Arran Amarone Cask Finish single malt whisky /2018 re-review/ - Добре дошли в "Храмът на уискито". Мястото за лични уиски ревюта и дегустации.

Breaking

петък, 18 май 2018 г.

Arran Amarone Cask Finish single malt whisky /2018 re-review/


 Неотдавна ви срещнах с едномалцовото уиски Benromach Sassicaia cask finish, което залагаше на отлежаване в бъчви от бърбън, първо пълнене, последвано от почти две години финиширане в бурета от италианското вино сасичая. Подробности за него може да прегледате на линка в червено, а днес ви домакинствам по друг повод - ще ви представя друго младо уиски, което макар и да прикрива годините си, по мое мнение се доближава по възраст до споменатия по-горе Бенромах. Приликата между тях не се изчерпва единствено с възрастта им, но и с факта, че и двете уискита залагат на първоначално стареене в бъчви от бърбън, последвано от финален период на доотлежаване в бурета от италианско вино. И ако при Бенромах това бе сасичаята, при Аран това е амаронето. Основната разлика между двата ботлинга се крие в леката опушеност на спирта на Бенромах, която при тази версия на островната дестилерия Arran отсъства /там се дестилира и опушен малцов дестилат, но той носи името Махри Муур/. Представям ви Arran Amarone cask finish single malt whisky, което и преди съм описвал тук, но тогава ползвах мостра от бутилка, отлята в бар Мастърпийс, а днешното писание се основава на капки малц от моето собствено шише, което разходихме с Яна преди няколко дни за кратка фотосесия из шуменските потайности.


 Съчетаването на млад спирт и активни винени бъчви, каквито са били ползваните от Аран, си е рисково занятие, тъй като на практика може да доведе до изместването на фокуса от самото уиски и да го насочи към виното. В този случай е съвсем възможно интензивното винено влияние да превземе зърнената течност и финалният резултат да се различава в съществена степен от възприятията ни за това как трябва да се усеща едно уиски. Имайте го предвид, когато купувате уиски с цялостно или значимо отлежаване във винени бурета, особено ако сте почитатели на "по-чистия", традиционен стил на стареене в ползвани екс-бърбън бъчви. По себе си съдя, че не винаги агресивното винено влияние ми допада. Типичен пример в това отношение би могла да бъде 14-годишното Тобермори, което също описах наскоро, при което дългият период на престой в бъчвите от порто /5 или 6 години по спомен/ явно бе пренастроило спирта. Интензивната винена матурация крие и друга особеност - както изключително силната опушеност, така и солидното винено влияние са способни да прикрият несъвършенствата или прекалената младост на алкохола. Затова не мислете, че по-тъмното уиски винаги е по-вкусно или по-старо.


 При Аран Амароне изживяването също се доминира от виното. Вижте цвета на уискито - той не е подправян с карамел Е150 и се дължи единствено на багрите на все още пресните винени бъчви, в които уискито е било положено за неизвестен период. За моя радост комбинацията тук бе успешна - говоря от моя гледна точка. Други биха възприели благинката по противен начин. А увереността ми в естеството на краските на уискито се дължи на изричния текст на етикета - "without artificial coloring" /без изкуствен оцветител/. Подобен надпис се открива и на лицевата му част /natural color/.


  Ако ми позволите да се върна към споменатия в началото Бенромах. След като опитах и Аран открих съществена прилика между тях - по-точно е да кажа между приятните винени нюанси, допълващи или изграждащи ечемичното уиски. И при двата откривам приятна симбиоза и хармоничност между млад спирт и интензивни винени щрихи, които затвърждават убеждението ми, че съчетанието на двата свята, този на уискито и на винената индустрия, може да представи наистина вкусен краен резултат, при това на ранна възраст и на достъпна цена.


 Заради написаното по-горе ще си позволя да споделя повторно бележките си за аромата, вкуса и финала и на Бенромах Сасичая. Ще го направя паралелно с възприятията ми за Аран Амароне. Преди това обаче искам да акцентирам върху две други силни страни на островното уиски. Този Аран, по подобие на почти всички свои роднини, не е студено филтриран. Не стига това, но алкохолното му съдържание е 50%, което също натежава при избора. Ясно ви е, че при уиски, пълнено при 40% алкохол, купуваме повече вода, нали? Ниският градус е подходящ за достъпните блендове и млади малцове, които изпълняват ролята на встъпление в света на малца за прохождащите любители, но за по-зрял и скъп дестилат са неподходящи. Занаятчиите от дестилерията на Аран разбират това и смело ни даряват с високи алкохолни стойности, за което заслужават адмирации. Нека видим как се представи течната красота.


 Аромат /Arran Amarone/ - спомен за червен портокал, сочен грейпфрут, розов плод, малини, червено или розово грозде, нектарини, праскови, слаба пикантност, захарно петле, малц, свежест, цитрусова есенция, цитрусово масло и намек за портокалови корички, кроасан с ягодов пълнеж, нотка йогуртов сладолед с горски плодове, сладолед с череши и последващ спомен за зрели червени череши. Виненото влияние е повече от явно. Нотки смляно кафе, смлени орехи, бисквити, слепени с ягодов пълнеж, крокан. С вода - фъстъци, лека парфюмност, мандарини.

 Аромат /Benromach Sassicaia/ - обилна плодова сладост, подправки, канела, спомен за мирис на диня, но по-скоро като аромат от напитка или сладкиш, малини, череши, нотка прах, ванилия, лека парфюмност, фреш от сладки портокали, чийзкейк с розови/ червени плодове, сладко от касис, нар, сок от нар, доза спиртност и младост, червени ябълки, малинов крем, липа и крем карамел. С вода - свежест, слаба опушеност, сладко от червени плодове и карамел.

 Вкус /Arran Amarone/ - интензивен, същевременно свеж, игрив, обилно плодов и сладък, носещ асоциации с цитрусово масло, джинджифил, розови плодове. Отприщва слюноотделянето. Нотки мента, слаба сухота и спомен за свеж екзотичен плод. С вода - сладост, слаби танини, слаба дървесност, бонбони виолетки.

 Вкус /Benromach Sassicaia/ - пикантен, мента, джинджифил. Интензивен и щедро сладък. Спомен за сладък червен плод, прах, зряло тъмно грозде, цитрус, намек за екзотичен плод. Отприщва слюноотделянето. С вода - още сладост, заемки червен плод, киви, мента, малц и нежна опушеност.

  Финал /Arran Amarone/ - среден, маслен, сладникав, но и слабо нагарчащ. Нотки портокалова кора, пикантност, слаби танини, мента, свежи зърнени нюанси, ябълки, спомен за червено зеле. С вода - сгряващо усещане, сок от мандарини, пиперливост и слабо нагарчане.

  Финал /Benromach Sassicaia/ - среден, носи усещане за слаби танини и лека сухота. Нотки портокалова кора и джинджифил. И тук се долавя сериозното влияние на виното, проявление на което са асоциациите с червени плодове. Нежна дървесност, цитрус, мед и лека метална нотка, издаваща младостта на уискито. С вода - танини, съчетани със свежест, слаба дървесност и слаба сладост, зелен плод.

  Оценка /Аран/: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 80 лв.

  В обобщение: силно повлияно от виното уиски, което бих определил и като "десертно".


           


Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Няма коментари:

Публикуване на коментар