Octomore 07.2 Scottish Barley 5 y.o. single malt whisky - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

неделя, 7 януари 2018 г.

Octomore 07.2 Scottish Barley 5 y.o. single malt whisky



 Преди година на днешния ден Фейсбук ми подсказва, че в магазините в града хлябът и лопатите за сняг са били в недостиг. Днес ми се струва, че недостатъчни биха били единствено късите пролетни дрехи и слънчеви очила, тъй като навън си е почти пролет. Топло или не, изнамерих може ми "най-зимното" уиски, което ми се намира и щастливо го разлях в красивата чаша. Определението сложих в кавички по простата причина, че Октомор /Octomore/ се рекламира като най-опушеното уиски в света, без значение на конкретната му разновидност, а именно тази разновидност на шотландския скоч аз намирам за най-подхождаща на студените есенни и зимни дни и нощи /когато ги има/. Нивото на фенолни съединения на малцирания ечемик се определя чрез математическа стойност, която може да варира от няколко части, до няколко стотин на милион - на английски съдържанието се изписва чрез абревиатурата "ppm" /parts per million/. Е, в даден момент именно уискито от днешните снимки бе определяно за най-опушения звяр на света, което по мое мнение си е рекламен трик, чрез който се цели разграничаване на Октомор от останалите уискита, също произвеждани в дестилерията на Брухлади /Bruichladdich/, намираща се на шотландския остров Айла.


 Дестилерията на Брухлади дарява на света неопушеното едноименно уиски, силно повлияния от торфа Порт Шарлът /Port Charlotte/ и дестилатите, кръстени на някогашната дестилерия Октомор, които представляват своеобразно опитно поле за комбиниране на различни винени бъчви, млад алкохол /между 5 и 10 години/, градус, който не е разреждан с вода преди бутилиране и екстремно високи нива на насищане на ечемика с димни съединения от горящия под него огън, разпалван с торфени буци. Нивото на опушеността, измерена преди дестилиране на самия спирт, се обозначава на етикета на матовата тъмна бутилка, което варира от 131 ppm до вече над 300 фенолни единици.


 Днес ревюирам версия 07.2 Scottish barley, предназначена за магазините по летищата /travel retail/. Тя е 5-годишна и за дестилирането на алкохола е ползван единствено ечемик, отгледан в Шотландия /Scottsih barley/. На пазара се намира и Октомор, базиран на ечемик от самия остров Айла. Отлежаването протича в ползвани бъчви от американски дъб, а финалният период на стареене протича в бъчви от вино сира от района на Рона във Франция.


 Хората от Брухлади са добили популярност с широката употреба на винени бъчви от реномирани винени райони във Франция, което им поведение може да се проследи и в предходните издания на Октомор, често залагащи на качествата на френския дъб. Версия 07.2 може да се похвали и с изключително високо алкохолно съдържание - 58,5%, което не е било разреждано с вода преди бутилиране /cask strength/. Следвайки дългогодишната си политика, занаятчиите от Брухлади не са ползвали карамел за манипулиране на цвета му, а благинката не е била и студено филтрирана, което означава само едно - по-естествена презентация на финалния продукт.


 Преди да пристъпя към споделянето на дегустационните си бележки искам да отбележа наистина много добрия подбор на бъчвите. Забележете колко наситен изглежда цветът на уискито, независимо, че е на крехките 5 години. Освен това, носът и като цяло профилът му създават впечатление за по-зрял дестилат. Знам, че в продажба бе пуснат и 10-годишен Октомор, за качествата на който мога само да гадая.


 Аромат - интензивен, сладникаво-опушен профил, съчетаваща спомен за сладък жълт плод, намек за мириса на станиолчето от кутията с цигари и сладко бяло грозде. Опушеността носи медицински нюанс, с намек за йод, към който се добавя и свеж тревист мотив. Постепенно се разви и по-тъмен нюанс, който оприличих на спомен за тирамису, кафеени зърна или ликьор с мирис на кафе. Долових и нотка сушен екзотичен плод като ананас, нотки ванилия и интересна асоциация с аромата на сладка млечна царевица. Бих добавил и нотки ромова есенция, ядки и сладолед с тирамису или кафе. С вода - опушени ванилови полутонове, пикантност, солена марината, жълти сливи, сушени кайсии, а след време още от описаните по-тъмни кафеени нотки. Вкус - обилна сладост, съчетана с интензивна опушеност, ванилия. Изсмуква влагата от езика, сушени жълти плодове и прегорял крем карамел. С вода - сладост и отчетлива пикантност, минералност, зърнена нотка и още опушеност. Финал - среден до траен, нотки прегоряло, слабо нагарчащо усещане като от горчиви ядки, последвани от спомен за сладко бяло вино, сгряващо усещане, зелен, свеж нюанс и интересна асоциация с изгоряла гума. Напомни ми и на леко накиселяващ цитрус, съчетан с лек солен нюанс. С вода - слабо нагарчане, презряла праскова или кайсия.

 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 260 лв. по спомен.

 В обобщение: силно опушено уиски, което носи приятни ванилово-плодови тонове.  


  


  
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар