на автобусните туловища. В малките градчета като Шумен кондукторите продават билетите в самия автобус и до подобни сблъсъци не се стига. Не искам да губя съществената сюжетна линия на статията и бързо оставям автобусните премеждия зад гърба си, и вместо тях се насочвам към малцовото уиски, което заема мястото си в архива на блога Храм на уискито. Течността се нарича King Car Conductor single malt whisky и произлиза от Тайван. Мнозина от вас, които до момента не са чували за тайванското уиски може би вече са готови със заключението си относно качествата на този продукт, но приятелски ви моля да не избързвате. Кинг Кар се произвежда в дестилерията Kavalan, която радва света с едноименното едномалцово уиски. Чували сте я вече, нали? Не?! Останете с мен до края - обещавам да не съм обстоен до припадък. А ако сте в настроение в края на месеца ви съветвам да посетите Уиски фест 2017 и сами да опитате чудесиите на този млад и екзотичен производител. Дайте да запретнем ръкави и да положим началото на опреснителния курс. Не се прозявайте, моля ви - не е чак толкова скучно. Или е?


 Добре, представям продукт с името King Car, пък говоря, че произлиза от дестилерията Kavalan. "Що стана бре, Танасе?" "Кинг Кар" е името на тайванската компания-собственик и основател на дестилерията Кавалан. Компанията възниква през 1979г., което е отразено и на капачката на миниатюрата над този текст. Основната `и дейност е да произвежда храни и алкохол и в района се ползва със завидно реноме. Човекът зад търговския субект, Тиен Цай Лий /надявам се да не бъркам името му/, имал дългогодишна мечта Тайван да се нареди на световната сцена сред произвеждащите уиски народи и през 2005г. желанието му се сбъднало. За около 9 месеца проектът "първа тайванска дестилерия" бил осъществен и от закупените от Шотландия медни казани /ползвани от The Glenlivet/ на 11.03.2006г. потича първия тайвански спирт, комуто била отредена съдбата да се превърне в уиски от ново поколение. И тъй като по закон тайванското малцово уиски трябва да бъде на поне две години, през 2008г. на пазара дебютирал Kavalan Classic single malt whisky, който вече съм описвал в блога. От този момент насам периодично дестилерията внедрява нови продукти сред портфолиото си, което вече включва и някои доста интересни дестилати, отлежавали във винени бъчви и пълнени без разреждането на алкохола с вода /серията "Solist", включваща разновидности пълнени само от по една бъчва - нейни три представителя също са налични в блога/. Междувременно аз се сприятелих във Фейсбук с технолога на дестилерията, Йън Чанг, с който до момента сме сменили точно нула думи. :D


 И малко по-късно, през 2011г. в "обръщение" бил пуснат King Car Conductor single malt, отдаващ чест на името на компанията-господар. Та-дааам. Пъзелът вече се подрежда. Уискито е едномалцово - произведено от ечемик в Кавалан и за отлежаването му ползвани бъчви от бърбън и шери, първо и последващо ползване. На етикета на бутилките на Кавалан не е отразен факта, че се пълнят в натуралния си цвят, но ако проверите сайта на дестилерията ще прочете, че дестилатите им не се оцветяват с карамел Е150 и не се "пречистват" посредством технологията на студената филтрация, която на практика отнема ароматни компоненти от уискито в замяна на по-бистрия ми "луксозен" вид. Бих се радвал да видя тази информация на етикетите на самите бутилки.
 

  "Кондуктор" е пълнен при 46% алкохолно съдържание и ако се доверим на информацията на производителя можем да приемем, че цветът му е приятно наситен и се дължи единствено на ползваното дърво. За конкретната му възраст не мога да кажа много. Предполагам, че е на не повече от 4-5 години, което си е завидна възраст по стандартите на Кавалан, тъй като климатът в района е доста агресивен спрямо уискито и води до по-бърза загуба на алкохол и вода от бъчвата.

 И преди финалните редове в статията, искам да отбележа нещичко. Опитах мострата, която закупих отвън, тъй като тук не съм срещал Кондуктор. Преди няколко дни реших да я разходя за снимки и последващо представяне, но явно не бях във форма и настроение и след първите опити да разгадая благинката, реших да отложа изследването с няколко часа. Така и направих. По-късно през неделния ден опитах повторно да ревюирам уискито, но по ред причини не бях доволен от представянето си, съответно вярвах, че му трябва повече време, за да се развие под въздействието на въздуха. Не се подведох, тъй като при повторното ревю уискито ми се стори далеч по-интересно. С това обяснявам и малко по-нетипичното представяне на дегустационните си бележки по-долу.


 Първи опит:

 Аромат - доза пикантност, зърно, парфюмност, зърнени натурални бисквити, намек за сушен жълт плод, ванилов крем с нишесте, презрели праскови и коктейлни череши марашино, канела, далечен намек за шери, крем кафе със сметана. Началната спиртност вече бе намаляла. Щрихи компот от праскови, далечна прилика с тъмен ром, стафиди, свежест. В началото бях доловил форма на свеж плод като зелени ябълки и киви, която вече бе изместена от спомена за сушен плод от вида на боровинките. Асоциация с пъпеш и банан като част от сладкиш, карамел и бисквитена торта с банани. С вода - плодова сладост като от карамелизиран плод, подправки, нотки червени горски плодове. Вкус - сериозна сладост, нежна пикантност, малц, сухота, нищожен спомен за танини, зрял цитрус, отприщва слюноотделянето, доза минералност и сушен жълт плод. Канела, тъмен плод като от плодов сок боровинка или вишна, свежи червени ябълки и масленост. С вода - сладост, лакта, сухота и натурални бисквити. Финал - среден, сладникаво-нагарчащ, пикантен, мед, сладко от жълт плод, цитрусова кора, нагарчащи ядки, дървесност, слаба метална нотка, масленост, лимонена кора, тъмен шоколад, а след време и сухота. С вода - танини, нагарчащ цитрус и дървесност. 

 Оценката, която бях му дал бе 82-83/100.

 Втори опит:

 Аромат - асоциация с шери, червени и тъмни плодове, пикантност, прилика с уиски, прекарало известно време в бъчви от порто, слаба дървесност, екзотичен щанд с подправки, малини, малинов крем или чийзкейк, борова дървесина, сладост, сочна мандарина, свежест, парфюмност, презряло грозде, сладко от ягоди, карамел, печен карамелизиран плод, бадеми, марципан, винен мотив, роза и розов локум. Напомни ми на Aberlour 12 y.o. Double cask single malt whisky. Долових и нотки сушени фурми, сливи и сливово сладко. Вода не добавих. Вкус - сладост, малц, следи от шери, слабо нагарчащо усещане като от тъмен шоколад, в който има и парченца портокал, малини, дървесност, сухота, джинджифилова пикантност. Финал - среден, сладост, съчетана със спомен за купа със сушени червени и жълти плодове, круши, слаба пикантност и дървесност, цитрус, тъмен шоколад, свежест като от мента, препечено и медено-маслено усещане.

  Оценка при втория опит: 84-85/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: на запад е около 70 евро.


В обобщение: уиски, което изисква време и търпение.


     
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща

Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.




Delivered by FeedBurner

Храмът на уискито в Instagram

Няма коментари:

Публикуване на коментар