Glenrothes vintage 1998 - 2013 single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

четвъртък, 21 декември 2017 г.

Glenrothes vintage 1998 - 2013 single malt whisky


 Да си го кажем честно - всеки от нас заслужава вече почивка, нали? Сигурен съм, че сме се раздали като за дузина през отминаващата година и последните десетина дни са времето за отмора и срещи с роднини и приятели. Поне аз така усещам края на декември. Това може би е любимото ми време, навярно и защото съм роден около коледните празници. Като погледна назад виждам доста отметнати задачи от всякакво естество и възнамерявам да се отдам на приятни занимания, сред които спада и захранването на блога Храм на уискито със статии. Трудна задача, но някой трябва да я свърши. Очаквах да съм по-продуктивен, но поради натоварените дни и седмици малко позабавих представянето на опитаните от мен дестилати. Уискито от горната снимка е една от тези "пренебрегнати" благинки, която успях да отпия преди около седмица, но едва сега намирам време и вдъхновение за по-подробното `и представяне.

 Уискито се казва Гленротъс /Glenrothes/ и произлиза от дестилерията със същото име, разположена в гр. Ротъс в Шотландия. Като казвам "град" не визирам мегаполис, а населено място с няколко хиляди човека. Може би и по-малко. В него е разположена и дестилерията на Глен Грант, която успях да разгледам и да добия представа, макар и бегла, от красивите каменни сгради. Гленротъс обаче може да бъде разгледана при предварителна уговорка и то не от всеки. Затова не мога да ви я представя под формата на снимки, което се надявам да поправя. Независимо от отсъствието `и от фотографските ми архиви, то в тези на блога може да откриете както повече информация за историята `и, така и за няколкото вече опитани от мен нейни дестилати. Това, което си струва да отбележа е, че намиращият се в Спейсайд производител насочва голяма част от продукцията си към смесените уискита от семейството на компанията "Едрингтън", чиито най-видни представители са Феймъс Грауз /Famous Grouse/ и Къти Сарк /Cutty Sark/. Освен в тях, малцовото уиски може да се открие и в характерните тумбести бутилки, които се внасят и в България. Сред тях няма такива с означение на конкретна възраст, а вместо нея шишетата носят търговски имена /Vintage Reserve, Peated cask, Bourbon cask, Sherry cask/, подсказващи какво можем да очакваме под корковата тапа. Разбира се, в някой бар може да се натъкнете и на някои ботлинзи, при които е посочена годината на дестилиране на спирта /посочена е реколтата му - Vintage/, като тази, за която пиша днес. Освен нея на етикета се са изписани и времето на "одобряването" и бутилирането на уискито. Елементарната математика позволява да се пресметне евентуалната възраст на течността, но не знам какво е значението на междинната дата, означена на етикета. Навярно тогава уискито за партидата е било насочено към общите съдове, в които следва да се хармонизира съдържимото от бъчвите. Гадая.

 Но да обърнем поглед към дестилирания през 1998г. Гленротъс, носещ 43% алкохолно съдържание. Уискито е бутилирано през 2013 и ако разчитаме правилно посланието, то трябва да е около 15-годишно. Истината е, че продуктите на Гленротъс рядко носят конкретно изписване на възрастта си, а вместо нея се дефинират моментите на производство и бутилиране. Не попаднах на изрична информация за вида ползвани бъчви, но от това, което долових бих предположил, че са смес от бъчви от американски и европейски дъб, съответно съчетаващи бърбън и шери отлежал Гленротъс. Надявам се именно те са отговорни и за цвета на напитката, която за нещастие е студено филтрирана. И за финал /преди финала/ е редно да вметна, че моята доза малцово щастие открих в бар Мастърпийс в София, а не в някой магазин и затова не знам каква е или е била цената на ботлинга.

 Аромат - силен спомен за мед, пикантност, младолик профил, лека спиртност, следи от шери, натурални бисквити, сладки с мед, сладост, джинджифил, сладко от портокали с канела, карамел, свежест, сушени кайсии, сладко от кайсии, сходен мирис като този при Glengoyne 15, макар и не напълно идентичен. Нотки ванилов крем, тирамису, бял шоколад, а постепенно се появи и спомен за по-тъмен сушен плод, шоколад с кафе. Медените заемки обаче не изчезват, а се съчетават със спомена за кафе, кафеен ликьор, орехи, орехов ликьор, ликьор от червени плодове, стафиди и лека парфюмност. С вода - без съществена промяна. Вкус - обилна сладост, пикантност като от джинджифил, масленост, зърно, свежест, мед, зелена круша, сладка восъчна пита, сладко грозде. С вода - слабо нагарчащо усещане. Финал - среден по продължителност, жълтоплодов мотив, круши, кайсии, липсва горчивина, пиперливост, сладникав портокал и зелени лешници. С вода - сладост, леко нагарчане, плодов мотив от зелен или жълт плод, който не мога да назова конкретно.

 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна

 В обобщение: приятно и неангажиращо уиски със солиден меден облик.

          
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар