The Chita single grain whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

понеделник, 2 октомври 2017 г.

The Chita single grain whisky


  Честит октомври! Както ти тръгне месеца, така и ще го завършиш /само ако началото му е добро/. При мен краят на септември и началото на настоящия месец предложиха няколко интересни моменти. Първо, опитах някои екзотични уискита, първото от които е на дневен ред за представяне, а другото ще се появи в блога Храм на уискито в следващите дни. И второ, вярното LG G2, което чинно служеше на каузата леко поддаде вчера и се наложи да го допълня със силите на по-нов апарат, тъй като старата машинка загуби способността си да приема и предава по безжичен път изображенията, които правя с фотоапарата. Функцията "NFC" за пренос на файлове на близко разстояние е адски удобна и не бих могъл да ползвам телефона пълноценно, ако той решава да си вземе заслужената почивка. Като блогър чувствам някаква форма на отговорност и най-вече на удоволствие да подкрепям статиите си с красиви снимки, и проявеният дефект наложи краткото ми отделяне от писателстването, което бе заменено от двудневно търсене на субститут на джиджафката. И след като вече изчистих този проблем се чувствам готов да ви срещна с едно младо японско уиски, произлизащо от дестилерията Чита. ChitaВо уиски. :))


 Ако имате опит в уиски вселената навярно знаете, че светът е гладен за японско уиски /не визирам затворените отдавна тамошни дестилерии, а функциониращите производители/. През последните години този отрасъл на японската индустрия експлодира, водейки след себе си нечувано търсене на уиски от страната на самураите и честта. Само за няколко пълни завъртания на календара и японските дестилати с години зачезнаха от световния пазар, а стойността им се повиши в пъти. Примерът, който мога да ви дам е с емблематичното едномалцово уиски Ямазаки, чийто18-годишен ботлинг до преди 3-4 години в България все още бе наличен при цена под 200 лв. И само за около година той изчезна заради централното решение на Сънтори /компанията собственик на дестилерията Ямазаки/ да преразпредели дистрибуцията му към основни пазари като този в САЩ. И сега ако го потърсите тук ще попаднете на доста агресивни цени от порядъка на 8-900 лв. Дадох пример с продукт на Сънтори, но положението при конкурентите от Ника /Nikka/ не е по-различно. Лудница!

 Засиленото търсене, а може би и хитростта на рекламните отдели в изброените компании, резултира в необичайни до скоро решения, като пускането на едномалцови дестилати без посочена възраст, които въпреки всичко буквално строшиха рекордните стойности на Ямязаки 18 - потърсете Yamazaki Sherry cask 2013 в някой аукцион и се убедете сами. Хиляди евро за уиски, при което възрастта е прикрита зад търговско име. Възползвайки се от създалата се ситуация компанията Сънтори представи и зърнено уиски, което до преди години имаше единствено ролята на основа при изграждането на вкусното смесено уиски Хибики /Hibiki/, също засегнато от глобалното търсене на благинки от Япония /засегнатие сме ние, тъй като и то поскъпна до небето/. Зърненото уиски, за което пиша се нарича Чита /The Chita single grain whisky/ и именно то ни събира днес. Произвежда се в едноименната дестилерия Чита.


 Основана е през 1972г. в префектура Аичи под водещата роля на мастър блендъра на Suntory - Keizo Saji. Решението било взето с оглед нарастналата нужда от зърнено уиски за произвежданите блендове от компанията Сънтори, която притежава към днешна дата още малцовите дестилерии на Ямазаки и Хакушу.

 За разлика от тях, зърненият индустриален производител гради запасите си около добиван през колонни дестилатори спирт, в основата на който стои царевицата, а не ечемика. Не се ползват медни казани, а колонни дестилатори. С оглед необходимостта от разнообразние в получаваното уиски, спиртът се дестилира в три възможни комбинации - през 2, 3 или 4 колони, като дестилираният през четири колони е най-лек и ненатрапчив.

 До скоро светът не бе чувал много за Чита по простата причина, че нейното уиски бе ползвано за "донор" при сглобяването на смесените уискита с марката "Хибики". Някога на пазара е било налично нейно 12-годишно уиски /поне така твърди интернет/, носещо името Chita grain, което обаче отдавна е продадено. Сега е заменено от зърненото уиски The Chita single grain.

 Чита се предлага в магазинната мрежа по летищата. Ще го разпознаете по характерната стилна визия за продуктите на Сънтори. Бутилка с пластмасов винт и красив етикет от "уаши" /washi/ хартия, върху която с изкуството на калиграфията е изписано името на уискито. Самото то носи алкохолно съдържание от 43%, но на етикета не е посочена конкретната му възраст. За да се получи са смесвани три вида уиски на Чита - отлежавало в бъчви от шери, бърбън и от вино /не знам какво точно/. Не разполагам с категорична информация за цвета на благинката, но Сънтори има навика да подсилва краските на своите уискита с карамел Е150 и ползването му тук не е изключено /още повече, че не е отречено на етикета/. Предполагам, че течността е и студено филтрирана. И след всичко изговорено чрез пъргавите ми пръсти е време да ви споделя "номера на японката".


 Аромат - усещане за почти пролетна свежест, граничеща със свежестта на младо ирландско смесено уиски. Нотки кайсии, презрели праскови, силна сладост, банани, тревистост, негорчиви ядки, ванилия, круши, плодов сок от жълти плодове /праскови, ябълки и банани/, свежо бяло грозде. Липсва дразнещо алкохолно усещане. Слаба парфюмност, карамел, жълти сливи. Палитрата не е особено разнообразна, но това, което се долавя е повече от приятно. Долових още спомен за свежи пролетни цветя, сладко от бели череши и намек за сладък цитрус. С вода - парфюмност и флоралност, ароматна зелена трева, бял шоколад и сладко от праскови. Вкус - масленост, обилна сладост, зърно, мая, свежи жълти плодове, почти нулева горчивина и пикантност. Асоциация с жълти сливи, зрели праскови или нектарини, сочно зряло манго, желирани бонбони с вкус на жълти плодове. С вода - сладостта все още доминира, лакта, лек солен привкус, по-слаб жълтоплодов мотив. Финал - среден, сладост, слабо сгряващо усещане, пикантност, маслени ядки, винен нюанс като от сладко десертно вино, праскови и стафиди. С вода - слаб намек за цитрус и цитрусова кора, портокалово масло и ментов чай.

 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: пробвах го в бар Бакарди в Шумен, но по спомен на Морска гара бе под 100 лв.

 В обобщение: пример за това как едно младо царевично уиски може да бъде пивко и доста вкусно и на ранна възраст.   







Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.



Delivered by FeedBurner
Rising Sun in my glass. Oh, what a delightful young grain whisky from Japan. It's called Chita and it's produced by Suntory at Chita distillery. 🍷 If you're looking for a dram, suitable for a warm spring or hot summer day or night - grab a bottle. Not a trace of unpleasant youth, heavy sweetness, vanilla and caramel, lots of fresh yellow fruits like ripe peaches, apricots, yellow plums, pears and banana, peach jam, vanilla, white cherries and sweet citrus. White grape if you want and remembrance of a sweet desert white wine. Just a pinch of perfume and touch of floral presence. 🍷 Cheers and enjoy your Saturday! ☺ #japan #japanesewhisky #japanese #lovejapan #suntory #toki #chita #scotch #scotchwhisky #lovescotch #yamazaki #nikka #hakushu #hibiki #rare #luxury #classy #cheers #photography #macallan #whisky #instagood #whiskygram #whiskylover #whiskyporn #bourbon #wine #drinks #alcohol #cocktails
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Няма коментари:

Публикуване на коментар