Benromach Sassicaia wood finish single malt whisky /2009-2017/ - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 27 април 2018 г.

Benromach Sassicaia wood finish single malt whisky /2009-2017/

 
 Добра среща, приятели! След известно отсъствие отново се връщам към захранването на блога с любимите ми уиски представяния. Последните няколко седмици наистина бяха луди, но зарядът, който донесоха бе изцяло положителен. Заформил съм една статия без аналог до момента в България и Храмът на уискито ще бъде единственото място, където ще можете да я откриете. Засега не мога да споделя повече детайли - подробностите след около месец. Вместо това, в горещия летен ден пролетен ден, под формата на уиски представяне № 715 ще ви разкажа за един младолик едномалцов представител на шотландската дестилерия Бенромах, в която с Яна гостувахме през 2017г. Представям ви Benromach Sassicaia cask finish, 2009-2017.


 Неведнъж вече съм разказвал за приятелството между уискито и винените бъчви. И тук не става дума единствено за връзката между зърнен спирт и наложилата се практика той да старее в бурета от испанското вино шери. Виното, колкото и странно да звучи на тези от вас, които тепърва навлизат в материята на уиски познанието, може изключително да спомогне един млад дестилат да блесне. За някои колеги - почитатели на уискито, отлежаването във винени бурета не носи особен позитив малцовата отвара, тъй като пресните бъчви биха могли да изместят фокуса на вниманието от качествата на спирта или просто да скрият неговите несъвършенства. Не споделям подобно крайно отричане - в изложените аргументи има резон, но в натрупания вече опит съм забелязал за себе си, че някои уискита като че ли са създадени за подобен експеримент. Не визирам конкретна марка. Крайният резултат на подобно сътрудничество би могъл наистина чудесен, при положение, че хората от произвеждащата уискито дестилерия /или компанията - независим бутилировач/ изберат правилния момент на бутилирането, за да се постигне баланс между предходното съдържимо, спирта и влиянието на дървото. Не винаги се получава, но да не забравяме, че идеалното щастие не съществува.


 От всичко изписано до този момент навярно се досещате, че днешното уиски проникновение е пропито с капки гроздов сок. Историята на все още младия Бенромах, който виждате по-горе, се основава на ечемичен спирт, отлежал минимум 3 години и един ден в шотландските складове на производителя /конкретният ботлинг носи период на дестилация, 2009 и на бутилиране - 2017г., което го прави около 7-годишен/, първоначално стареене в бъчви от бърбън, първо пълнене /този Бенромах е било първото уиски, след източването на бърбъна/ за около 5 години и още почти две години и половина доотлежаване /финиширане/ в бъчви от италианското вино сасичая /sassicaia - ако бъркам в произношението, моля ви, поправете ме/.


 Сасичая произлиза от лозовите масиви във винарския регион Болгери /Bolgheri/, разположени в района на Тоскана. Виното е произведено от винарна Tenuta San Guido. Винопроизводителят е основан в началото на 20-ти век, когато маркиз Марио Инциза, който бил почитател на френските вина от района на Бордо и се опитвал да пресъздаде техния профил в скалистия терен на Тоскана, ползвайки основно каберне совиньон. Така открил Сасичая, в чиито бурета протича финалния период на този Бенромах, бутилиран от компанията - собственик на дестилерията, "Gordon & MacPhail" като част от търговската серия "Wood finish".


  И преди е ставало дума за историята на дестилерията, но ще ви я пресъздам отново, тъй като Бенромах все още не е от най-популярните марки едномалцово уиски у нас.

  Бенромах /Benromach/ е дестилерия, намираща в шотландския район Спейсайд /Speyside/, в градчето Форес и е основана през 1898г. - период, известен със завишено търсене на уиски, описван и като "уиски бум". За основатели се сочат Дънкан Маккелъм и Ф. Брикман. Няколко години след основаването си дестилерията преустановила дейност. Това се случило в първите години на 20-ти век.

  През 1911г. властта поела компанията "Харви Макнеър и Ко", която произвеждала уиски до началото на Първата световна война. Следващите години не донесли кой знае каква слава за дестилерията, собствеността върху която често се сменяла.

  През 60-те години на 20-ти век била модернизирана, но в началото на 80-те затворила, тъй като по това врем Великобритания навлязла в сериозна икономическа криза, засегнала и много от уиски производителите.

  През 1993г. дестилерията била закупена от компанията "Гордън и Макфейл" /Gordon & MacPhail/, която в идните години успяла да я вдигне на крака и дестилирането на уиски стартирало през 1997г. Едва обаче през 2004г. дестилерията пуснала своя първи малц под новото управление. 
 Към момента максималният производствен обем е около 500 хиляди литра алкохол годишно, отговорни за които са двата медни казана.


 Освен с финиш в бъчви от сасичая, Бенромах пуска на пазара всяка година и уиски, отлежавало в бурета от шато Сисак /очаквайте го скоро тук/ и Benromach Hermitage, ползващо бъчви от шата от района на Рона. Сериите от тези лимитирани версии са сравнително къси, като пуснатата през 2017г. разновидност на Benromach Sassicaia обхваща 7788 бутилки, една от които попадна в мои ръце. На външен вид тя не се различава съществено от останалите си събратя - прозрачно стъкло, през което изпъква красотата на естествения цвят на уискито /за съжаление не го пише никъде на етикета/, стилен ръкописен надпис в централната част и практична кутия, чийто капак може да се превърне в поставка на бутилката. Говорейки за ботлинг на Бенромах, не бих могъл да пропусна факта, че малцът е слабо опушен и уискито носи леки прашни нотки. Тук алкохолното съдържание е 45% и според мен благинката не е студено филтрирана. Опитах я вчера навън, където направих и двете нощни снимки, и след като добавих вода се замъти. Нека се насочим и към бележките ми за уискито.

  
 Аромат - обилна плодова сладост, подправки, канела, спомен за мирис на диня, но по-скоро като аромат от напитка или сладкиш, малини, череши, нотка прах, ванилия, лека парфюмност, фреш от сладки портокали, чийзкейк с розови/ червени плодове, сладко от касис, нар, сок от нар, доза спиртност и младост, червени ябълки, малинов крем, липа и крем карамел. С вода - свежест, слаба опушеност, сладко от червени плодове и карамел. Вкус - пикантен, мента, джинджифил. Интензивен и щедро сладък. Спомен за сладък червен плод, прах, зряло тъмно грозде, цитрус, намек за екзотичен плод. Отприщва слюноотделянето. С вода - още сладост, заемки червен плод, киви, мента, малц и нежна опушеност. Финал - среден, носи усещане за слаби танини и лека сухота. Нотки портокалова кора и джинджифил. И тук се долавя сериозното влияние на виното, проявление на което са асоциациите с червени плодове. Нежна дървесност, цитрус, мед и лека метална нотка, издаваща младостта на уискито. С вода - танини, съчетани със свежест, слаба дървесност и слаба сладост, зелен плод. 

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 45-50 евро.

 В обобщение: младо уиски, предлагащо интригуващ баланс между спирт, леки опушени тонове и богато влияние от виното.




 
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар