Glenfarclas 17 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

вторник, 21 ноември 2017 г.

Glenfarclas 17 y.o. single malt whisky


 Би ми било доста трудно, да не кажа невъзможно, да заговоря за малцовото уиски Гленфарклас /Glenfarclas/ и да пропусна факта, че само преди половин година с Яна бяхме в дестилерията, разположена встрани от пътя, свързващ Елгин-Аберлауър-Балиндалък. Майското време там беше поне толкова хладно, колкото и тукашното ноемврийско, но мега-гига яката емоция от предстоящата среща с дебелите медни казани в дестилерията някак успяваше да ни накара да се усмихнем, чакайки отварянето на посетителския център в 10.00ч. Днес няма да преразказвам видяното там, но пък ви съветвам да прегледате статията ми, посветена на посещението там на този линк. Няма да съжалявате, тъй като сгушената в подножието на планината Бенринес дестилерия е една от наистина красивите в Шотландия. На снимката по-долу може да добиете представа и за това как изглеждаше сравнително ниската планина в далечината.


  Стана ясно, че днес отново ще ви представя уиски от едноименната, фамилно управлявана дестилерия от шотландския район Спейсайд. Родът, който вече над 175 години движи производството там е фамилията Грант, в рамките на която се предава от поколение на поколение познанието за производство на вкусно уиски. Тази `и особеност я отграничава от огромния брой корпоративно управлявани уиски производители, чест притежавани от чуждестранни лица. Подобна е и съдбата на Спрингбанк от полуостров Кинтайър.


 Неусетно броят на опитаните от мен представители на дестилерията расте, а с него и се увеличава и запаса от позитивни впечатления от гамата `и. Разбира се, всеки дестилат оставя различна палитра от емоции и някои ми харесват повече от други, без обаче това да означава, че те са по-добри от последните. Не разполагам с подобна квалификация или претенции, за да категоризирам със силата на задължително правило отделните ботлинзи, но мога да споделя личните си нагласи спрямо всеки един от опитаните с идеята да ви бъдат от полза.


 С "юбилейната" статия с № 660 в блога Храм на уискито ще ви срещна с едно "странно", нетипично като възраст уиски. Повечето компании в днешно време избягват по ред причини да ползват седмицата при означаване на годините на дестилатите си, а други премахнаха тези свои ботлинзи и ги замениха с по-възрастни /дестилерията на Гленкадам предлага 17-годишно уиски, докато Гленгойн сне от отчет 17-годишния си представител и вместо него предложи по-зрелия с една година дестилат/. Причините за мен са неясни, но обяснението може би се крие в психологическия ефект, който оставя да речем означението, че даден продукт е на 18 години. Ако към горното добавим и това, че Glenfarclas 17 е пуснат първоначално в магазинната мрежа по летищата, то може спокойно да го определим като уиски извън стандартна /в добър смисъл/ - сами се убеждавате, че повечето компании подхождат "иновативно" спрямо този сегмент /т.нар. "travel retail"/, особено при достъпните бутилки и избягват вече да посочват възрастта на уискито си.


 Извън възрастта, другите белези на едномалцовото уиски от снимките са по-скоро аналогични с тези на събратята му от по-масовите варианти на марката. И тук за отлежаването му са ползвани единствено шери бъчви /навярно комбинация от американски и европейски дъб - дали той е испански не знам/, като по мое мнение процентът първо пълнене е по-нисък от този при регулярния 15-годишен Гленфарклас. Освен, че той е пълнен при 46% алкохол /43% при Glenfarlcas 17/, при него влиянието на самото шери се долавя по-явно, докато различната пропорция между бъчвите първо и последващо пълнене при 17-годишния ботлниг би преследвал и дал възможност на преден план да излезе и самия спирт, носещ дестилационните си характеристики. Но това е само предположение. Виждате, че задният етикет на бутилката не сочи изрично отбелязване, че цветът на течността не е подсилван с карамел. Немските сайтове изключват ползването на оцветител карамел Е150, но по мое мнение добавянето му, съответно отсъствието му следва да бъде посочено еднозначно, тъй като това би съответствало на цялостното занаятчийско поведение на производителя. И за финал на този компонент от статията трябва да отбележа, че уискито е студено филтрирано, която практика не приветствам, тъй като чрез пречистването на спирта се премахват ароматни съединения от самото зърно. Ако се върна към написаното по-горе, при Спрингбанк естественият цвят на течността и отсъствието на студена филтрация се отбелязва на самия етикет, което кореспондира напълно с мисията на фамилния производител. В това отношение Гленфарклас леко изостава. Не ме разбирайте погрешно - стилово двете дестилерии са далеч една от друга, но по мое мнение са едни от последните бастиони на занаятчийското уиски производство и лично отношение към продукта в днешно време, ако не броим все още младите шотландски техни конкуренти от последните години, чиято история тепърва предстои да бъде написана.


 Аромат - мандарини, портокали, фреш от портокали или мандарини, шоколад със стафиди, стафиди, асоциация с мириса на станиолчето от кутия с цигари, фъдж, пикантни подправки, карамфил, следи от шери, свежест и лека парфюмност, далечен спомен за прашен под, нежно изразена плодова сладост, мед, ментов чай, малц, бонбони с карамел и шоколад, шоколадова вафла. Влиянието на виното е завоалирино е не превръща течността в шери гигант, а само допълва качествата на спирта. Долових още нотки сушени фурми, канела и козунак. С вода - тофи, фъдж, лакта, заемки шери, пъпеш, пъпешова дъвка или сладолед. Вкус - сладък, тревист и свеж, нотки малц, асоциация с прах и лека опушеност, пикантност като от сушени подправки, сушен жълт плод, леко нагарчащи ядки, крем карамел. Отприщва слюноотделянето. С вода - сладникав, дървесен и леко танинест. Финал - среден, нюанс на препечено, прегорял карамел, нагарчащ цитрус или цитрусова кора, следи от опушеност, но слабо проявени, зърно, слаба сладост, свежест и намек за магданоз, жълти сливи. С вода - по-игрив и свеж, донесе и спомен за мокра дървесина, като подчерта и горчивината.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 100 лв.

 В обобщение: балансирано уиски с богат мирис, което харесах повече преди да добавя капките вода. 
       

  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар